Тема 5 - ОТДЕЛЯЙТЕ ВРЕМЕ ЗА ОБЩУВАНЕ

    "Аз не мога да разбера какво се е случило с нас - обяснява Георги. Преди да се оженим имахме да си говорим за толкова много неща. Жанет казва, че аз никога нищо не е й казвам и че даже и да й кажа, тя не би слушала. Тя не се интересува от това, от което се интересувам аз."
    Експертите твърдят, че един от най-сериозните проблеми в брака и основната причина за развод лежи в неспособността, или нежеланието на партньорите да общуват. Много от тези двойки осъзнават, че не общуват, но те не са съвсем сигурни какво точно трябва да направят. Въпреки че общуването не е толкова сложно нещо, то все пак не е и просто.
    Общуването в брака е пълноценно, когато партньорите могат да боравят с три принципни положения:
    1.Да използват ефективно предимствата , които се съдържат в ГОВОРЕНЕТО и СЛУШАНЕТО.
    2.Да разрешават конфликтите по конструктивен начин.
    3.Всекидневно да отделят време за интимно споделяне на чувства.
    Често си мислим, че щом като устните на някого мърдат, това е общуване, но беседването е двупосочна улица и включва даване и получаване на информация.
    Общуването включва не само говорене. То е процес и на слушане, или получаване. Към този двустранен процес ние можем да прибавим и трето измерение - разбиране. Понякога си мислим, че разбираме това, което нашия партньор ни казва, но често това, което ние чуваме не е това, което то значи. Желанието ни е другият не само да слуша, но и да разбира това, което му казваме.
    33% от това време е посветено на говорене. Тази част от нашето време е много важна, защото говоренето довежда хората до взаимоотношения. Говоренето е нещо повече от размяна на думи, или информация. Чрез говорене ние можем да изразим чувствата си, да изясним нашето мислене и да контактуваме с другите. Говоренето е начин да прекараме приятно времето си, да се опознаем, да се освободим от напрежение и да изразим мнение. Така че основната функция на говоренето не е даване на информация, а изграждане на взаимоотношения с другите. Качеството на тези взаимоотношения до голяма степен зависи от способността на всеки човек да се изразява.
    Джон Поуел в своята книга "Защо се страхувам да ти кажа кой съм аз" описва пет нива, на които ние можем да общуваме.
    Ниво 5 - малко говорене: "Как си?", "Какво правиш?" "Как вървят нещата?" Такъв разговор е почти безсмислен, но понякога това е по-добро, отколкото тягостно мълчание. Това е най-примитивното ниво на общуване.
    Ниво 4 - споделяне на факти - Споделяне на информация без лично мнение относно нея. Съобщавате какво се е случило, но не споделяте как това влияе лично на вас. Например: Съпругата вижда, че съпругът излиза от къщи след вечеря и пита: "Къде отиваш?" Отговорът: "Навън". Мъжете са по-склонни да останат на това ниво, тъй като обикновено не обичат да изразяват чувствата си.
    Ниво 3 - Идеи и мнения. Действителната близост започва тук, защото на това ниво вие решавате да изразите мислите си, чувствата и мненията. Понеже свободно изразявате с думи вашите идеи, партньорът ви има по-добър шанс да ви опознае по-отблизо.
    Ниво 2 - Чувства и настроения. Общуването на това ниво разкрива какво става вътре във вас - какво чувствате към партньора си, или към създадената ситуация. Вие изразявате с думи чувства на разочарование, гняв , раздразнителност, или щастие. Ако честно споделяте с партньора си, показвайки интерес и към неговите чувства, това ще обогати и разшири вашите взаимоотношения. Вие ще се почувствате ценен, със стойност, обичан и сигурен в чувствата на партньора си. Вие ще добиете представа за вътрешността на неговия характер и това ще ви даде възможност да имате истинско разбиране за това, как се чувства той и как мисли. Добра комбинация е общуването на ниво "Идеи и мнения" и "Чувства и настроения".
