text-14.jpg (11757 bytes)

 

КРАТЪК КОМЕНТАР НА СТИХОВЕ ОТ КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ

ОТКРОВЕНИЕ I-ва глава

"Откровението  на Исус Христос, което Бог Му даде" (стих 1) е единствената пророческа книга на Новия Завет. Откровението показва историята на Христовата църква от деня на възнесението до Пришествието и отчасти до Неговото III-то идване, когато със слизането на светия град, новия Ерусалим, ще станат ново небе и нова земя (Откровение 21:1). Йоан беше заточеник на остров Патмос, когато му се даде откровението чрез един ангел. Исус му поръча да изпрати откровението до седемте църкви в римската провинция Азия (Откровение 1:11). Тези 7 църкви, които фактически съществуваха в дните на апостолите, представляват 7 периода в християнската история. Всяка църква в своето своеобразие отговаря пророчески на съответен период от историята на цялостната църква на Новия Завет. Пришествието на Христос (Ето, иде с облаците!" - Откровение 1:7) е съдържанието, темата на Откровението. Пришествието е целта, към която са насочени и се движат всичките събития. "Исус Христос, верният Свидетел, първородният от мъртвите и Началникът на земните царе", "Който ни е развързал от греховете ни  чрез кръвта Си"(Откровение 1:5) се разкрива в Своето царство като застъпващият се Първосвещеник всред Своята църква (Откровение 1:12,13), като неин Съдия (Откровение 1:14,15), като неин Водач, Който я закриля и усъвършенствува (1:16) като "Първият и Последният и Живеещият"(1:17,18), Който има власт над смъртта и ада.

ОТКРОВЕНИЕ 1:10

"Господният ден", на гръцки език "кириаки хемара", е Седмият ден, съботата. Бог го благослови и освети (Битие 2:3), внесе го като 4-та заповед в Декалога - във връзка със Сътворението (Изход 20:1), нарече го "Мой свят ден" (Исая 58:13) и сам Исус се нарече "Господар на съботата"(Марко 2:28).

ОТКРОВЕНИЕ 2:1-3

Ефеската църква, чието име някои обясняват с "желана", е църквата на апостолите и на първото християнство от Христос до 100 година сл. Хр. Исус представя Себе Си като Този, Който държи всичко в своите ръце, като Главата на църквата, като Ходещият всред Своята църква. Това, което се казва на ангела (вестителя, ръководителя) на църквата, важи също така за цялата история и за пророчески характерния период на Църквата. Исус дава похвала за усилията и за издържливостта. Църквата не е могла да понася лошите, злите човеци и фалшивите учители и ги е разбрала, че са лъжци. Църквата е доказала търпението си и е понесла всичко в името на Исус: преследване от евреите и от римския император и не се е уморила.

ОТКРОВЕНИЕ 2:4-7

Исус трябва да изговори един упрек: църквата е напуснала първата си любов. Първата любов е сърдечното общуване на вярващите с Бога и любов от цяло сърце към всички хора. Църквата беше предупредена да промени своето мислене и да върши първите си дела. Тя мразеше, както и Исус, делата на николантите (2:6). Николантите бяха едно движение, което се предаваше на безчинство и твърдеше, че има особено познание (гносис). Исус даде обещанието, че победителите и над това фалшиво учение за дървото на познанието, ще даде да ядат от дървото на живота и ще имат достъп до Божия рай.

ОТКРОВЕНИЕ 2:8,11

"Смирна" е църквата на мъчениците и на църквата по Божията воля от 100 до 312 година. Името "Смирна" е производно от един балсамов храст с вкус на горчива смола. Някои обясняват името със Самерна, анадолска богиня, на която се покланяха в града. Христос се обръща към църквата, като Първият и Последният, като Възкръсналият (2:8). Той познава скръбта на църквата и нейната бедност, но и нейното вътрешно богатство в Бога, както и хуленето на християнските юдеи, които отхвърлиха Исус и които Исус нарича сатанинска синагога (2:9). Преследванията при различни римски императори в продължение на два века характеризират времето на Смирненската църква. В повечето случаи преследванията бяха  ограничени по място. "Десетте дни скръб" трябва да се разбират пророчески и представляват 10 години от 303 до 312 год., един период на тежки преследвания на християните по време на император Диоклециян с определената цел да унищожат църквата. Исус подкрепя Своята църква с обещанието: "Не бой се!" и дава уверението, че на верните до смърт ще даде венеца на живота, а също ще запази победителите от втората смърт.(2:10,11).

ОТКРОВЕНИЕ 2:12-13

Пергам е църковният период на държавното християнство, на папството и на светската църква. От 313 до 538 год сл. Хр. Пергам означаваше възвишение, а външното състояние на църквата беше това на едно възвишение от едно движение на преследване на вярата до едно положение на огромна власт и високо положение, което през 313 год. по времето на император Константин настъпи големият поврат. "Престолът на сатана" (2:12,13). В 29 год. пр. Хр. в Пергам беше издигнат един храм на Октавиян Август за негово поклонение и по този начин за пръв път в Римската империя беше въведен култът за поклонение на императори, който се разпространи не само в провинция Азия, но и далеч на запад в цялата империя. Ако по-рано Пергам беше чрез олтара на Зевс средище на езическо идолопоклонничество, то сега чрез въвеждането на поклонението на императори в Пергам сатана издигна своя престол. В този определен пророчески период чрез Пергам, папството укрепи и заздрави своето положение като религиозен и политически водач в Западен Рим и сатана издигна своя "престол" всред християнската църква. Папството беше умело съчетание от езичество и християнство. От хаоса на великото преселение на народите постепенно се издигна един нов държавен ред, чийто духовен център стана папският престол.

Христос излиза срещу църквата като носещ меч "остър и от двете страни"(2:12). Това отговаря на описанието за прославения Христос (1:16). Според Евреи 4:12 "Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни". Исус се среща с църквата, която е в опасност, като я съветва да слуша Неговото Слово. Той й дава похвалата, че там, където е тя, "в престола на сатана", е запазила Неговото име и го държи здраво и не се е отрекла от Него. Исус говори за Антипа, като за "верния свидетел". Много хиляди държаха здраво за истинската библейска вяра, както и Антипа, "верния свидетел"(2:13).

ОТКРОВЕНИЕ 2:18,19

ТИАТИРСКАТА ЦЪРКВА е пророчески представеният период, който обхваща времето на упадъка на църквата и времето на църквата в пустинята - от 538 до 1517 год. "Тиатир" се тълкува като "неуморна жертва". Христос се представя на тази църква, която търпи в своите редици фалшиво пророкуване, като Божия Син, Който вижда със Своите приличащи на огнен пламък очи делата на любовта, вярата, служенето и търпението, но също така и всяко небожествено естество и всяко измамно дело (2:18,19).

ОТКРОВЕНИЕ 2:20-23 а

Водачът на църквата спокойно гледа, как една жена - според някои ръкописи, това е неговата собствена жена, която по всяка вероятност не се е казвала Езавел, разпространява учението на николантите и при това твърди, че е пророчица. Той й позволява , както някога слабият цар Ахав на своята жена Езавел, дъщерята на Сидонският цар, която въведе в Израил свързаната с блудстване Ваалева служба и почитането на Ашерата. В един период от време в Израил бяха доставени 850 езически свещеници на държавни разноски (3.Царе 16:31-33, 18:19) - наистина, това беше пример за всички конкордати. "Пророчицата" трябва да е била властна, както Езавел, която е събрала хора около себе си - от Тиатирската църква и ги е направила послушни на себе си. Както Сиданската Езавел властваше над своя мъж, цар Ахав, така също и папската църква властваше през Средновековието над царе и императори. Папството не се страхуваше от фалшификации, за да документира своите претенции за власт над държавата и да се опре на тях: това са "лъже-изидорските декреталии".

Бароний, бащата на католическото описание "История на Църквата", пише в своите исторически документи за Х-тия век: "Колко позорно изглеждаше в Римската църква - тъй като в Рим управляваха блудни женски личности и което е ужасно да се чуе по тяхна преценка се поставяха на папския престол папи, които бяха участници в техните греховни дела!"

Исус даде време на църквата да промени мисленето си (2:21). Но църквата остана глуха пред предупрежденията. По този начин над нея, която блудстваше със светската власт, беше произнесен съд (2:22,23а). Този съд започна още през Средновековието и достигна кулминацията си в края на 18-тия век при френската революция.

ОТКРОВЕНИЕ 2:23 б -28

"Останалите" в Тиатир бяха верните (2:24). Исус се обръща към тях, а не към Езавел и нейните привърженици. Верните бяха истинската църква. През тиатирският период "останалите" бяха групите, които се придържаха към Божието Слово. Така например, келтската мисиянска служба, която имаше за свой център на Йона, разнесе през 7-мия век Евангелието в Холандия, Галия, Швейцария, Германия и т.н.. В Южна Франция и Горна Италия албигойците бяха тези, които бяха жестоко преследвани от църквата. През ХII-я век валдензите започнаха да проповядват Словото. В Англия Джон Виклиф действуваше срещу претенциите за власт на папството (1320-1384 г.). Ян Хус проповядва на чешкия народ Божието Слово. Той беше изгорен на клада на 6 юли 1415 год. Кратко време след това беше екзекутиран и неговият приятел Йероним. В Италия Саванарола се бореше против упадъка в църквата и нравственото падение на християнството. Исус дава на верния остатък утешителното обещание, че няма повече да налага на тях друг товар, но те трябва здраво да държат това, което имат, докато Той дойде (2:24,25). Той им обещава власт над народите и участие в Неговото управление и даване на Зорницата.(2:26-28).

