ЕГИПЕТ И ИСТОРИЯТА НА ПАТРИАРСИТЕ

          Гробните фрески показват историята на патриарсите
    Не е възможно познавач на Библията да посети Египет и да не си спомни за времето, когато тук са живели патриарсите Авраам и Яков. Радостно е, че и в Египет (страната на Нил) се открива следа от тях и техните потомци - чадата на Израил, макар те да не са оставили тук някакви строителни паметници. Гордите египтяни съвсем не смятали тези пришелци за нещо, за да вдълбават имената им в храмовете на своето царство. И все пак съществува изображение на група палестинци, които по времето на Авраам дошли в Египет. Тази фреска, макар да не претворява някой от познатите ни библейски личности, допринася много за обогатяване на представите ни за онова време.
    Тази картинна галерия често е била предмет на описание. Оригиналът се намира в гробница в скалите при Бени Хасан, около 250 км южно от Кайро. Запътих се към нея, за да я разгледам. Рано сутринта, заедно с моя спътник, пристигнахме с влак в малкия градец Абу Кавардас, намиращ се в Горен Египет. Оттам пътувахме през наводнени полета, за да стигнем до пристанище на Нил, където речните съдове се товарят и разтоварват.
    Абу Кавардас се намира недалеч от античния град Монет-Шуфу, който преди 4000 години е бил главен град на шестнадесетата област на Египет. По времето на Авраам той е бил процъфтяващо средище на тази област. Днес от неговите къщи, от резиденциите на управителите му или от казармите не е останало почти нищо, но гробниците на владетелите все още съществуват. Изсечени са високо в подмолите на скалистите пустоши, които са съвсем близо до източния бряг на Нил. Великолепните картини, намиращи се във вътрешността на гробниците, са увековечили както делата на тези владетели, така и живота на египетската провинция. Тази картинна галерия ни дава прекрасна информация за живота на Горен Египет по времето на патриарсите.
    Вече пътувах към тази забележителна “галерия на античното изкуство”. Години преди това се бях запознал с нея с помощта на множество книги и репродукции. От тях бях научил твърде много за живота, който са водили египтяните по онова време. Когато стигнахме до западния бряг на реката, видяхме отсреща стръмна скала, високо в която бяха редицата от отвори на гробниците. Преплувахме Нил с малка платноходна лодка. Нашите спътници бяха магаре, две жени с птици, купени от пазара в Абу Кавардас, и други жени със стоки, които бяха предлагали там за продан, а сега ги връщаха непродадени.
    Слязохме на песъкливо-каменистия източен бряг. Там видяхме стърчащите развалини от Бени Хасан. Започнахме да се изкачваме по стръмна пътека към гробниците на владетелите, управлявали тук по време на 12-та династия, или преди близо 4000 години. В края на миналия век Египетското дружество за разкопки се погрижи да опази съдържанието на тези гробници. В многобройни книги се появиха описания на тяхната архитектура и на стенописите им. От времето на разкриването на гробниците до вземането на мерки за запазването им се е стигнало за съжаление до няколко своеволни грабежи и разрушения. Бях поразен и от факта, че много от цветните картини след разкриването на гробниците са загубили блясъка си и са завехнали, защото дълго са били оставени на въздействието на атмосферните условия. Понастоящем властите са поставили солидни железни решетки и врати пред входовете, като ключовете се пазят от пазач, назначен от властите.

          Гробницата на Кнумхотеп
   Жадувах да видя гробница 3, която Кнумхотеп е направил за себе си, през първата половина на XIX в. пр.Хр. Просторната гробница е изсечена изцяло в здравата скала. Колоните, саркофазите, праговете пред вратите и останалите архитектурни детайли са съставна част на скалния масив.
    В гробницата се влиза през предверие, на което покривът се подпира от две 16-ъгълни колони. Главната зала с височина 5,80 м и площ 82 кв.м е разчленена на 3 кораба посредством 4 шестнайсетоъгълни колони, гравирани с отвесни бразди. След главната зала се намира ниша с размери 3 и 2,5 м. Всички стени на гробницата са покрити с надписи и цветни картини, които изобразяват житейски истории, управленческата дейност на мъртвеца, както и особени събития от неговото време.
    За съжаление след откриването на гробницата някои от надписите са пострадали много. Прекрасните цветни фрески са били изложени на неблагоприятните атмосферни условия толкова дълго, че отделни детайли могат да бъдат разбрани много трудно. Все пак, когато след известно време окото на посетителя привикне с полумрака на просторната зала, започват да се разпознават фрагменти от нарисуваните сцени. Пред погледа ни се явяват личности, които претеглят сребро пред управителя (показано е заплащането на полагаемия данък).