    Ниво 1 - Дълбоко вникване - Необикновено проникновени моменти ще се преживеят, ако двамата партньори са в пълна хармония по отношение разбиранията си, вътрешните преживявания и емоционалната си удовлетвореност.
    Взаимно споделяне на идеи и чувства е основната цел на съпружеското общуване.
    Много бариери препятстват ефективното говорене:
    1.Заповеди, нареждания и команди. Някои говорят само по този начин: "Спри тук!", "Закачи си дрехите!", "Бързай!"
    2.Предупреждения и заплахи: "Ако ти някога пак направиш това, аз ще..."
    3. Моралничене: "Не знаеше ли добре, че не трябва..."
    4.Унижаване - Много от нас прибягват до унижаване, въпреки че добре знаят какви чувства изпитва унижения човек.
    Д-р Джеймс Добсън разказва за играта, която понякога съпрузите играят. Той я нарича "Убиване на партньора" В тази разрушителна игра, състезателя /обикновено съпруга, отбелязва той/, се опитва да накаже съпругата си чрез осмиване и поставяне в трудно положение пред приятели. Той може да я уязви, когато са насаме, но пред приятели той наистина може да постигне целта като я срине до земята. Ако иска да бъде изключително жесток, той ще каже колко глупава и грозна е тя - двете неща, които най-дълбоко я засягат. Целта е постигната, ако той може да я разплаче.
    5.Коригиране - Един от съпрузите е "коректор" - непрекъснато коригира, когато другият разказва нещо. С това показва липса на чувствителност в даването възможност на другия да разкаже историята така, както той я чувства и си я спомня.
    6.Отсъждане - "Съдията" се опитва да предвиди какво ще стане по-нататък. Съпругата казва: "В сряда вечер в църквата ще има много хубава прожекция..." Без да дочака да се доизкаже, съпругът отрязва: "Да, но ние няма да отидем."
    7. Монолог - "Монологичният" чувства огромна нужда да говори и често настоява да има последната дума. Той не може да понася да бъде поправян и е всезнайко. Колкото повече си присвоява главната роля в разговора, толкова повече отегчава другия и го отдалечава от себе си.
    8.Мълчание - начин на "лечение". И съпругите и съпрузите използват това оръжие, но обикновено по различен начин. Когато мъжът мълчи, в него нараства чувството на гняв. Жената обикновено млъква, когато е онеправдана, или отчаяна. Мълчането може да е последица от това, че някой от партньорите не е пожелал да чуе какво другият е искал да му каже, или е реакция на дълбоко огорчение. Според много семейни съветници "мълчащ съпруг" стои в основата на половината от страдащите семейства. Много жени се оплакват, че съпрузите им не говорят, говорят съвсем малко, или общуват само на ниво "факти". Има няколко становища за причината на мъжкото мълчание:
    1. Някои мъже са работохолици. Техният отговор за всички житейски проблеми е "Работа" не "Говорене"
    2. Други мъже са толкова догматични и авторитарни, че не искат да говорят повече върху въпроси, по които вече са се изказали.
    Когато жената има някакъв проблем, или е силно развълнувана обикновено говори за това. Когато мъжът преживява някаква стресова ситуация, обикновено утихва, затваря се в себе си, понеже още от рождението е бил възпитаван да контролира здраво чувствата си.
    Често близостта ни кара да не се уважаваме и да се пренебрегваме. Скоро ние махаме всякакви задръжки и започваме да се чувстваме в правото да говорим каквото си искаме. "В края на краищата - казваме ние - това си е нашето семейство."
    Стара поговорка казва:
    Много от нас трябва да полагат целенасочени усилия да говорят така учтиво на своите съпрузи, както говорят на приятелите си. Как говорите на своя партньор? Пропити със сарказъм ли са вашите думи? Показвате ли уважението, което той /тя/ заслужават?
