В ПЕРСИЯ
ЕКБАТАН - СТОЛИЦА НА МИДЯНИТЕ

          Екбатан - столица на мидяните
   Хамадан, известен повече с гръцкото си име Екбатан, е разположен в плодородна висока равнина на Западен Ирак в подножието на високия 3600 м планински масив Елвенд. Голите или покрити със сняг върхове на тези планини образуват прекрасен художествен декор на Хамадан. Със своята височина от 1800 м над морското равнище градът има приятна хладина през горещите сезони. В замяна обаче зимата тук е дълга и студена. Покрай града минава много древен кервански път, който свързва Източна Азия със Страната на междуречието, поради което _ продължение на стотици години Хамадан е бил голям търговски център.
    Преди не много години Хамадан бе типичен ориенталски град с тесни, тъмни улички. И като такъв е описан в пътеводителите и справочниците. Но днес посетителят ще бъде приятно изненадан от великолепните булеварди и многобройните модерни сгради. Хамадан може да се сравнява с Техеран, столицата на Иран.
    Хамадан привлича вниманието на читателя на Библията с това, че в древността е бил столица на мидяните. Онзи див и жесток народ, който Бог според пророк Исая (13:17-19) е повдигнал против Вавилон. В Стария завет Екбатан се споменава с еврейското име Ахмета. По време на царуването на Дарий I в неговите архиви е намерена заповедта на Кир, с която той разрешил на еврейските пленници във Вавилон да се завърнат в своята родина и да въздигнат отново разрушения Ерусалимски храм (Ездра 6:2-12).
    Две са главните причини за големия недостиг на източници на сведения за най-ранната история на Хамадан. Първата е обстоятелството, че днешният Хамадан е разположен точно върху древния град. Това прави невъзможно археологически разкопки в по-голям мащаб. Понякога разкриването на старини става случайно - при изкопаване основите на някой голям строеж. Втората причина е пълната липса на информация от мидяните, които изглежда не са познавали изкуството да пишат. Всички данни за историята на Екбатан са събрани от асирийски, вавилонски, персийски и гръцки източници, както и от Библията.

          Малко история
   Мидяните са един от индоевропейските народи и се появяват за първи път в историята като варвари, против които воюва Асирия по времето на своя цар Салманасар III (859-823 г. пр. Хр.). След стогодишно мълчание на историческите източници за мидяните се проговаря отново чрез надписите на Саргон II (722-705 г. пр. Хр.). Той известява, че ги е поразил заедно с техния владетел Даиауку. Асирийците са практикували разселване на цели народи, поради което е много възможно да са разпръснали огромната част от мидяните в различни области на Асирия, а в опразнените техни градове са заселени други покорени народи. Това се потвърждава и от Библията. Когато през 722 г. пр. Хр. Самария е била завладяна от Саргон II, много от нейните жители “били заселени в градовете на мидяните” (IV Царе 18:11).
    Дали Даиауку от надписа на Саргон е идентичен с Дийокес, на когото Херодот приписва основаването на мидянското царство, още не е установено със сигурност, защото могат да се посочат двама носители на това име. Херодотовият Дийокес изглежда е царувал от 700 до 647 г. пр. Хр., или след смъртта на Саргон. През това време Асарадон е воювал с мидянски племена и през 672 г. пр. Хр. е сключил договор с Раматея, един от техните вождове. Това се узнава от клинообразен текст върху плоча с размери 30/45 см, на която има 600 реда. Тя е намерена от проф. М.Е.Yallowаn през пролетта на 1955 г. в Нимрод (това е библейският град Халах). На същото място бяха открити скулптори от слонова кост, които изобразяват мидяни, поднасящи на асирийския цар своите контрибуции.
    След Дийокес на престола се установява неговият син Фраортес, който е управлявал 22 години (около 647-625 г. пр. Хр.). Той разширил владичеството си над персийските племена и включил във своите владения държавата на мидяните.
    Следващият цар Киаксарес, син на Фраортес, е управлявал около 40 години (от 625 до 585 г. пр. Хр.). От вавилонските клинообразни надписи се узнава, че той е станал съюзник на Набополасар от Вавилон против Асирия, след като е дал дъщеря си за жена на Навуходоносор, тогава коронован принц във Вавилон. След завладяването през 614 г. пр. Хр. на Асур, една от ранните асирийски столици, Киаксарес нападнал заедно с вавилонците световноизвестния град Ниневия (през 612 г. пр. Хр.), когото превзел след продължила 3 месеца обсада. Нейният цар Синшаришкун загинал заедно с цялата дворцова свита в пламъците на опожарения му дворец. 
   На Киаксарес се приписва и победата над скитите. Това са варвари, които проникнали в Близкия Изток. Тяхната война с лидийците обаче завършила без победител, защото слънчевото затъмнение от 28 май 585 г. пр. Хр. подействало на суеверните войници от двете армии така силно, че те спрели да се бият, защото смятали, че боговете не одобряват тяхната война.
   Наследник на Киаксарес станал неговият син Астиагес, последният владетел на мидянското царство. Неговото почти 35-годишно управление (от 585 до 550 г. пр. Хр.) е много слабо проучено. Гърците докладват за опитите му да ликвидира своя внук Кир. Астиагес дал своята дъщеря Мандане за жена на един от васалните владетели на персите, Камбисес I. Когато обаче Мандане родила син - това е Кир, Астиагес се уплашил, че той ще го свали от трона.