ОТКРОВЕНИЕ 3:1-6

Сардис (нова песен) представлява църквата на реформаторите от 1517-1798 год. Тя има име, че е жива, но е мъртва (3:1). На такава недуховна църква, Исус се представя като този, Който е Притежател на пълнотата на Божия Дух (3:1).

         Периодът на Реформацията не беше този, който според името си трябваше да бъде: връщане към пълната светлина на спасителната вест и пълно проповядване на истините на Божието Слово. Ударите от тезите на д-р Мартин Лютер върху църквата на замъка във Витенберг трябваше не само да обявят началото на Реформацията, но и да доведат до пълно отхвърляне и откъсване от всички противни на Писанието учения на папската църква. Но започнатото от Реформаторите дело спря в своето начало и след смъртта на Лютер и други реформатори напълно замря. Затова Исус казва: "Не намерих някои от твоите дела доведени докрай пред Моя Бог!"(3:2). Това е един период, който обхваща духовната отпуснатост и духовен сън на протестантските векове. Верните се опитаха да закрепят "останалото" и се бореха напразно (3:2). "Но има няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си".(3:4). Към тях принадлежаха реформаторите и основателите на пиотизма Яков Шпенер и Херман Франко. Също така и граф Цинцендорф и неговата съпруга, които приеха преследваните от йезуитите заради вярата им бохемо-моравски братя. По-нататък може да се споменат братята Джон и Чарлз Веслей и Джордж Уайтфилд, от които започна пробуждането на методистите. Също и пуританите, камисардите, залубургите, които бяха изгонени от своята родина. Тези и някои други бяха, "които не оскверниха дрехите си". Те ще ходят с Исус в бели дрехи (3:4). Исус им дава и обещанието, че "никога няма да изличи имената им от книгата на живота и ще изповяда имената им пред Своя Отец" и пред Неговите ангели (3:5).

ОТКРОВЕНИЕ 3:7-13

"Филаделфия"(="братска любов") беше една малка, но вярна и чиста църква. Периодът обхваща времето на мисиониране на света от 1798 до 1844 год. сл. Хр. На църквата Христос се представя като Светият, Единственият Първосвещеник и Истинският Месия, у Когото е Давидовия ключ, който отваря, а именно Светая Светих на небесното светилище и никой не може да затвори и Който затваря Светая на небесното светилище и никой не може да го отвори.(3:7). В края на Филаделфийския период 1844 год. започва изследователният съд (Данаил 8:14, Откровение 14:6,7), който е същинското изпълнение на великия умилостивителен ден на сянковата служба в земното светилище. Ежедневната и годишна служба в земното светилище намериха своето изпълнение в службата на Исус в Небесното светилище (Евреи 8:5, 9:1,6,7)

Като наш Първосвещеник (Евреи 4:14,15; 8:1) Исус се описва тук като Този, Който след приключване на службата в Светая я заключва и отключва Светая Светих на Небесния храм. "Отворена врата": Исус даде на периода отворена врата на Всемирно мисиониране. Макар църквата да има "само малка сила", то тя раздвижи света с нея. След като заповедта на Исус за мисиониране беше занемарена в продължение на векове, сега се основаха многобройни мисионски дружества. "И пак си опазил Моето Слово"(3:8): бяха основани библейски дружества, за да  се направи достъпно на всички. През 1816 год. папа Пий VII нарече обаче библейските дружества една чума! Невярващите и християните по име се наричат от Исус сатанинска синагога"(3:9). Макар верните да са осмивани от много християни, живеещи с "вяра на разума", Исус им дава обещанието да направи победителите стълб в Божия храм, на който Той ще напише името на Бога, Своето име и името на новия Ерусалим (3:11,12).

ОТКРОВЕНИЕ 3:14-22

Лаодикия - своеобразието на църквата отговаря на състоянието на света и на адвентната църква във времето от 1844 год. до края на световната история, до Пришествието на Христос. Исус се представи на църквата като Амин, Начинателят на всичко, което Бог е създал, като верният и истински Свидетел. Пророчески писмото до Лаодикия е насочено към християнството от последното време, което е хладко в опасно самодоволство и себеизмама (3:15). Тя смята, че е богата и че не се нуждае от нищо, а не знае, и не вижда, колко бедна е на духовни богатства(3:16,17).

"В тази църква има много религиозност, но изключително малко религия, много чувственост, но малко дела на истинско християнско убеждение, много християнска реч, но малко истински християнска вяра. Балната зала се свързва с Господната вечеря, посещението на театъра с богослужението!"(Сайс).

"За господ би било по-радостно, ако хладките изповядващи религията не биха назовали никога Неговото име. Те са едно постоянно бреме за онези, които биха били верни последователи на Исус. За невярващите те са един камък на отблъскване!"(ЕГВ, "Свидетелства", том I-ви).

Писмото до Лаодикия има стойност за всички, които изповядват Христа. Също и вярващите адвендисти, които вярват, че живеем в последните дни на човечеството и че Исус скоро ще дойде, разбират, че вестта се отнася и за тях по един особен начин. Лаодикия получава не само най-тежкия упрек, но и съветът на Верния и Истинен Свидетел. Тя трябва да си купи от него злато, пречистено през огън: символ на изпитаната вяра в огъня на притеснението (I.Петрово 1:7), после бели дрехи, които представляват праведните дела на светиите (Откровение 19:8) и колурий, който е символ на Светия Дух и който трябва да даде познание за тяхното истинско вътрешно състояние (Ефесяни 1:17-23, Откровение 3:10). Исус изговори думите на упрек от любов, защото Той наказва тези, които обича (3:19).

Той стои на вратата на света и чука и знаменията на времето показват със завладяваща яснота, че Той скоро ще се появи в небесните облаци. Но Той стои и пред сърдечната врата и отива при този, Който Му отваря, за да вечеря с него.(3:20). Сега Христос събира една църква, която призовава от всички църкви и общества. На всички народи и обещава на победителите да седят с Него на Неговия престол (3:21).

ОТКРОВЕНИЕ 4-та глава

Йоан видя, след като му беше показано състоянието на Божиите църкви по земята, една отворена врата на Небето и Божия престол в Небесното светилище. Седящият на престола беше обгърнат в светлина, подобна на скъпоценни камъни: откровението на Твореца в Неговата слава (4:1-3).

"И пред престола горяха седем огнени светила" - като символ на седемте Божи духове те представляват Светия Дух в Неговата пълнота. По-нататък апостолът вижда 4 живи същества (ангелски образи), които още Езекил беше видял (Езекил 1:5) и 24 старейшини, чийто Първосвещеник е Исус Христос (Евреи 8:1, Откровение 4:4-6). Числото 24 отговаря на 24-те началници на свещеническите отряди в земното светилище (I.Летописи 24:4,5). От къде идват 24-те старци, след като всеобщото възкресение на мъртвите ще стане едва при Христовото пришествие?...(Йоан 5:28,29, I.Солунци 4:15-17). Трима от тях са известни по име: Енох (Битие 5:24), Мойсей (Юда 9) и 4.Царе 2:11. Матей докладва за Възкресението на другите след Възкресението на Исус (Матей 27:52,53). Когато 4-те живи същества принасят хваления и слава на Бога, 24-те старейшини пригласят като небесни свещенически старейшини на Божията църква и поставят короните си пред Божия престол, знаейки, че не са ги спечелили сами, а са ги получили единствено чрез заслугите на Исус Христос (4:9,10).

ОТКРОВЕНИЕ 5-та глава

В центъра на описаното в тази глава събитие се намира Божието Агне и запечатаната книга: откровението на Спасителя. Макар Йоан да беше видял Седящия на престола Творец-Бог, обвит в светлина, но без всякакъв образ!(4:1,2), то сега в 5-та глава Йоан вижда в Божията десница запечатаната със 7 печата книжка (5:1). Тази книжка съдържа тайната на Божия спасителен план. Йоан чу хвалебствения вик на един силен ангел: "Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечати печатите й?" Само "лъвът от Юдиното племе" е достоен да вземе книгата от Божията десница (5:5,7), защото Той, Исус Христос, е изкупил човеци със своята кръв. Чрез Своята умилостивителна кръв на Голгота, Той е спасил грешници от греха и е станал Победител над греха, смъртта и гроба, които някога ще царуват на земята. Когато Христос получи книжката, 4-те живи същества и 24-те старейшини паднаха пред него и "запяха ново песен", песента на спасението чрез Исус Христос (5:8-10). Мощните ангелски множества на небето се присъединиха в седмократно хваление към хвалението им за прослава на Бога и на Агнето и всяко създание във Вселената хвали Бога, Отца и Сина (5:11-13).

ОТКРОВЕНИЕ 6:1,2

Тази нова поредица от видения за седемте печата показва външната история на Божията църква, така както 7-те писма показват вътрешната история, т.е. вътрешното състояние на църквата през съответния период.

Конникът не е Христос, тъй като Той като Агне не отвори печата, а представлява спасителната вест на Христос. Белият цвят означава чистотата, яснотата и светлината на чистото учение на спасителната вест. Лъвът е средство за победа и символ на вярата (I.Йоаново 5:4), а венецът (короната) е символ на победата. Първият печат представлява неудържимият победоносен ход на радостната вест на Исус Христос по света по времето на първата християнска църква 100 г. сл Хр..

ОТКРОВЕНИЕ 6:3,4

Конникът на червения кон представлява по своите белези символично положението на църквата през втория период - от 100 г. до 312 г. сл. Хр. Докато бялото е символ на чистата вяра, то червеното показва едно замърсяване, потъмняване на учението чрез фалшиви учения. Червеното като цвят на кръвта и "големият меч" посочват обаче преследванията (най-тежкото от които беше при император Диоклециян от 303 до 312 г. сл Хр.), а също и вътрешните борби на църквата.

