ДАРИЙ ПЪРВИ

          Наследниците на Кир Велики - Дарий I
   Ще опишем накратко историята на царя, който наредил върху голата канара при Бехистун да се издълбае историята на неговото възкачване на трона и големите му военни успехи.
    Това е цар Дарий I, синът на Хистаси, известен от книгата Ездра като великодушен персийски цар, вторият наследник на Кир Велики, с когото е имал само далечно родство. Когато Кир умира през 530 г. пр. Хр., той оставил двама сина: Камбисес, коронованият принц, управлявал в продължение на 8 години, и Смердис Камбисес, който за разлика от своя баща бил по-строг и мрачен човек. Той знаел, че поданиците му не го обичали и че много биха се радвали да видят на престола неговия брат Камбисес, много по-симпатична личност.
    Преди да напусне Персия през 525 г. пр. Хр., за да завладее Египет, Камбисес тайно наредил да погубят брат му. Страхувал се, че през неговото по-дълго отсъствие от страната Смердис ще се опита да заграби трона.
    Три години по-късно след успешното завладяване на Египет Камбисес получил известия, че опонентен цар под предлог, че е Смердис, е узурпирал властта. Без отлагане Камбисес тръгнал обратно към Персия, но по пътя починал в Сирия вследствие на злополука или поради самоубийство. Понеже Камбисес не е оставил наследник, Дарий веднага застанал начело на държавата като по-далечен родственик на Кир. Много добр? Успял да го убие в двореца), след което със силата на оръжието е трябвало да се противопостави на много разбунтувани народи и претенденти за трона. След смъртта на Камбисес се почувствал сигурен - държал в ръката си държавата, като с това започнало спокойното му управление, известно от историята. Едва през последните години от живота му, над Дарий надвисва опасност, защото йонийските гърци в Западна Мала Азия предизвикали безпокойство у него и го подтикнали да започне прословутите персийски войни.
    Дарий I е познат от Библията като благодетел на юдеите. Помогнал им да възстановят отново храма в Ерусалим чрез парична помощ от царската хазна. Но и спрямо други покорени народи се отнасял като приятел: подкрепял техните култове, възстановявал храмовете им, грижил се за справедливи и законосъблюдаващи управления в отделните територии. Въвел единна парична система, валидна от Индия до Египет. Дарий е създал и първата в света пощенска служба: чрез нея служебните известия са стигали и до най-отдалечените кътчета на държавата за невероятно кратко време. Построил великолепни дворци в Суса и Персеполис.

          Дарий I и канарата при Бехистун
   След като утвърдил мирната си власт, Дарий увековечил своето възкачване на престола и могъществото на властта си с релефни изображения и издълбани върху почти отвесна висока канара при Бехистун надписи, която се намира на главния път между Персия и Страната на междуречието. Релефът върху камъка изобразява Дарий I с двама придворни като победител над 9 негови врагове: 8 от тях стоят пред него оковани във вериги, докато 9-ят, фалшивият Смердис, лежи под неговите крака. Целият релеф е заобиколен от 1306 реда вдълбани в скалата клинописни надписи на древноперсийски, вавилонски и еламитски език.
    Имената на предшествениците на Дарий, които се споменават в рамковидните надписи, са много по-дълбоко издълбани в камъка, отколкото останалите думи. Дълбоките резки, оформящи имената на царете, са били изпълнени с олово, за да имат по-силен блясък от другите думи. Това е открито неотдавна от проф. Кемерон, с което едва сега текст от Библията получи своето обяснение; “О, да можеха да се напишат думите ми! С желязна писалка и олово!” (Йов 19:24). Така надписите на канарата при Бехистун помогнаха да се смята за изпълним ?. Дарий е разбирал, че много от владетелите биха искали да бъдат унищожени спомените за техните предшественици. Постарал се обаче да предотврати това жестоко намерение, като заповядал релефите и надписите към тях да се издълбаят на почти недостъпно място, до което е можело да се доближи само при заплаха за живота.
    Първият опит да се откопират надписите е останал безуспешен. Двама французи от Тулон, изпратени от своето правителство и от Френската академия на науките, не са успели да се доближат до надписите, като твърдели, че само гущерите могат да ги достигнат.