< горе >

      На други картини са изобразени хора, които мерят зърнени храни, трети се занимават със земеделие или винарство - картини, възпроизвеждащи живота, който е протичал край реката; също сцени от ловуване или спортни състезания, на които са присъствали за развлечение владетелят и неговата жена. Поредица от фрески изобразява борба на ринг, и то толкова ясно, че могат да бъдат проследени отделните етапи от началото до края на борбата.
     Моят главен интерес естествено беше насочен към картината, изобразяваща пристигането на 37 души от Палестина. Тези чужденци, чието появяване в главния град на Горен Египет трябва да е представлявало необикновено зрелище, са били най-вероятно търговци и занаятчии. Посещения на азиатци в делтата на Нил не е било нещо необикновено. Но да се запъти такава внушителна група от чужденци нагоре по течението на Нил, на разстояние 250 км от Мемфис, за да достигне главния град на областта Антилопия, наистина е било изключително събитие. Това е достатъчен повод за владетеля на тази област да им предложи аудиенция, както и да увековечи това събитие чрез изобразяването му в своята гробница. Предводителят на чужденците се наричал Аби-шар, което име означава “Моят баща е цар”. Това типично аморейско име разкрива народностния произход както на предводителя, така и на групата чужденци, която е водил. В издълбания надпис на предводителя е дадена титлата “хеквахазут” - владетел на чужда страна. В тази титла, която въвели също и владетелите на хетите (Hyksos), се крие и началото на наименованието “хети” (Hyksos), онази чуждестранна царска династия, владяла Египет от 1730 до 1550 г. пр.Хр. Историкът Йосиф греши, като превежда горното наименование с израза “царе на овчари”, позовавайки се на египетски източник от по-късно време.
    Изобразяването на тези 37 лица от Предна Азия в гробницата на Кнумхотеп е особено важно за нас, защото ни разкрива много неща за живота и бита на палестинците, съвременници на Авраам. Запознава ни с великолепните цветове на облеклото им, с начина на изработката на обувките им и с музикалния инструмент лира. Изобразени са и няколко от техните вещи и оръжия, като дълги копия, бойни брадви и дървени уреди за замерване, които наподобяват австралийския бумеранг. Две аморейски деца са възседнали магаре. Язденето на животни за египтяните от онова време е било непознато, поради което веднага са го нарисували. Много по-късно в тяхното развитие и те са използвали коне, магарета и камили за езда.
    При моето посещение носех със себе си цветни репродукции на всички тези картини, направени от първите изследователи на гробниците при Бени Хасан преди повече от 60 години. Надявах се, че с помощта на репродукциите ще мога лесно да идентифицирам някои детайли и да проверя отделни важни отличителни неща. Но за съжаление това се оказа неизпълнимо! За мое голямо огорчение оригиналът беше повреден така, че само с големи усилия можеха да се различат някои подробности. Освен това онази част от картината, която специално ме интересуваше, се намираше на такава височина, че се нуждаех от стълба или скеле, за да се приближа. Но преди всичко беше необходима силна светлина. Въпреки тези трудности все пак се радвах, че успях да разпозная доста детайли. Това ме увери, че първите изследователи са се придържали много точно към първообраза, когато са го възпроизвеждали.

          Египет е примамвал праотците
   Когато излязох от гробницата, можех от високата скала, в която беше изсечена, да се наслаждавам на прекрасна гледка. На километри далеч можех да проследя сребристата лента на могъщата река, даваща от хилядолетия живот на египтяните. Съвсем ясно се разграничаваха зелената шир, напоявана от Нил, от жълтокафявата пустиня, която започва веднага там, където напояването липсва. Границата е толкова рязка, че буквално с единия крак се стъпва върху плодородната земя, а с другия - върху пясъка на пустинята.
    В тази богата земя са се преселвали патриарсите във време на глад. Изглежда Египет е имал за тях особено голяма притегателна сила. Опитах се да си представя какво е било, когато Авраам със своето голямо семейство и всичките си стада се е запътил към Египет. Пристигането на тези облечени във великолепни дрехи хора от Предна Азия е подействало сензационно. Както Кнумхотеп е поканил Аби-шар на аудиенция заедно с групата му, сигурно и идването на Авраам е било веднага докладвано в царския дворец, откъдето му е била отправена покана да се яви пред царя на египтяните. Красивата Сара, която Авраам, поради липса на доверие в Бога и страх, представил като своя сестра, а не жена, е била заведена в царския харем, откъдето е върната само чрез Божията явна намеса. И други подробности от живота на Авраам, както и от историята на Йосиф и Яков в Египет, също получават нова светлина на фона на откритията в Бени Хасан.

< НАЗАД >