    " Аз" - изразите са особено полезни, когато вашият съпруг прави нещо, което ви дразни. Вместо да използвате нападки и груби думи, кажете: "Аз се чувствам раздразнена, защото..."
    1.Може би внимателно си обмислил това, което искаш да споделиш, но времето не е подходящо.
    Не ще е добре да започнеш веднага, след като съпругът ти влиза през вратата, след един напрегнат работен ден.
    Ако искаш да говориш със своята съпруга за намаляване разходите за храна, не започвай точно когато тя сервира яденето.
    Избери време, в което твоя партньор може да отговори любезно.
    2. Много често по-важно е не какво казваш, а как го казваш. Удоволствие е да общуваш с някого, който има мек, спокоен глас .Ако искате вашият партньор да ви слуша с удоволствие, направете гласа си приятен за слушане.
    3. Неясно говорене може да бъде причина за да бъдете неправилно разбран. Опитайте се да мислите докато говорите и да изразявате ясно това, което имате предвид.
    4. В много домове 80% от общуването е в негативна форма. Такива семейства така свикват да слушат само за грешки, обвинения, осъждания, говорене за другите, че това става нещо съвсем нормално. Бъдете повече позитивни, научете се да виждате положителните неща.
    5. Бъди търпелив и чувствителен към това, което твоя партньор казва. Може би той те наранява, но опитай се да разбереш неговата болка и даже да му състрадаваш. Постарай се да влезеш в тон с нуждите и чувствата на страх, гняв, отчаяние и безпокойство на твоя възлюбен. Ако пък той е щастлив за нещо постигнато, сподели неговото щастие.
    6. Уважавай мнението на партньора си. Ти можеш да направиш това, даже ако не си съгласен. Погрижи се за неговото спокойствие, така както би се погрижил за своето собствено. И бъди готов да слушаш. Твоето говорене не бива да заема повече от 50% от разговора.
    7. Овладей изкуството на беседване. Последни проучвания, проведени в Корнел Университет показват, че колкото повече време съпрузите прекарват в говорене едни с друг, толкова по-удовлетворени се чувстват те от семейния си живот. По-щастливите съпрузи имат повече неща за споделяне, отколкото нещастните такива. Беседването е изкуство, овладяването на което трябва да бъде насърчавано. Дискусии върху интересни теми обогатяват взаимоотношенията.
    "Дефектното слушане - казва един психоанализатор - обикновено е в основата на повечето комуникативни проблеми в семейството. Понякога то просто причинява неприятности и раздразнения. Но когато човек говори за нещо важно, опитвайки се да разреши проблем, или търсейки емоционална подкрепа, лошото слушане може да доведе до ужасни резултати".
    Все пак, повечето от нас предпочитат да говорят, а не да слушат. Ние изпитваме удоволствие да изразяваме идеи, да кажем какво знаем и как чувстваме нещата. Изразходваме повече енергия в изразяване на мислите си, отколкото в слушане с цялото си внимание, когато другите изразяват техните. Слушането изглежда просто нещо, но повечето от нас са лоши слушатели, защото слушането не е лесна работа.
    Една семейна двойка потърсила съветник, тъй като техните разговори преминавали непрекъснато в каране. Всяка вечер съпругът се опитвал да се разтовари от преживяванията си в своята изключително напрегната работа. На неговата съпруга й се искало да сподели проблемите, които среща , справяйки се с тримата буйни тийнейджъри в къщи. Всеки търсел съчувствие, помощ и разрешение на проблемите си. И никой нямал търпението да слуша с разбиране, а вместо това се надпреварвали с оплакванията си.
    "Отегченият слушател" вече е чувал всичко това. Той знае, че не ще чуе нищо ново и затова не обръща внимание на това, което му се говори.