< горе >

    Не е възможно да се каже колко истина има в преданието за желанието на Астиагес да убие Кир, както и за щастието на Кир да се избави от смъртта. Опасенията на Астиагес изглежда не са били съвсем без основание, защото след смъртта на своя баща Кир действително заел престола му, показвайки нежелание да се подчини на властта на върховния владетел, негов дядо. Наистина понесъл две поражения от войските на Астиагес, но все пак останал победител, защото главнокомандващият на мидяните Харпагос изменил на своя цар и се присъединил към Кир. Столицата на мидяните Екбатан изглежда е била превзета от Кир около 550 г. пр. Хр.
    Въпреки че Екбатан (Хамадан) не е бил най-великолепният персийски град, той е запазил през цялото съществуване на Персия много от своя блясък. Неговото богатство е описано от гърците, които са придружавали Александър Велики в походите му на Изток. Александър е влязъл на първи път в Екбатан през 330 г. пр. Хр., когато е преследвал Дарий III, и за втори път при завръщането му от Индия през 324 г. пр. Хр. Според докладите успял да ограби съкровища на стойност 180 000 таланта. Царският дворец в Екбатан е имал кедрова и кипарисова конструкция, обкована със злато и сребро. Покривът е бил покрит със сребърни керемиди. Огромната част от тези скъпоценни метали е била демонтирана. Само сребърният покрив на главния храм е бил пощаден до времето на Антиохос Велики (209 г. пр. Хр.), който заповядал да се вземе от покрива среброто, за да се изсекат от него монети на стойност 4000 таланта.
    Според Херодот Екбатан е бил обиколен от 7 стени, боядисани с различни цветове: най-външната била бяла, втората черна, третата пурпурна, четвъртата синя, петата оранжева, а шестата и седмата били покрити със сребро и злато. Не се знае дали това описание е вярно. Съвсем правдоподобно обаче звучи друго твърдение на Херодот, че най-външната крепостна стена е била почти толкова дълга, колкото тази на Атина през V век пр. Хр., или около 6,5 км. На това описание се противопоставя Диодор, който твърди, че Екбатан е имал стени с дължина 250 стадии, което означава 46 км.

          Надписи от Дарий I и Ксеркс
   Посетителят на Хамадан (Екбатан) не трябва да пропусне да види скалните надписи на персийските царе Дарий I (521-485 г. пр. Хр.) и Ксеркс (486-465 г. пр. Хр.). Тези надписи се намират високо в планината Елвенд. Ние също ги посетихме. С нашата кола обаче не можахме да стигнем много далеч, тъй като “улицата” скоро стана стръмна. Поради това продължихме пеша.
    Бяхме много щастливи, когато шофьорът на мощна товарна кола пожела да ни вземе с него. Докара ни до гранитна кариера, където трябваше да натовари блокове за строежа на църква в Хамадан. От тази кариера продължихме да се изкачваме още 1,5 км, за да стигнем до скалистата стена, на която преди 24 века са били издълбани двата надписа.
    Написаните на древноперсийски, еламитски и вавилонски език надписи бяха по времето на Хенри Рейлинсън първият ключ за разгадаване на клинообразното писмо. Едва когато се нуждаеше от повече материал, той започна копирането на значително по-дългите скални надписи при Бех`стун, които също ще бъдат описани.
    Защо двата персийски царя са увековечили своите прокламации именно на тази почти недостъпна скална стена? Преди да дадем съдържанието на надписите, ще цитираме превода на персийския текст на Дарий: “Велик бог е Ахурамазда, който сътвори тази земя, който направи нейното небе, който сътвори човека, който даде благости за човеците, който направи Дарий цар, единствен цар над множества, единствен повелител над всички. Аз съм Дарий, великият цар, цар над царете, цар над страните на много племена, цар над тази обширна голяма земя, син на Хистапс, на Ахеманида”. (Ф.Х.Вайсбах, “Надписите на Ахеманида”, Второ издание, Лайпциг, 1890 г., с.77).

          Краят на царството, краят на славата
   Блясъкът и разцветът на Екбатан свършват със залеза на персийската държава. По-късно става още веднъж главен град на мощното царство на партите. Богатството му през този период се дължи преди всичко на търговията.
    Целият доклад за Хамадан ще бъде непълен, ако не се спомене за гробницата на царица Естир и нейния братовчед Мардохей. Намира се в центъра на града. Простият груб строеж с два саркофага под средния купол е в притежание и под надзора на юдеи. Историческата достоверност на тази гробница не може да се докаже. Но от столетия юдеите идват тук на поклонение. За тях това е паметник на спомена за двама герои, които в съдбовно за юдеите време са показали достойно за възхвала поведение. Споменът за Естир и Мардохей е давал на юдеите в продължение на стотици години надеждата, че ще избегнат времената на преследване и че ще ги надживеят.
    Екбатан се споменава в Библията само веднъж! За нея вероятно е имал малко значение. Въпреки това читателят на Библията трябва да знае, че мидяни и перси, чиято столица е бил Екбатан, са основали след залеза на царството (Hethiter) огромна държава. Били са толерантни към поробените народи и чуждите религии, въвели са нови морални и религиозни ценности и така са създали предпоставки за живота на юдеите след вавилонското пленничество.

< НАЗАД >