ОТКРОВЕНИЕ 6:5,6

С черния цвят на коня третият печат показва едно нарастване и узряване на упадъка от истинската вяра и нарастване на духовната тъмнина през периода от 313г. до 538г.сл.Хр. Теглилките на конника и поскъпването на пшеницата и ечемика символизират глад, но не глад за земен хляб, но пророчески те показват духовен глад по Хляба на живота, Божието Слово. След като през 4-ти век църквата беше станала държавна църква, тя се занимаваше повече със светски проблеми, отколкото с проповядването на спасителната вест. Божието Слово, Библията, беше отнета от народа, изгорена и почти напълно унищожена. Всеобщото правило беше, където господствува Рим, там няма Библии; където управлява наполовина, там се срещат някои Библии и където не господствува повече, там има много. "А дървеното масло и виното не повреждай" - те символизират Божия Дух и чистото учение!(виж Захария 4:6, Йоан 15:1-5). Само благодарение на действието на Светия Дух духовният живот не се изгуби напълно през онова време.

ОТКРОВЕНИЕ 6:7,8

Картината от Откровение 6:8 - Яздещият на блед кон, символизиращ смъртта и шеолът който върви след него ни разкрива най-тъмните векове на Средновековието от 528г. до 1517г. Това е времето на най-тежък духовен упадък на християнството (6:8). Смъртта е участ на всички, които защитават истинското учение. Но преследванията не изхождаха от нехристиянска страна, а от отпадналата от Божието слово църква, която унищожава истинските последователи на Исуса. На сатана беше дадена власт над християнството.
         Много хора са обявени за еретици и изгорени на клада или инквизирани до смърт. Рим се показа като нехристиянска църква (антихристиянска).
         Антонио дей Паглиарици свидетелствува:"Почти не е възможно да си християнин и да умреш в леглото си!"

ОТКРОВЕНИЕ 6:9-11

Петият печат показва във видение мъчениците на жертвения олтар сякаш са живи, изискващи съд и отплата, въздаване за тяхната кръв, достигналите до Небето жестокости на техните преследвачи (6:9,10). На всеки един мъченик се дава по една бяла дреха: символ на правдата и оправданието на кръвните свидетели на Исус. Видението е една окуражаваща вест за вярващите, които трябваше да пострадат от мъченическа смърт по време на преследванията, особено през тъмното Средновековие и по времето на Реформацията и след нея (1517-1755г.). Реформацията донесе малко помощ, но преследванията не спряха (6:11). През този период не само римската църква преследваше, но и протестанти преследваха протестанти. Така например, Калвин нареди публично да бъде изгорен на 27.10.1533 г. испанският лекар Сегвет, който беше избягал от инквизицията в Женева, понеже Сегвет не искаше да опровергае някои учения, с които не беше съгласен Калвин.

ОТКРОВЕНИЕ 6:12-17

При шестия печат (1755-1838г.) се пророкуват знаменията в природата, които показват близостта на деня на Христовото Пришествие.

         Най-напред едно мощно земетресение: "голям трус" на 1.11.1755г. в Лисабон, столицата на Португалия, което разруши Лисабон и разтърси една територия, надминаваща територията на Европа. След това последва слънчевото затъмнение и лунното затъмнение на 10.05.1780г. Но това не беше естествено слънчево затъмнение, а чудното изпълнение на Исусовото пророчество.

През 1783г. и старият свят имаше своето знамение на слънцето. Хумболд писа за "забележителното затъмнение", което месеци наред, от май до август 1783г. учуди значителна част от Европа и Азия, както и Северна Африка. И за него не можеше да се даде естествено обяснение: това беше изпълнение на пророчеството (6:12).
         Следва друго знамение - ЗВЕЗДНИЯТ ДЪЖД на 12.11.1883г.(виж обяснението към Матей 24:29 - Откровение 6:13).

След това Йоан вижда небето да се свива като свитък (6:14). Това събитие е все още предстоящо и се намира в непосредствена връзка с явлението на Исус в небесните облаци и е сигурно събитието, за което Исус казва:"Небесните сили ще се разклатят!"(Матей 24:29). Апостолът вижда, как невярващите и християните по име призовават планините и скалите. Този вик към планините и скалите, обаче е безсмислен. Когато  дойде   великият  ден на Божия гняв (6:15-17), когато се разклатят основите на земята и се свие небето, когато се раздвижи всеки остров и всяка планина, тогава е твърде късно за загубените да се молят. Сега е денят на Божията благодат. Днес не бива да бъде пропусната възможността за молитва към Бога чрез посредничеството на нашия Първосвещеник Исус Христос:"Кой може да устои?...- На този въпрос отговаря 7-ма глава.

ОТКРОВЕНИЕ 7:1-8

Първото междинно видение в 7-ма глава е отговорът на въпроса в края на 6-та глава. В това видение символично е показано Божието дело на запечатване в последното време. "Четирите ъгъла на земята" са четирите посоки. В символичния език на Библията ветровете са войни (Данаил 7:2, Еремия 51:1) и тъй като тук се говори за "четирите земни ветрове", под тях се разбира последната унищожителна борба на народите, които задържат четирите ангела, докато приключи запечатването на Божия народ (7:1,3). Йоан вижда и "един друг ангел", у когото е печатът на живия Бог(7:2). Божият печат се намира в 4-тата заповед, съботната заповед, която единствена от 10-те заповеди показва трите белега на един валиден печат, а именно име, титла и територия на притежатели на печата (Изход 20:8-11). Тъй като белезите на това видение трябва да се разбират символично, то и числото е символично в неговото значение (7:4). То е числото 12 на Божия народ в хилядократно степенуване за всяко племе и дава символичното число 144000 за 12-те племена на древния Израил (Галатяни 3:29,7). Числото 12 важи и за духовния Израил на Новия Завет(21:14). Напълно погрешно е да се тълкуват запечатаните като племената на историческия Израил на Стария Завет, тъй като запечатаните са духовния Израил на Новия Завет. Три факта в изброяването показват, че не се имат предвид евреите: Рувим, като първороден, не се споменава на първо място, Манасий е поставен преди баща си Йосиф, нещо невъзможно за народите от библейските страни, да се поставя в такъв списък синът преди бащата, когато става въпрос за юдеи. После в изброяването липсва Дановото племе и на неговото място се явява Манасий, синът на Асенета, дъщерята на езическия свещеник. Не е приемливо, никой да не бъде спасен от Дановите потомци, ако това е изброяване на еврейските племена. Това показва, че това изброяване има едно по-дълбоко значение и че подпечатаните - както смятат и много тълкуватели на Библията - представляват духовния Израил на Новия Завет в последното време. Така, както един печат доказва правото на притежание на притежателя на печата, така и печатът на Бога показва, че запечатаните са изкупеното чрез Христос Божие притежание и в дните на ужасно унищожение и разрушение в последното време ще стои под милостивата Му закрила.

ОТКРОВЕНИЕ 7:9-17

Във второто междинно видение апостолът вижда едно голямо множество, "което никой не може да наброи" от всички народи пред Божия престол и пред Агнето: изкупените от Адам всички народи и от всички племена. В тези две видения на Йоан бяха показани две групи спасени: запечатаните и голямото множество. И апостол Павел пише за две групи: възкръсналите и преобразените живи (I.Солунци 4:15-17). Тези две междинни видения отговарят на въпроса: Кой може да устои? - а именно запечатаните и голямото множество. Двете групи са спасени чрез великата жертва на Исус на Голгота (7:10,14), които ще бъдат пред престола на Бога и Му служат в храма денем и нощем (7:15-17).

ОТКРОВЕНИЕ 8:1-6

Когато Агнето отвори "седмия печат, настъпи мълчание на Небето за половин час" и Йоан видя 7-те ангела, стоящи пред Бога, на които се дадоха 7-те тръби (81,2). С тръба и рог в стари времена се призоваваше за бой (Еремия 4:9-21). Съдът на тръбите тук в Откровението са Божият отговор на молитвите на светиите, на вярващите, които са в голямо утеснение на земята (8:3,4). Така както във времето на Стария Завет Бог допускаше филистимците, амаличаните, моавците, едомците, асирийците, халдейците и други народи да нападат Неговия народ, така Той наказа и останалото християнство в дните на Новия Завет чрез езическите народи. Първите четири тръби са Божиите съдби над отпадналите християни на западно-римската империя.

ОТКРОВЕНИЕ 8:7

Първата тръба показва нахлуването на вестготите в западно-римската империя. През 396г. сл. Хр. под предводителството на Аларих те предприеха своя завоевателен поход и през 410г. завладяха Рим, плячкосаха го и продължиха своя опустошителен поход през южна Галия към Испания.

ОТКРОВЕНИЕ 8:8,9

Втората тръба се изпълни при похода на вандалите под ръководството на Гензерих. Както готите, така и вандалите бяха изтласкани от хуните. През 406г. сл. Хр. те прекосиха р.Рейн, нахлуха в Галия, завладяха Испания, прехвърлиха се в Северна Африка през 423г. и оттам вече завладяха през 455г. Рим.
         Гензерих унищожи за един ден през 457г. в пристанището Картаген римската флота. Също така и общата флота на Рим и Константинопол, наброяваща над 1000 кораби и 100000 моряци и войници, беше напълно унищожена от вандалите чрез горящи кораби.

ОТКРОВЕНИЕ 8:10,11

Изпълнението на третата тръба се вижда в нахлуването на хуните, което предизвика през 375 г. великото преселение на народите. През 450г. техния цар Атила потегли от Унгария с 700000 души, прекоси Рейн, но беше отблъснат в кървавата битка при Шалон сюр Марн през 451 г. Когато през 453г. Атила умря внезапно, хуните изчезнаха от световните събития. Пророчеството говори за "пелин" като символ на страданията и смъртта, предизвикани от хуните там, където е паднала звездата, "голямата звезда".