    "Избирателният слушател" подбира части от разговора, които го интересуват и не обръща внимание на останалото. Например съпругът гледа новините в 8 часа, докато жена му говори. Повечето от това, което тя казва влиза през едното ухо и излиза през другото, но когато споменава за харчене на пари, той целият се превръща в слух. Други хора не желаят да чуят нещо, с което не са съгласни, или което е неприятно. Ние можем да загубим много чрез нежелание си да чуем всичко, което ни се говори. При много случаи, за да вземем правилно решение е необходимо да знаем всички факти.
    "Отбранителният слушател" приема всичко като атака лично срещу него. Една съпруга специално отбелязала пред своя съпруг, че новата мода в дължината на дрехите я е оставила без нищо за обличане. Въпреки че тя не го казала с намерение да подновява гардероба си, той изпаднал в ярост, защото му се сторило, че това е намек срещу него, че не може да печели достатъчно. Наранената съпруга престанала да говори цялата вечер защото се почувствала унижена и оскърбена.
    "Прекъсвачите" прекарват времето си не в слушане на това, което се казва, но в мислене как да отговорят. Заинтересувани само от техните собствени идеи, те почти не обръщат внимание на думите на другите, очаквайки само секунда пауза, за да започнат: "О, това нищо не е. Слушай какво ми се случи на мен...", или "О, това ми напомня за ..."
    Друг случай е "Нечувствителният слушател", този, който не може да схване чувствата и настроенията, които стоят зад думите.
    Млада съпруга моли своя съпруг да отидат да вечерят някъде. Тя не се нуждае толкова много от вечерята, колкото от подновяване уверението, че той я обича и полага старания да я направи щастлива. Ако той грубо й каже, че те не могат да си позволят това, или че е много уморен, той не е уловил какво стои зад молбата й.
    До сега винаги ударението е падало върху изучаване методите за ефективно говорене. Семейните съветници подчертават нуждата от придобиване способност за слушане в семейния кръг. Ето някои съвети, които могат да ни помогнат да подобрим умението си да слушаме:
    1. Ние общуваме чрез изговорени думи, но ние общуваме и чрез това , което не казваме. 55% от общуването се изразява чрез изражението на лицето - поглед, гримаси, свиване на очите. Така езикът на тялото говори по-силно от думите. Нашата поза, или жестове - нервно потропване с крака, стискане на зъби, жест на раздразнение, говорят вместо неизказаните думи. Такъв начин на поведение поставя бариера, преди още разговорът да е започнал.
    2. Дръж вратата отворена. Добрата техника на слушане включва възможност за вашия съпруг да сподели още свои мисли и преживявания. Могат да бъдат използвани изрази като: "Да, разбирам", "Кажи ми повече", "Интересно ми е да разбера как ти виждаш нещата", "Разкажи ми цялата история" По този начин вие насърчавате другия човек да говори и не показвате, че търсите начин да прекратите разговора. Можете да покажете уважение чрез загатване: "Аз мога да науча нещо от теб. Твоите идеи са важни да мен. Интересно ми е това, което казваш."
    3. Активно слушане. "Обмисленото слушане" е способност да обработиш информацията, да я анализираш, да можеш да си я припомниш по-късно и да направиш изводи от нея, но "активното слушане" "чува" чувствата на говорителя първо, а след това обработва информацията. И двата вида - "обмислено" и "активно" слушане са необходими в пълноценното общуване, но слушане с чувствата е особено важно в семейния живот.
    Активното слушане е особено важно, когато вие почувствате, че вашият партньор има някакъв проблем-гняв, раздразнение, самота, отчаяние, разочарование, болка. Вашата първа реакция на тези чувства може да е негативна.Може да сте готови да се скарате, да се защитите, да се оттеглите, или да нападнете. Но при активното слушане вие схващате какви чувства стоят зад това, а не насочвате вниманието си върху самите думи.
