ПРИНЦЕСА ХАТШЕПСУТ

          Релефът на победата на цар Сесонк
   Едно от многобройните изображения събужда винаги особен интерес у читателите на Библията - това на египетския цар Сесонк (или Сисак от Библията), който след смъртта на Соломон нахлул в Палестина и завладял Ерусалим (III Царе 14:25-26). След завръщането си в Египет Сесонк посветил известна част от плячката на своя бог Амон и заповядал да се увековечи картинно как “води при него градовете” на Юда и Израил. Всеки от тези градове (от релефа, доколкото е все още запазен, са показани над 100) е символизиран чрез евреин, върху чието тяло е написано името на някогашния град. Но не само това изображение заслужава нашето внимание. Виждат се изображенията и на още много други походи, както и на различни наказателни експедиции на Тутмос III в Палестина и Сирия.
    След първата нощ, прекарана в Луксор, излязох на балкона на стаята в хотела. В светлината на ранното утро видях прочутия храм, който днес се нарича Деир ел-Бахри. Всеки човек, който има вкус към изобразителното изкуство, ще бъде омагьосан от египетските храмове. И все пак нито една от постройките в долината на Нил не буди по-голямо възхищение от храма Деир ал-Бахри, най-големият паметник за живота и дейността на царица Хатшепсут. Издигнат в подножието на извисяващи се скали, откроява се със своята съвършена симетрия и се превръща в истинско преживяване за всеки посетител.
    Храмът обаче е не само изключително постижение на архитектурата, но и ценен исторически извор на информация за изследователите. По неговите стени в картини и текстове царицата разказва за своето рождение, за живота си, за строителната си дейност и за прочутото презморско пътешествие в далечната страна Пунт (по всяка вероятност Сомалия). Оттам тя донесла годни за засаждане дървета - мури, абанасови и други скъпоценни дървесни видове, също слонова кост, злато, приспособления за кадене, средства за разкрасяване на очите, човекоподобни маймуни, малки маймунки, хрътки, леопардови кожи и роби заедно с децата им. Докладът за това пътешествие напомня за такива и на цар Соломон в Офир (III Царе 9:26-28, 10:11, 22).
    Прекосих реката Нил, за да разгледам развалините, намиращи се в западната част на Тива. Не се ограничих само с храма Хатшепсут, тъй като в тази област се намират неизброимо множество от различни съкровища на изкуството, надписи и сгради, за чието разглеждане са нужди седмици и месеци. Там се намира и достойната за вниманието ни суха и гореща “долина на царете” с гробницата на фараона Тутанкамон, както и с гробниците на други прочути в миналото египетски фараони.
    Интересно е да се разгледа и “долината на цариците” с гробниците на царските жени, както и множеството богато оформени гробници на благородниците. Те отразяват ежедневието на древните египтяни чрез фреските, изрисувани с великолепни бои, както и с изящните релефи. В Мединет Хабу - добре запазеният храм на Рамзес III, се намира богата сбирка от картини, представящи морските битки на египтяните (между другото и против филистимците). Заслужава да се видят и развалините на големия храм на Рамзес II, известен под името Рамзесеум. Същото може да се каже и за двете статуи на Аменофис III, високи над 20 м. Тези мемнофиски колоси, които някога са стояли пред входа на неговия дворец, сега за съжаление са единствените остатъци от двореца.
    Основателите на Тива - Тутмос I и Тутмос II, са играли по всяка вероятност голяма роля в живота на Мойсей, както и Хатшепсут, неговата майка-осиновителка. Поради това ще опиша накратко историята на тази царска фамилия от времето на изгонването на хетите под водачеството на Амосис до времето, когато Хатшепсут (една от най-забележителните жени в древността) слиза от сцената на световната история.

          Хатшепсут - начело на Египет
   Когато Амосис, победителят на хетите, умира, цар става неговият син Аменофис I. След него на трона се възкачва Тутмос I, женен за сестрата на Аменофис I, или негов зет. Неговата цел била завоюването на Азия. Със своите военни походи определя за столетия напред египетската външна политика. Инкрустирани текстове от онова време говорят за пръв път за поробването на семитите. Може би много от тези роби са били евреи. Допуска се, че са били изведени от земята Гесен и насилствено задължени да строят царски палати, монументални гробници и храмове, обелиски, пилони, статуи и други паметници, които да възвестяват на съвременниците и на бъдещите поколения славата на царя. Може би и родителите на Мойсей са се числили към онези нещастници. Мойсей бил роден по времето, когато египтяните са се опитвали чрез умъртвяване на родените от еврейки деца да спрат прираста на евреите. Удавянето на Мойсей в Нил е било избегнато, защото неговата майка се опитала да го укрие, доколкото е било възможно. Но най-после се принудила да го положи в кошче, което пуснала в реката Нил.