ОТКРОВЕНИЕ 8:12

При затръбяването на 4-тия ангел бяха поразени светилата на римската власт на управление, а именно: "слънцето" - император. Когато Одоакър, водачът на херулите се обяви за цар и свали последния император на Рим, Ромулус Августулус през 476г. сл. Хр. "луната" - втората по важност служба на консула, съществуваше все още (до 534г.) и споменатата в пророчеството под символа "звезди" служба - символизиращи сената - угасва в 522 г.
         Изразът "една тръба" трябва сигурно да опише постепенното изчезване на тези държавни институции в римската империя.

ОТКРОВЕНИЕ 9:1-12

Петата тръба: арабите. Тя намира своето изпълнение в мохамеданството, представено символично чрез "падащата от небето звезда"(9:1). Чрез германите и хуните Бог беше наказал отпадналото християнство в Западната Римска империя. Но и Източното християнство беше узряло и в Божиите ръце мохамеданите бяха наказателната рота за падналото християнство в Източната Римска империя. Мохамеданството е учение, носещо развала, фалшиво библейско учение, то не е религия изобщо, защото не учи и не предлага спасение от греха и не познава Спасител. Учението на Мохамед е учебна система, която познава Исус, но не вярва в него като Божий Син от вечността, а само Го признава като човек и славен пророк. Безгрешният Божи Син Исус е бил подчинен на грешника Мохамед. Без учението за спасение мохамеданството не е никаква религия, а само една социална система, едно братство. Мохамед наистина е имал откровения, но те не са били от Божествен произход. Пророчеството ги обозначава като "дим от пропастта, като дим от голямата пещ"(9:2). Йоан вижда мощните арабски конници, символизирани като скакалци (9:3). Но те не биваше да повреждат растителния свят, а само човеците, които нямат Божия печат, а именно идолопоклонниците и почитателите на образи (9:4). Те не трябваше да убиват човеците, а да ги мъчат, а именно пет месеца. Като пророческо време 5-те месеца трябва да се разбират като 150 години (9:5), т.е. от 622 год., годината на бягството на Мохамед от Мека в Медина до 772 год., годината на основаването на халифата в Багдат. Петте месеца пророческо време намираме още веднъж (9:10). Многобройни тълкуватели виждат началото на тези 150 год. в деня на битката при Бефум, близо до Никомедия - на 27.07.1299 год.  Това беше първата атака на турците срещу Източната Римска империя. В края на тези 5 пророчески месеца, през 1448 г., един нов император на Византия, Константин Палеолог, потърси разрешение от турския султан Мурад II за да се качи на престола. Той получи короната на 6.01.1449 г., след като му беше дадено желаното разрешение от султана. Източната Римска империя беше загубила своята независимост и беше вече зависима от мохамеданите. Петте месеца пророческо време свършиха на 27.07.1449 год. - началото на 6-тата тръба.

ОТКРОВЕНИЕ 9:13-21

С развързването на 4-те ангела последва за много векове отново неудържимо нашествие на мохамеданите (9:13,14). Още в 1453 г. Константинопол беше завладян, а по-късно и големи части от Северна Африка. През 1529 год. турците бяха пред Виена и едва след поражението при втората обсада на Виена през 1683год. турската вълна започна бавно да се оттегля. Час, ден, месец и година: много тълкуватели разбират като пророческо време от 391 години и 15 дни (9:15). Изчислено от 27.07.1449 г.(началото на 6-тата тръба), това довежда до 11.08.1449 г. През онези дни вниманието на света беше насочено към турските събития. На 11.08.1840 г. турският аташе Гифат бей предаде на египетския паша Мохамед Али един меморандум. Турция се подчини на 4-те велики сили: Англия, Австрия, Прусия и Русия. В това събитие може ясно да се познае точното изпълнение по време на пророчеството. Турция загуби своята независимост и стана зависима от 4-те велики сили, така както в началото на 6-тата тръба източно-римската империя загуби своята независимост и стана зависима от турците (виж обясненията към Откровение 9:10) - огън, дим, жупел (9:17,18) се тълкуват като огнестрелни оръжия и артилерия, които намериха приложение в онова време - "... за да избият". Чрез настъплението на турците и кръстоносните походи бяха избити милиони хора. Също и монголците бяха жестоки завоеватели, като най-жесток между тях е бил Тимурленк. Той нареди да бъдат погребани живи 4000 арменски конници. През 1387 год. той заповяда да изградят кули от 70000 персийски глави, а през 1401 г. в Багдат трябваше да се издигне пирамида на победата от 90000 човешки глави. Обаче християнството за съжаление не извлече поуки от ужасните престъпления на мохамеданите през миналите векове, както ясно е изразено това в пророчеството  (9:20,21).

ОТКРОВЕНИЕ 10:1-11

Другият силен ангел, който стои на небето и земята, има да предаде една вест по море и суша, която е от всемирно значение (10:1,2), която в своите пророчески части е била запечатана до края на времето, а именно, малката отворена книжка в книгата на пророк Данаил (Данаил 10:2 и 12:4). Ангелът говори за време и потвърждава с клетва, че не ще има вече бавене (10:6). Това означава краят на всички пророчески времена, а именно 2300 денонощия (Данаил 8:14) през 1844 г. След тази година няма повече пророческо време. Тази вест е проповядвана в първото адвентно движение през годините 1840-1844. Макар да няма повече определено пророческо време, трябва все пак да има дни на 7-мия ангел, а именно дните на края на времето от 1844 г. В тези дни на 7-мия ангел ще се изпълни тайната на Бога (10:7). Тайната на Бога е спасителния план, който ще бъде изпълнен чрез проповядването на последната спасителна вест. Опитността на Йоан в малката книжка отговаря на опитността на вярващите в първото адвентно движение 1840-1844 год. Когато те чуха вестта за скорошното Пришествие на Исус, тя им беше сладка в устата като мед, но горчива беше опитността им, когато Исус не дойде, както те очакваха (10:8-10). Отчитането на времето беше правилно, но те се бяха излъгали в събитието. В своите изследвания на пророчествата те бяха ръководени от Божия Дух, защото те разбраха, че трябва да продължат да проповядват вестта (10:11).

ОТКРОВЕНИЕ 11:1-14

Йоан получава тръстика и указание да измери с нея храма, олтари и поклонниците (11:1). Това е призив към Божия народ да се занимае с небесното светилище и първосвещеническата служба на Исус. Измерването на поклонниците обаче, посочва на изследователния съд в Небето (Евреи 8:1,2, Откровение 14:7) Божествената мярка е Божият свят закон в Светая Светих на небесния храм (11:19). Дворът, извън храма, е земята. Него Йоан не трябва да измерва, защото той е "даден на народите", които ще тъпчат святия град. Святият град е Ерусалим, в случая символизиращ Божия народ, Божията църква (11:2).

42-та месеца съответствуват на време, времена и половин време от Данаил (виж обясненията към Данаил 7:25).

         "Двамата свидетели", които биват обозначени като двама месияни и двата светилника (11:4) са Писанията на Стария и Новия Завет, т.е. Свещеното Божие Слово. Те трябва да пророкуват 1260 дни = години, облечени във вретище (траурно облекло)(11:3). Отпадналата църква изгаряше не само Библии, но и читателите на Библиите. През 1211 год. само в Страсбург бяха изгорени 80 читатели на Библии. Хиляди бяха умъртвени, защото вярваха повече на Божието Слово, отколкото на човеци.

"Звярът", който към края на 1260-те години "възлиза от бездната" в този контекст символизира френската революция. "Той ще воюва с двамата свидетели", ще ги победи и ще ги убие(11:7).

На 26.11.1793 г. чрез указ, издаден в Париж, беше премахната религията. Библиите бяха изгорени. "Труповете на двамата свидетели" лежаха по улиците на големия град. "Содом" е символ на нравствения упадък, а "Египет"(11:8) - на отричането от Бога и на непослушанието спрямо Божиите заповеди (Изход 5:2). Точно такова беше духовното поведение по време на френската революция. След 3 1/2 дни (години) през юни 1797 год. бяха отново премахнати ограниченията относно религията. "Жизнено дишане от Бога" влезе в двамата свидетели и те "възлязоха на Небето в облак"(11:11,12). По онова време се основаха библейски дружества и Божието Слово се разпространи по целия свят на над 1000 езика. Йоан сравнява френската революция с "един голям трус", който представлява 1/10 част от старата Римска империя (Данаил 7:7,24) и на папския Рим, "големия град". Френската революция, чиито отражения се забелязват и сега, беше един Божи съд над падналото християнство. "Останалите" се уплашиха и стреснаха от ужасните събития на френската революция. Искрените отдадоха и отдават и сега слава на Небесния Бог (11:13).