< горе >

   След това към канарата при Бехистун се насочил Хенри Рейлинсън, британски офицер, командирован в Персия. Той бил силно заинтригуван от надписите върху паметниците и скалите, поради което решил да се посвети на тяхното дешифриране. И наистина от краткия текст на Дарий I и Ксеркс, издълбан в скалите на планината Елвенд при Екбатан на 3 езика (вж. Надписи от Дарий I и Ксеркс), успял да разгадае няколко реда от древноперсийския откъс. Тогава се сетил за надписите на канарата при Бехистун, но първият му опит да ги разгадае не бил успешен.
    Между 1837 и 1848 г. Рейлинсън отново рискувал живота си при неговите катерения по канарата при Бехистун. Върху тесен издатък на скалата закрепил дълга стълба, която се поклащала застрашително насам натам и трябвало да се придържа от млад персиец. От върха на стълбата Рейлинсън с рядко търпение откопирвал ред след ред от стотиците редове. Почивал само, когато силите му се изчерпвали или пръстите му се вдървявали от желанието и да откопирва, и да се държи. Но повечето от текстовите колони оставали недостигнати.
    Рейлинсън продължавал опитите си за разчитане на загадъчните надписи, докато най-после постигнал целта си! Най-напред разчел древноперсийския, след това с негова помощ вавилонския и най-после еламитския текст. С удивление разбрал, че с помощта на скалните надписи мъртвите езици на отдавна изчезнали народи отново започнали да говорят. Сега можем да четем всичко, което са ни оставили древните перси, вавилонци и еламити! Освен това и докладите на Библията са доказани категорично! В повечето от страните, описани в Библията, са изровени голям брой писмени паметници, като тяхното разчитане се дължи в най-голяма степен на издръжливостта, жертвоготовността и дарованието на Хенри Рейлинсън.
    Копията, изготвени от Рейлинсън, не били съвсем безпогрешни. През 1903 г. американецът A.V.Williams Yackson, професор от университета в Колумбия, се изкачил по същия начин на скалата и проверил няколко надписа. Една година по-късно на L.W.King и R.Campbell Thompson от Британския музей било възложено да изготвят нови копия. Двамата успели да открият пътека, която водела до скалист перваз високо над релефите. От него те се спускали в кошове с помощта на въжета. Люлеейки се пред стената, успели да направят съвсем нови копия на по-голямата част от надписите. Само частта, издълбана в скалата на много трудно достъпно място, останала недосегаема. Поради това този текст продължавал да буди любопитството на учените.
    През 1948 г. проф. George G.Cameron от Университета Мичиган успял да разкрие (разгадае) и последната тайна на канарата при Бехистун. По скалистия перваз, открит през 1904 г. от King и Thompson, Cameron забил стоманени болтове. За тях завързал стоманени въжета, на които висяло своеобразно скеле. С него можал да стигне до всяко място на отвесната скална стена, пазеща релефите и надписите на Дарий, и да отстрани последните неясноти за тези надписи, издълбани преди повече от 2300 години. С разочарование установил, че непреведената досега част от надписите не предлага нова информация, а е само паралелен текст на вече известните надписи.
    Върховен момент от моето пътуване в Иран, някогашната Персия, бе разглеждането на прочутата канара при Бехистун, “емблема” на страната от хилядолетия са преминавали пътници, кервани и армии, наблюдаващи с удивление релефните фигури, издълбани в скалата на 100 м височина. Учудване будят и дългите надписи, гравирани в камъка около фигурите във вид на множество колонки. Кой ги е съчинил и какво означават изображенията, не е било известно хилядолетия.
    Историята на Дарий I и на прочутата канара при Бехистун оживя в мен, когато застанах пред нея! Разположена е в равнина и се вижда от километри. Там се намира селцето Бизутун, (наричано още и с името Бехистун) разположено до извор с кристално студена вода, дало и името на скалата. С моите съпътници се изкачихме по скалата до най-високата точка, която може да се достигне без стълба, на около 30 м под релефите, откъдето всичките релефи и надписи можеха да се разглеждат с бинокъл. При гледката на образа на Дарий си спомних (това бях прочел някога), че този велик цар оставил да се прочете от скалистите надписи следното: “Затова Агурамазда (Ahuramazda), бог на арийците, изпрати помощта си... защото аз не бях враждебен, не бях лъжец, нито злодей, както аз, така и моя род... несправедливост не извърших над никого” (F.H.Weisbach, “Die Achamenideninschriften”, второ издание, Лайпциг, 1890, с. 73, 75).
    Бог даде могъщество Кир и Дарий за да помогнат за завръщането на еврейския народ отново в родината му, където да възстанови разрушения Ерусалимски храм.

< НАЗАД >