< горе >

    Такъв е историческият доклад на Библията. Близо до Тива дъщерята на фараона видяла до брега на реката еврейското дете, съжалила го и го взела под свое покровителство.
    Принцеса Хатшепсут - осиновителка на Мойсей, била омъжена за много възрастния си полубрат, известен като Тутмос II. Той е бил роден брат на Тутмос I и след неговата смърт заела престола, защото като пълноправна принцеса неговата съпруга е имала право над този престол. След кратко управление на Тутмос II (около 4 години преди смъртта му, без да остави наследник) управлението поела самата Хатшепсут. Може би тя с готовност би поставила на трона своя осиновен син Мойсей, но не се е осмелила да го направи заради несъгласието на жреца на Амон. За него не било тайна, че Мойсей с пълна преданост служел на еврейския Бог.
    Жреците, на които било възложено възпитанието на принцовете, били наясно с начина на мислене и възгледите на Мойсей. Библията докладва: “И научен биде Мойсей на всичката египетска мъдрост и силен бе словом и делом” (Деян. 7:22). Следователно бил добре запознат с живота в столичния град. По времето на Тутмос I и Тутмос II като принц и военачалник той е заемал доверителни постове. Когато по-късно Хатшепсут управлявала Египет със силна ръка, Мойсей трябва да е бил влиятелна личност.
    Хатшепсут, наистина необикновена жена, е управлявала Египет повече от 20 години. Осъществила е голяма строителна програма и издигнала множество храмове из цялата страна. Освен това е изпращала търговски делегации в далечни краища на света. Благосъстояние и мир характеризират времето на нейното управление. Единствените опоненти на властта й били жреците на Амон! Те заговорничили за нейното сваляне и я принудили да предостави управлението на страната на незаконния син на починалия си съпруг. Този млад мъж, известен в историята като Тутмос III, бил роден от една наложница на Тутмос II и подготвян за низш служител на бога Амон. Но по време на празнична церемония бил поставен на трона в храма на Амон с мнимото твърдение, че богът “лично” пожелал това, както гласи един от надписите на големия храм в Карнак.
    Много години по-късно в царските надписи Хатшепсут и Тутмос III са обявени за владетели. Властолюбивият млад мъж дълго не е можел да се противопостави решително на Хатшепсут. Но не е искал и да се примири с по-второстепенна роля. През последните години от владичеството на Хатшепсут Мойсей разбрал, че дворецът не може да бъде за него място на трайно пребиваване, още по-малко след като царицата умре или бъде насилствено отстранена, защото неговата собствена сигурност вероятно се е дължала само на нея. Той е решил да скъса окончателно с египтяните и да застане решително на страната на своя поробен народ.
    Скоро Хатшепсут слязла от политическата сцена, както и нейните могъщи съветници и доверени служители. Дали били избити или починали от естествена смърт, не е известно. Най-вероятно Хатшепсут е загубила живота си по насилствен начин. След нейната смърт Тутмос III се разпоредил незабавно да се строшат нейните статуи, да се заличи името й от надписите по всички паметници и вместо него да се постави името на неговия баща (или дядо). Бил завладян от мисълта, подобно на Тутмос I, да си спечели славата на завоевател. Няколко месеца, след като станал пълновластен владетел, предприел своя пръв поход, по време на който се стигнало до прочутата битка при Магедон (Megiddo). След това почти всяка година предприемал походи (общо 17) против Палестина и Сирия. Богатствата на Средна Азия потекли към Египет и страната достигнала апогея на своето могъщество.
    Броят на евреите по това време е бил твърде голям. Очевидно египтяните разбирали ползата от тези пришелци, най-евтината работна сила като роби. От чисто експлоататорски подбуди фараон Тутмос III по-късно не бил съгласен да ги остави да напуснат Египет. Поради огромните мащаби на своето строителство имал нужда от стотици хиляди работници, част от които били евреи и роби, военнопленници от военните походи.
    Никъде не бихме могли така нагледно да си представим събитията през тази епоха, както пред развалините на древната Тива. Картини, издълбани по стените на храмове и гробници, и надписи и текстове на забравен и едва преди няколко десетилетия разгадан език, ни представят историята и културата, за да можем да получим най-точна и вярна представа за събитията от Стария завет.

< НАЗАД >