ОТКРОВЕНИЕ 11:15-19

"Седмата Тръба" (начало 1844 год.) показва в пълнотата на времето окончателното приключване в Небето и на Земята. Огромно е ликуването и радостта на ангелите в Небето във връзка с обявяването на приключването, че "световното царство" е станало царство на Нашия Господ и на Неговия Христос (Помазаник 11:15). 24-те старейшини благодарят на Бога, че Той царува (11:16,17). Тогава идва великия ден на Божия гняв и на "разгневяването на народите". Между народите владее войнствен дух. И по-рано е имало много войни, но те са били войни между отделни царства и държави. Но сега всеки се бори срещу всеки. Целият свят е във вълнение. Дошло е времето да се съдят и мъртвите и да се даде наградата на Божиите слуги и на пророците и да се унищожат онези, които се надигат против Бога и които са погубили земята (11:18). В отворения храм на Небето може да се види "ковчегът на Божия Завет"(11:19). Ковчегът е само един предмет, който съдържа същественото, така че съдържанието е важното: святият Божи закон.  Чрез  проповядване  на   тройната ангелска вест (14:6-12)(Матей 24:14) вниманието на хората се насочва към небесното светилище, към първосвещеническата служба на Исус и към святия Божи закон. Християните не бива да бъдат доведени до закостеняло законничество, но те трябва да разберат, че святия Божи закон в небесния храм е непроменим от човеци и че той е израз на Неговата свята воля и мярка на Неговия Божествен съд (Псалом 89:34,35). Сега все още е благодатно време и ние все още имаме един застъпващ се Първосвещеник, Исус; затова трябва да пристъпваме с радост към престола на благодатта (Евреи 4:14-16).

ОТКРОВЕНИЕ 12:1-6

"Голямо знамение на Небето". Една чиста жена като символ на църквата на Стария и Новия Завет. Слънцето е символ на по-голяма светлина и на по-голямата яснота на Новия Завет, на Евангелието, а луната - символ на Стария Завет, на сочещия на Христос церемониален закон. 12-те звезди символизират 12-те апостоли и 12-те племена на духовния Израил (Откровение 12:1). Змеят е сатана (20:2). Седемте глави са седемте форми на управление на Рим, земната сила на сатана и 10-те рога, са царствата, които възникнаха при разпадането на западен Рим. Главите имат корони, знак на господство и една от главите, имперският Рим, царуваше и владееше. Римската империя, когато се роди Спасителят Исус Христос и пророчеството показва усилията на сатана да унищожи Христос веднага след Неговото рождение (12:3,4) (Матей 2:16). Роденият като човек Божи Син ще "пасе" и "управлява всичките народи със желязна тояга". Грабването и занасянето "при Бога, дори при Неговия престол" сочи върху възнесението на Исус (12:5). Макар крайната победа да е сигурна, пророчеството все пак показва, че църквата ще бъде преследвана през един продължителен период от 1260 години - 538 г. до 1798г.сл.Хр.(12:6)(виж обясненията към Данаил 7:25).

"Третата част от небесните звезди" са ангелите, които се присъединиха към бунта на сатана в Небето и бяха изхвърлени на земята (12:4).

ОТКРОВЕНИЕ 12:7-12

Михаил (=кой е като Бог) - това е Христос като предводител на ангелите, Който се бори срещу сатана и неговите демони (12:7). Христос е Победител и сатана и неговите ангели биват хвърлени на земята (12:8,9). Големият измамник на цялата Вселена и населената земя (икомения) е много разгневен на Божията църква, понеже знае, че му остава малко време (12:12). Сега ние живеем в края на тази велика борба. Утеха за Божиите чада е небесното изказване, че "те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез Словото на своето свидетелствуване"(12:11).

ОТКРОВЕНИЕ 12:13-17

Когато след своето поражение в Небето сатана видя, че "е свален на земята" и че не може повече директно да напада Божия Син, той започна да преследва Божията църква (12:13). Църквата побягна в пустинята на мястото, което Бог й беше приготвил (12:14). Даденото време в 12:14 съответствува на това, дадено в Откровение 12:6 (виж забележките и към Данаил 7:25). В библейският символичен език водите представляват народи и мощни войски, с които сатана преследва Божията църква (12:5, Еремия 47:2, Откровение 17:15). Чрез кръстоносни походи, чрез йезуитски армии и мохамедански турци, сатана се опитваше да унищожи в пустинята Божията църква. "Но земята помогна на жената" - т.е. на църквата в планините на Европа, в самотните гори и долини се укриваха верните Исусови последователи.

Но на църквата се помогна и чрез откриването на Америка и чрез Реформацията (12:16). Преследваните се изселиха в Северна Америка, за да могат да живеят там със своята вяра. Чрез тази помощ Бог запази Своята  църква от пълното унищожение. Тъй като сатана не успя да унищожи Божията църква в пустинята, неговата ярост нарасна и той започна да воюва особено срещу "остатъка"; "които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Исус"(12:17). "Свидетелството на Исуса е Духът на пророчеството"(19:10). Само една църква, а именно тази, която в последното време ще проповядва тройната ангелска вест на всичките народи, има тези белези.

ОТКРОВЕНИЕ 13:1-10

Звярът, който излиза от морето и който има 10 корони на роговете си, е следващата след римската империя власт, т.е. този звяр символизира папския Рим (13:1). Германите, представени чрез роговете, чрез великото преселение на народите като Божии инструменти причиниха падането на Римската империя и изградиха собствени царства върху територията на Западната Римска империя. Звярът показва характерните качества на Вавилонската империя, Мидо-Персия и Гърция (Данаил 7:1-7). Змеят, символ на сатана, който обаче представя и езическия Рим, му даде "силата си, престола си и голямата си власт"(Откровение 13:2).

Император Константин премести през 330г. сл. Хр. седалището си в Константинопол и предостави престола на Римската империя на епископа на бившия имперски град. Пророчеството за "смъртоносната рана" се изпълни, когато генерал Бертие влезе през 1798 г. с френската армия в град Рим и заведе папата като пленник във Франция, където наскоро след това той почина. "Но смъртоносната му рана оздравя"(13:3) - беше поставен нов папа. През 1929 г. , по силата на Латеранския договор, беше наново призната и политическата власт на папството, която му беше отнета през 1870 г. Макар след пленяването на папата през 1789 год. да изглеждаше като че ли папството е изчезнало, то пророчеството показва, че "всички ще му се поклонят", с изключение на верните последователи на Исус, чиито имена са записани в книгата на живота на Агнето. Това най-голямо разгръщане властта на звяра чрез поклонение на всички, е все още предстоящо и предстои в бъдещето (13:4,7,8). Даденото време и борбата със светиите и победата над тях (13:5,7) вече е пророкувано чрез малкия рог в Данаил 7:25.

Богохулството се проявява в дързостта да се присвоява име, което подобава единствено на Бога: "Свят Отец", "Заместник на Божия Син", и "Неговата скиния". Тази сила изгради своя храм на земята и по този начин отклонява вниманието на хората от небесното светилище и го насочва към себе си. Небесната примирителна служба на Исусовата жертва се заменя чрез литургии: "и на живеещите в небето". Изпълнението може да се види в претенцията да може да се прощават грехове, а също в това да се приписва властта на Мария, която подобава единствено на Христос (13:6).

ОТКРОВЕНИЕ 13:11-18

Вторият звяр, който възлиза от земята, а не както другите зверове от морето, символизира СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ от Северна Америка. "Двата рога" представляват гражданската и религиозната свобода, които намират своя израз в демократично-републиканската форма на управление и в протестантизма. "Агнешката природа" обаче, мами; в "говоренето като змей" се разкрива истинския характер на тази сила (13:11). Чрез задачата на своите свободни принципи тя ще стане толкова нетърпима, както първия звяр и ще съдействува, земните жители да се поклонят на папството (Откровение 13:12). Това означава огромно нарастване на католическото влияние в основаната от германския протестантизъм държава, което никой не е считал за възможно. "Големи знамения" - Северна Америка е родината на модерния спиритизъм, който от там се разпространи по целия свят и днес  има  над 100 милиона привърженици. "Огън ... от небето" - някои тълкуватели виждат в хвърлянето на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки през 1945 г. едно изпълнение на това пророчество (13:13,14а).

Звярът казва на земните жители да направят "образ на звяра", т.е. да направят образ на папството. Този образ е една религиозна нетърпимост и преследваща институция. "Образът на звяра" представлява онази форма на отпадналия протестантизъм, която ще се развие, когато протестантските църкви ще потърсят помощта на държавната власт за прокарване на своите цели (Е.Г.Вайт, "Великата борба"). Всички, които останат верни на Бога, ще бъдат заплашени със смърт чрез указ на втория звяр (13:13б).

"Белегът на звяра". Божият печат е съботата в Божия свят закон (виж обяснението към Откровение 7:2). Белегът на звяра трябва да е знак, противоположен на съботата, също един ден, а именно неделята!(13:16).

"Числото на звяра", "числото на неговото име" (13:17,18). В тази връзка В. Петерс, евангелски лютерански пастор в Муртоа, пише в своята книга "Тълкувание на Откровението", издадена през 1899 год., в Цвикау, между другото, че именно на праведния Христос е било написано на кръста на гръцки, еврейски и латински език: "Исус от Назарет, цар Юдейски". Папата като истински антихрист, се нарича "...Заместник на Божия Син..." - "Викариус филии деи". Истинският Христос беше презрения назарянин. Антихристът иска да има почит и слава от човеци. Неговото седалище е световният град Рим. Той е божествено починалия римлянин: Истинският Христос... изпрати Своите ученици по целия свят да проповядват на всички езици. Но папата, истинският антихрист, признава в своето царство само латинския език като "църковен език" и затова с право го наричат "латинецът", "римлянинът", и "Заместникът на Божия Син", написани на еврейски, гръцки и латински , се съдържат в числото "666", "числото на звяра", и "числото на неговото име":

1."Латинецът", написано на гръцки език (Латейнос)

2."Римлянинът", написано на еврейски (Ромиит)

3."Заместник на Божия Син" ("VICARIVS FILII DEI"). Буквите A,R,S,F и E нямат числена стойност. Числената стойност на останалите букви в латинския език  е следната: V=5, I=1, C=100, A=0, R=0, I=1, V=5, S=0, F=0, I=1, L=50, I=1, I=1, D=500, E=0, I=1 . 5+1+100+1+5+1+50+1+1+500+1=666

Това тълкувание на числото 666, намерено в написаните с еврейски букви думи: "римлянин" - дава и М. Лютер в една забележка към Откровение 13:18, която той е написал собственоръчно в един Нов Завет, който е отпечатан през 1530 год. и след това е станал притежание на неговия син Паул Лютер.

ОТКРОВЕНИЕ 14:1-5

След най-ужасното изпитание Йоан вижда 144000 като победители над звяра и неговия образ да стоят с Агнето, с Христос, на планината Сион (14:1). "Те, изкупените от земята, пееха нова песен", която само те можеха да научат. Това е песента на опитността, песента на освобождението от последната борба във великата битка между светлината и тъмнината, между Христос и сатана.(14:2,3). Споменатите тук жени символизират падналите църкви (17:1-5), към които изкупените или никога не са принадлежали, или са се измъкнали от принудата да приемат белега на звяра. "Те следват Агнето, където и да иде"(14:4).

ОТКРОВЕНИЕ 14:6-7

Апостолът вижда "ангела да лети посред небето". Чрез това се оповестява всемирното значение на тази вест. Ангелът символизира Божия народ, който по време на Неговия съд има да благовести на всички народи "благата вест" на спасените чрез Исус Христос. Думата "проповядвам" не предава пълния смисъл на гръцката дума: Благата вест трябва да бъде проповядвана на народите като "радостна вест" (14:6). Вестта, която още от самото начало трябва да бъде проповядвана "със силен глас": "Убойте се от Бога и въздайте Нему слава" трябва да се проповядва в едно време, в което Бог бива незачитан. "Защото настана часът на Неговия съд": споменатият тук съд е съдът в деня на "Пришествието на Исус Христос", тъй като трите ангелски вести са преди Пришествието на Исус.(14:14). Това е изследователният съд, който започна през 1844 год. в края на 2300 денонощия (=години), великият умилостивителен ден, представен сянково в очистването на земното светилище във великия умилостивителен ден на земната първосвещеническа служба (виж обясненията към Данаил 8:14). Едно особено необходимо проповядване е изискването за поклонение пред Твореца, тъй като чрез т.н. "еволюционна теория" Творецът беше отречен (14:7). През 1831 год. Уилям Милер започна да проповядва в Северна Америка края на 2300-та денонощия (= години), завършващи през 1844 год. Още през 1768 год. свещеник Петри беше изчислил в Германия 2300 денонощия, след като Марбургската Библия през 1712 год. и Берлебургската през 1730 год. ги бяха вече споменали. Също в Германия и в Англия и в други страни беше проповядвано времето на съда. Времето от 1831 до 1844 год. е началото на проповядването на първата ангелска вест, която важи и днес и се проповядва по целия свят.

Първата ангелска вест съдържа различни указания за Христос: Исус Спасителят (Колосяни 1:13,14, Деяния 4:10-12, I.Йоаново 1:7) - радостната вест; Исус-Творецът (Колосяни 1:16,17,15,13; Йоан 1:1-3,14) - творение; Исус Законодателят (Яков 2:12,10,11, Неемия 9:11-15, I.Коринтяни 10:1-4) - съдът; Исус Първосвещеникът (Данаил 8:14, Евреи 4:14-16, Откровение 11:19) - съдът.

Първата ангелска вест има за свой център "вечното Евангелие" за спасение от греха и както е дадено по-горе, посочва Исус като Спасител и Творец, като Законодател и Велик Първосвещеник. Още в Еремия 23:5,6 пророкът говори за "праведния Давидов Отрасъл", "Който ще царува като Цар, ще благоденствува и ще върши правосъдие и правда на земята" - "Господ Правда наша" (=наше спасение). Това обещание на нашия Небесен Баща се е изпълнило в Христос, Божия Син. Също и апостол Павел учи, че "Божията правда се достига чрез Христа, чрез вяра в Христа" (Римляни 3:2). Затова и кулминацията в проповядването на тройната ангелска вест (Откровение 14:6-12), като последна Божия милостива покана до всички народи през тези последни дни на края, е : "Господ (Христос) Правда наша (наше спасение)!"

ОТКРОВЕНИЕ 14:8

Втората ангелска вест: Името Вавилон идва от Вавилонската кула и означава "Божия порта" или "объркване". В Свещеното Писание това име се употребява, за да обозначи различните форми на една фалшива или паднала религия... Силата, която в продължение на толкова векове е управлявала и упражнявала своето господство неограничено над монархиите на християнството, е Рим... Тъй като следва тази вест на предупреждение за съд, то тя трябва да бъде дадена в последните дни, затова тя не може да се отнася единствено за римската църква, тъй като тази църква от много векове е в едно паднало състояние... Много от протестантските църкви следват примера на Рим на съюз - противно на Свещеното Писание - със "земните царе" и държавните църкви чрез своите връзки със светските управления и с други общества, като търсят тяхното благоволение!"(Елена Г. Вайт, "Великата борба": "Едно отхвърлено предупреждение").

Пророчеството във втората ангелска вест намира своето изпълнение в отстъпването на отпадналия протестантизъм от истинското учение на Свещеното Писания. Чрез това, че протестантските църкви и общества отхвърлиха първата ангелска вест, те се превърнаха напълно във Вавилон (духовно объркване). "Виното на тяхното разпалено блудстване" е символ на фалшивите учения, с които Вавилон напои всичките народи.(Откровение 14:8).

ОТКРОВЕНИЕ 14:9-13

Третата ангелска вест предупреждава срещу поклонението пред звяра (виж обяснението към Откровение 13:1) и неговия образ (виж обяснението към Откровение 13:13,15) и от приемане на неговия белег (виж Откровение 13:16).

         "Щом като дойде изпитанието, ще стане ясно, кой е белегът на звяра". Това е пазенето на неделята. Онези, които продължават да разглеждат този ден като свят, след като вече са чули истината, носят белега на човека на греха, който е бил замислил да промени времена и закони"

Третият ангел дава най-страшното предупреждение за наказание, което някога се е проповядвало от човеци. Който пие от "разпаленото вино на нейното блудстване", от блудстването на Вавилон, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му".

Последните 7 язви ще постигнат поклонниците на звяра и неговия образ, а и след второто възкресение "зверовите поклонници" ще бъдат отново мъчени. Тяхното мъчение обаче, няма да продължи непрекъснато, но тук то означава един определен период на наказание, което ще продължи без прекъсване с пълното унищожение на втората смърт, като ще приключи с нея (14:10,11). Белезите на Божия народ, който ще бъде събран чрез проповядването на тройната ангелска вест са търпение (издръжливост), даже и при смъртна заплаха от страна на звяра, пазене на Божиите заповеди и вярата Исусова, или вяра в Исус. Изискването от Божиите деца послушание от вяра бива засвидетелствувано в пазенето на Божиите заповеди, не е обаче оправдание чрез дела или оправдание чрез делата на закона (14:12).

ОТКРОВЕНИЕ 14:14-20

След тройната ангелска вест пророчеството говори за Пришествието на Христос. Христос е Седящият на облака Човешки Син, "Който носи на главата Си златна корона, знак на Неговото господство, а в едната ръка има остър сърп - инструмент за жертвата". Той идва като Господар на жетварите и жетвата (14:14). Жетвата бива представена чрез две картини: едната е жетва на пшеницата и символизира под узряло жито, събирането на праведните. Другата картина представлява гроздобер: узряло грозде, "хвърлено в големия лин на Божия гняв", който "беше натъпкан" - показва унищожението на невярващите и на нечестивите (14:18-20).

ОТКРОВЕНИЕ 15-та глава

Йоан видя друго знамение, голямо и чудно: седемте ангела със СЕДЕМТЕ ЯЗВИ, с които се изчерпва Божият гняв (15:1). Преди апостолът да опише поотделно ангелите с техните язви, той вижда една друга картина: победителите над звяра (13:1) и над неговия образ (13:14,15), и над числото на неговото име (13:17,18) да пеят върху стъкленото море (15:2).

Те пеят песента на Мойсей и песента на Агнето. Песента на Мойсей е песента на освобождението от египетското робство, а песента на спасението от греха чрез кръвта на Исус Христос - това е песента на Агнето (15:3,4).

След това пророкът видя "седемте ангела", държащи 7-те язви, "Седемте златни чаши, пълни с Божия гняв", излизащи от Божия храм в Небето. "Дим от славата на Бога и от Неговата сила" изпълва храма. Тогава Христос е напуснал Светая Светих на Небесното светилище и приключва Своята милостива посредническа служба. Той повече не е Ходатай за човеците. Благодатното време тогава е приключило завинаги (15:5-8).

ОТКРОВЕНИЕ 16:1-11

Апостолът не дава точното време на изливането на 7-те язви, но от контекста се разбира, че между края на благодатното време и Пришествието на Христос излиза заповедта към 7-те ангела да излеят "чашите на Божия гняв"(16:1). Първата язва причинява опасни и люти рани на "онези човеци", които се кланяха на образа на звяра и имаха неговия белег (16:2). Вторият и третият ангел изливат своите чаши в морето, в реките и водните извори и водата им става като кръв (16:3,4). Четвъртият ангел излива своята чаша върху слънцето и човеците биват мъчени от ужасна горещина. Последствието ще бъде суша, каквато светът още никога не е преживял. Пророчеството казва, че човеците ще похулят Бога. Дори и при вида на тези големи Божествени съдби човеците ще изповядват своята вина. Те не променят своя ум и не отдават на Бога слава (16:8,9). Петата язва засяга престола на звяра (виж обясненията към 13:1). Неговото царство потъмнява. Тъй като освен верния остатък, всички други се покланят на звяра и на неговия образ и по този начин отдават слава на сатана, то по време на петата язва целият свят ще потъмнее!(16:10,11).

ОТКРОВЕНИЕ 16:12-16

Едно от тълкуванията вижда в голямата река Ефрат - в съгласие с Откровение 17:15 Ефратската сила, която е царувала там от много векове до 1818 год., а именно: ТУРЦИЯ, като мохамеданска световна сила. Пресъхването на водите й е бавното оттегляне на мохамеданското нашествие след поражението й пред Виена през 1683 год., докато през 1840 год. Турция загуби своята независимост и стана зависима от Великите сили на Европа. В края на I-вата Световна война Турция загуби всички области при Константинопол и престана да бъде мохамеданска световна империя.

"Царете на изток" са владетелите на изток, т.е. от Азия. Чрез падането на мохамеданската световна империя, за тези владетели се подготвя пътя (16:12). Змеят, звярът и фалшивият пророк са символи на модерния спиритизъм (езичеството), на папството и на отпадналия протестантизъм (16:13).
         "Бесовските духове" събират царете на цялата вселена за войната във великия ден на Всемогъщия Бог (16:14) при Армагедон.

Армагедон означава планината Мегидо и се намира в края на голямата долина в Северна Палестина. Още в древни времена край Мегидо се водеше борба от страна на Небето срещу хананейците (Съдии 5:19,20). В наше време от политическите събития се вижда ясно, че в Палестина и изобщо в целия Средиземноморски Близък Изток се кръстосват интересите на трите основни сили : САЩ, Русия и Китай. Цветнокожите народи са се развълнували. Те все още не маршируват, но те се събират за бой  в "Армагедон", за борбата против Запада, за битката "на   великия  ден на Всемогъщия Бог"(16:16, Йоил 4:9-17, Данаил 11:45).

Другото тълкувание вижда в Ефрат един символ на народите, които ще се бият под ръководството на Вавилон срещу Бога. Христос и придружаващите Го са "Царете на Изток"(или от изгрева на слънцето) и битката е борбата, в която народите ще се обединят, за да унищожат Божия народ. И двете тълкувания съвпадат в своето тълкувание с някои символи, особено в това, че Армагедон ще бъде последната война на земята. Исус дава утешаващото обещание, че Той ще дойде "като крадец" и предупреждава Своите верни да бдят и да пазят дрехите си (символ на правдата) (16:15) и да останат постоянно във вярата.

ОТКРОВЕНИЕ 16:17-21

Седмата язва на Божия гняв засяга въздуха, жизнения елемент на хората. Тя е всемирна, обхваща целия свят и с нея приключва Божия съд над последното поколение (16:17).

Едно огромно земетресение унищожава градовете на народите - символично то унищожава безбожния единен фронт на народите и "великия град Вавилон" се разделя на три части, които са съставните му части: модерен спиритизъм (езичество), папство и отпаднал протестантизъм. Разпадат се и силните блокове на народите (16:18,19). Поради катастрофалното земетресение изчезват островите и планините не се намират (16:20) и накрая пада едър град, тежък колкото един талант, който унищожава всичко, върху хулещите Бога човеци (16:21).

Още на Йов Господ беше говорил за града:
         "Влизал ли си в съкровищниците за снега или виждал ли си съкровищниците за градушката? Която пазя за време на скръб, за ден на бой и на война?"(Йов 38:22,23).
         И за това време на скръб Господ е дал на Своя народ обещанието:"Но Господ ще бъде прибежище на людете Си и крепост на израилтяните!"(Йоил 4:16), а също и в Псалом 91:5-10.
"Няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти!"

ОТКРОВЕНИЕ 17:1-6

Един от 7-те ангела показва на апостола:"Съдбата на голямата блудница", която се провежда при 7-та язва (16:19). Великата блудница е светската църква, която "седи върху много води", т.е. подтиска много народи (17:1, 17:15). Стихът "Земните царе" блудстваха с нея, символизира противната на Писанието връзка между църквата и държавната светска власт. Още в Писанията на Стария Завет на Израилтяните от Бога се обозначава като изневяра, блудство. Тук в това пророчество се показва, че земните жители са опити "от виното"(="учението") на блудството на светската църква (17:2). Йоан вижда една богато украсена жена да седи върху червен звяр. Седемте глави и десетте рога на звяр сочат Рим (виж обяснението към Откровение 12:3). Падналата светска църква бива  носена от боговраждебната световна власт (17:3,4). Името на светската църква бива определено като "Тайна: Вавилон великий, майка на блудниците". Под това не трябва да се разбира само папството, но и отпадналия протестантизъм и падналите църкви и общества. Обозначението "Вавилон" включва всички отпаднали религиозни системи и се отнася по-специално до религиозните организации и до техните ръководители, а по-малко до техните членове, които се наричат "много води" и "земни жители"(17:1,15,2,8). "Дъщерите" на тази "майка" са падналите протестантски църкви и общества.

ОТКРОВЕНИЕ 17:7-18

Сам ангелът казва на Йоан "тайната на жената и на звяра, който я носи"(Откровение 17:7). Забележителното за звяра е, че "Той беше, но го няма, но все пак ще дойде"(17:8). Тъй като не е възможно да се дават данни за името, на Йоан само се казва, че "седемте глави са седем хълма": едно ясно указание "градът на седемте хълма е Рим" (17:9).

Едно от тълкуванията вижда в звяра, който "беше" - езическият Рим, който преследваше юдеи и християни и чрез Ирод и Пилат преследваше и уби самия Христос. "И го няма" - това е времето между прекратяването на преследването и започването на папското преследване, когато по времето на император Константин църквата установи връзка с Римската държава и преследваната църква се превърна в мощна държавна църква. "Но пак ще дойде", когато папството преследваше църквата и Рим се появи отново като преследваща сила.

Другото тълкувание вижда "той беше" във преследването чрез звяра и неговите седем глави и "но го няма" - в краткото време между смъртоносната рана на звяра и неговото съживяване, когато през 1798 год. папата беше пленен... "Но пак ще дойде" - когато папата отново беше издигнат (виж обясненията към Откровение 13:3).

"Седемте глави" и "седемте царе"! Едното обяснение вижда в това 7-те форми на управление на Рим. "Петимата са паднали", "преминали са": царе, консули, децемвирати, диктатори и триумвирати! "И единият сега е ": императорът; а другият още не е дошъл: това е екзархатът от Равена, който трябваше обаче, само малко време да остане (17:10).

За други тълкуватели 7-те глави са символи на преследващата сила, която преследваше Божия народ, както във времето на Стария Завет, така и по времето на Новия или се опитваше да го унищожи, или да отстрани неговото религиозно своеобразие: Египет (Изход 14:9-30); Асирия (Санхериб: Исая 36:1-15, 37:3-7, 36:37); Вавилон (пленничеството: Еремия 39:9,10, 52:13-15); Персия (Аман, Естир 3:8,9, 7:4, 9:1-6); Гърция (Антиох Епифан); Рим (преследване на юдеите и християните: Данаил 8:9-12,24,25, Матей 24:15, Лука 21:20-24, Откровение 2:10,13). Още недошлият е екзархът от Равена. Тъй като екзархът господствуваше сравнително кратко време, то в поредицата на тези владетели, папството е всъщност осмият, който е от 7-те (Откровение 17:11, 13:3, Данаил 7:21,25).

"Десетте рога са 10-те царе", които са получили своята власт по времето на Йоан (12:3, 13:1). Те дават своята власт на звяра и воюват против Агнето, като се опитват да изкоренят и унищожат Христовата църква. Но Христос е Господ и на господарите и "Цар на царете" и като такъв Той ще ги победи и ще освободи Своите призвани, избрани и верни (17:12-14).

"Когато защитата на човешките закони се отнеме от тези, които почитат Божия закон, по едно и също време в различни страни в света, ще възникне движение за тяхното унищожение... Сега в часа на най-голямата опасност, Бог ще се намеси, за да освободи Своите избрани"(Елена Г. Вайт, "Великата борба").

Десетте рога и звяра променят своето становище към блудницата - към "голямата блудница". Ако досега я подкрепяха, даже в нейното намерение да унищожат Божиите чада, то сега те я намразват, тъй като виждат, че са измамени от нея и стават Божи инструмент в изпълнението на съда над "голямата блудница"(17:16,17).

Старият Вавилон беше големият град, който се надигна срещу Бога. Затова и обозначението "Вавилон Великий" е много точно и подходящо за всемирните паднали организации в последното време, които се борят срещу Бога (17:18).

ОТКРОВЕНИЕ 18:1-8

Високият вик на силния ангел е повторение и подсилване на вестта на втория ангел от Откровение 14:8, която беше проповядвана най-напред през лятото на 1844 год. Земята, която лежи в най-дълбока духовна тъмнина, бива просветлена от славата на ангела (18:1).
         Тази вест, заедно с тройната ангелска вест от Откровение 14-та глава, е последното предупреждение към човеците.

"Жилище на бесовете" е едно особено указание за действията на бесовете (демоните) в падналите църкви чрез спиритизма. Нечисти духове и нечисти и омразни птици са символи на фалшивите учения и на пълната развала и упадък на "Вавилон" от истинските учения на Божието Слово (18:2).

"Обаче Бог има още народ във Вавилон и преди да посети земята със Своите наказателни съдби, тези Негови верни трябва да бъдат призовани да излязат, за да не участвуват в греховете на Вавилон и да не ги сполетят язвите!"(Елена Г. Вайт, "Великата борба") Затова е и викът: "Излезте от нея, люде Мои!"(18:4,5).

Светската църква, напусната от Божиите чада, е докрай в заслепение. Тя се чувствува като сигурно седяща на трона "царица" над народите по земята и затова нейните язви, които приключват с пълното й унищожение, ще дойдат изведнъж върху нея.(18:6-8).

ОТКРОВЕНИЕ 18:9-24

Три групи скърбят за Вавилон: първата група са "царете" (владетелите и държавниците) на народите, които са се надявали чрез съюза си със светската църква да получат трайна власт. Сега те трябва да разберат, че чрез божествения съд изненадващо бързо е унищожена властта на светската църква. Те виждат внезапното й падане в един огромен пожар (18:9,10). ВТОРАТА ГРУПА са търговците, които поради разкоша на падналите църкви са имали богата печалба. Друго тълкувание вижда в търговците символ на представителите на духовната търговия на Вавилон, които "са продавали" ученията на светската църква на владетелите на народите (18:11-17а).

Третата група са моряците, изобщо представителите на морския транспорт, а оттук и въобще модерния транспорт по суша, вода и въздух. И те са се обогатили от нейното богатство и благосъстояние, "от  скъпоценностите й".(18:17б-19).

Когато пророчеството говори за скърбящите от падането на Вавилон, то тук се споменава и радостния вик от Божия съд над духовния Вавилон". Небесните жители трябва най-напред да се зарадват от победата на Христос и Неговата църква. Светиите са членовете на църквата. Апостолите и пророците са водачите на изкупената с кръв Христова църква (18:20). Символично един силен ангел вдига камък колкото "воденичен камък" и го хвърля "стремително" в морето: символ на унищожаването на светската църква. Духовният Вавилон "няма вече никога да се намери": едно пълно падане като Божествен наказателен съд за нейните грехове, чиито най-голям грях е проливането кръвта на пророци и светии (18:21-24).

ОТКРОВЕНИЕ 19-та глава

Докато на земята плачат за падането на великия Вавилон три групи, то небесните жители следват призива да се радват от унищожението на светската паднала църква. В Небето цари огромно тържествуване от Божествения наказателен съд над голямата блудница, който се изпълнява при самата язва - седмата (17:20, 19:1,2). Изкупени човеци, а именно 24-те старейшини падат и се покланят (19:3-5). След това чрез картината на сватбената вечеря е представено съединението на Исус с неговата църква (19:6-8). Ангелът изговаря едно блаженство над поканените на сватбената вечеря на Агнето (19:9). Когато Йоан пада, за да се поклони на ангела, последният отхвърля това поклонение и се легитимира като "съслужител" на тези, които имат свидетелството на Исус; а именно "Духът на пророчеството". Духът на пророчеството е значителният белег на Божията църква в последното време (19:10, 12:17).

После Йоан вижда "небето отворено" и Христос, символично седящ на бял кон, се явява като "Цар на царете", следван от небесната ангелска войска, за да освободи Своя верен народ, когото искат да унищожат антихристовите и богопротивните сили (19:11-14).

"Един остър меч", Божието слово, излиза от устата Му, за да унищожи с него народите. И "Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщия" символ на битката на великия ден на Всемогъщия Бог (16:12-19) и изпълнение на пророчеството на Исай (Исая 63:1-6).

Друг един ангел извиква всичките небесни птици и ги кара да изядат месата на убитите и на конете. Заслепените от демоните земни владетели са се събрали с огромни войски, без да подозират, че войната е всъщност против Христос и Неговата войска.

"Звярът" (13:1) и "фалшивият пророк" (16:13, т.е. от пропадналия протестантизъм) биват живи хвърлени всред огненото, жупелно езеро като главни виновници (13:11-17, 19:20).

"Останалите" са земните жители, без изкупените (19:21). Тогава ще изпълни Словото в Еремия 4:23-25 "...Погледна на земята и ето тя беше пуста и празна"...

ОТКРОВЕНИЕ 20-та глава

Връзването на сатана. Първо възкресение. Съд през време на хилядата години. Второ възкресение. Последен съд.

Апостолът вижда "да слиза от небето един ангел, да улавя  сатана и символично да го връзва за 1000 години"(20:1-3). Сатана е вързан, защото той не може да заблуждава никого, тъй като през това време не се намира никакъв човек върху напълно опустошената земя (Исая 24:21,22, Еремия 25:33).

След това Йоан вижда съдебното заседание в Небето по време на 1000-та години. Той вижда "мъчениците" заради свидетелството Исусово и поради Божието Слово и на онези, "които не се поклониха на звяра"(виж обясненията към Откровение 13:1-3) "нито на образа му" (отпадналия протестантизъм - виж обясненията към Откровение 13:14б,15, 14:9-11) и които не бяха приели белега му в своето мислене и в своето действие (фалшивият почивен ден неделята - виж обясненията към 13:16) и те ще царуват с Христос 1000 години (20:4).

Още Павел проповядваше, че изкупените от Христос ще съдят света и падналите ангели (I.Коринтяни 6:2,3). Исус поучаваше за две главни Възкресения: Възкресението за живот (при Пришествието на Исус) и Възкресението за съд 1000 години по-късно (Йоан 5:29, Откровение 20:5,6).

"След 1000 години сатана ще бъде пуснат за малко време". Това "малко време" му е достатъчно да събере народните маси за един последен безумен опит, а именно за нападение "стана на светиите и обичния град", Новия Ерусалим, който е слязъл от Небето. Но тогава "огън пада от Бога, из небето, та ги изпояжда"(20:7-10).

В друго видение Йоан вижда Бога, седящ върху престола Си и мъртвите да стоят пред престола Му. Книги се разтварят и мъртвите биват съдени по написаното в тях (20:11,12).

Морето, смъртта и гробовете (шеол) предават мъртвите, които са в тях. Накрая в огненото езеро биват хвърлени смъртта и шеол...: това е втората смърт, без възкресение, една вечна погибел. Само, който се намери записан в книгата на живота, ще бъде запазен от огненото езеро (20:14,15).

         ОТКРОВЕНИЕ 21-ва глава

Новото небе и новата земя. Новият Ерусалим. В тясна връзка със съда над света, на Йоан се показва новото небе и новата земя (21:1). Един ангел го отвежда на голяма и висока планина и му показва "светия град, новия Ерусалим", "който слиза от Бога, от Небето"(21:2,9,10). Огромни са размерите на този небесен Божи град. Непонятна за нашите представи и за нашето мислене и неописуема с човешки думи е славата на Небесния Ерусалим, на този свят град (20:11-21). Йоан не вижда град, защото "Неговия храм е Господ Бог Всемогъщий и Агнето"(21:22). Градът не се нуждае нито от слънце, нито от луна, тъй като Божията слава го осветява. И Агнето е неговото светило. Неговите врати никога не се затварят, понеже в него нощ не ще има (21:23-25). "Никой няма да има нужда от почивка или да иска да си почине". Там няма да има умора да се изпълнява Божията воля и да се принася хваление на Неговото име. Ние постоянно ще чувствуваме свежестта на утрото и никога няма да стигаме до нейния край!"(ЕГВ, "Великата борба").

В небесния Ерусалим, в този небесен Божествен град, ще влязат само онези, които са записани в Агневата книга на живота!(21:27).

ОТКРОВЕНИЕ 22-ра глава

Реката на живота и дървото на живота. Достоверност на Откровението. Исус идва отново.

В края на дадените в откровението явления ангелът показва на Йоан "реката с водата на живота", "дървото на живота"(22:1,2). Дървото на живота беше и в Едемската градина. Но след като Адам и Ева съгрешиха, Бог изгони човека от рая и "постави на изток от Едемската градина" херувимите и пламенния меч, за да пазят пътя към дървото на живота.(Битие 3:24). Сега обаче, на новата земя, в Новия Ерусалим, никакъв ангел не пази пътя към дървото на живота. Пътят към дървото на живота на земята отново е свободен.

"А престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него", а именно в святия Божий град (22:3). Жителите няма да имат нужда от светлина, те "не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява и те ще царуват до вечни векове!"(22:5).

Виденията са свършили. Ангелът дава на Йоан увереността, че това Откровение е вярно и истинно (22:6). Сам Исус обещава да дойде скоро (22:7). Апостолът получава указанието "да не запечатва думите на написаното в тази книга пророчество, защото времето е близо"(22:10).

Писмото до църквата в Ефес показва, че изпълнението започна още в дните на Йоан (2:1-3).

Исус повтори Своето обещание да дойде скоро заедно с наградата "да отплати на всекиго според каквито са делата му"(22:12). Също и сам Исус говори, че Той е изпратил ангела Си, за да засвидетелствува откровението, което Бог Му е дал пред църквата.(1:1, 22:16). По-нататък Исус свидетелствува, че ако някой прибави на думите в това пророчество, Бог ще прибави върху него язвите, написани в тази книга пророческа. И ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град (22:18,19).

Особен белег на последните дни е, че човеците не само прибавят към пророчествата на Откровението, но и към цялото Божие Слово и че не само от Откровението отнемат, но и от цялата Библия. В тази книга и в тази глава на Откровението Исус повтаря за трети път Своето обещание: наистина ида скоро! и Йоан, като говорещ от името на църквата, изразява в своя отговор копнежът на вековете: "Амин! Дойди, Господи Исусе!"(22:20).

Но и изкупените трябва да научат, че божественото "скоро", означава по време нещо друго от това, което хората разбират под думата "скоро". Така, тази значителна пророческа книга завършва, а заедно с нея и всички Писания на Новия Завет и цялата Библия с чудесното обещание на Нашия Спасител и Ходатай Исус Христос да дойде скоро и с вика на копнежа на чакащата Църква: "Амин! Дойди, Господи Исусе!" и с пожеланията на апостола!(22:25).