    Съпругът: "Новият администратор наистина ме дразни. Той се хваща за най-дребните неща. Винаги е зад гърба ми. Не знам колко ще издържа." Съпругата, използвайки активното слушане, казва: "Много е трудно да се работи с дребнав човек". Този отговор дава възможност на съпруга да почувства,че тя разбира трудностите, които той има в работата си.Той се нуждае от някого, с когото да сподели проблема си и сега е предразположен да разкаже цялата история.
    Понякога е необходимо само едно нежно подтикване /бодване/, за да се разкрие истинското чувство, което стои зад думите. За да сте сигурни, че сте разбрали нещо добре, повторете го в себе си, като проверявате дали нямате някаква грешка в разбирането.
    И нещо много важно: Когато някой си разкрие чувствата, вие трябва да издържите на изкушението веднага да дадете съвет, да отправите критика, да обвините, или да отсъдите. Изчакайте. За това ще има подходящо време.
    Може би до сега вие не сте били добър слушател. Откъслечни опити за промяна не са достатъчни. Трябва да вземете твърдо решение да подобрите това умение. Ето 6 съвета, които могат да ви направят "активен слушател, ако се постараете да ги приложите във всекидневното си общуване:
    1. Поддържай добър контакт с очите. Съсредоточи цялото си внимание върху партньора си. /Изключи телевизора и махни вестника/
    2. Заеми поза на внимателен слушател. Седни удобно на стола. За няколко минути действай, като че ли нищо друго на света няма никакво значение, освен това, да изслушаш своя партньор.
    3. Покажи интерес към това, което слушаш. Показвай интереса си чрез повдигане на вежди, поклащане на глава, усмихване в подходящото време.
    4. Придружи внимателното си слушане с подходящи кратки фрази, за да покажеш съгласие, интерес, или разбиране. Твоя партньор би искал да почувства, че ти разбираш добре за какво ти говори той. Опитай се да мислиш върху това, което той ти казва и да се поставиш на неговото място.
    5. Постави точни въпроси. Насърчи го чрез задаване на въпроси, които показват твоята заинтересованост.
    6. Слушай малко по-дълго. Помисли върху чутото поне 30 секунди след като партньора ти е свършил да говори. Не отговаряй веднага.
    През следващата седмица съсредоточи вниманието си не върху неуспехите на партньора си, а върху своите собствени. Да усетиш нещата е едва първата стъпка. Следващата е да започнеш да се променяш. И последната-бъди неотклонен в опитите си да подобряваш общуването с твоя любим. Ако не си сигурен къде точно е твоят проблем, попитай партньора си какво той не харесва най-много от начина, по който говориш, или слушаш.
    Конфликтите в семейството са неизбежни. Съпрузите и съпругите виждат нещата по различен начин, и добре че е така, иначе животът би бил много еднообразен. Поради различията, обаче, се появяват несъгласия, а от несъгласията произлизат конфликтите, които могат да прераснат в силно разочарование и гняв.
    Често съпрузите гледат на конфликта с ужас, мислейки, че той заплашва техните взаимоотношения. Това неправилно схващане кара някои да не признават, че конфликтите съществуват, други - да бягат от тях, а трети - насила да ги подтискат. Но заобикалянето, или прикриването на конфликтите не решават проблема. Понякога нещата стават много сериозни, когато проблемите дълго време са били прикривани и изкуствено притискани. Няколко прости правила биха довели до конструктивно разрешаване на проблемите.
    1. Избери подходящо време и място. Най-добре е конфликтът да бъде разрешен веднага, но ако и двамата сте ядосани и силно възбудени, отложете дискусията. Все пак, не я отлагайте за много дълго време. Ако вашият партньор не повдигне въпроса, вие вземете инициативата. Не е добре да бъдете прекъсвани по време на дискусията, затова вземете подходящите мерки. Изключете телефона и не отговаряйте на позвъняване на вратата. Ако децата не са замесени в конфликта, обяснете им, че имате важен разговор и ги помолете да не ви прекъсват. Ако мислите, че ще бъдете конструктивни при разрешаването на проблема, може да им разрешите да останат, за да придобият положителен опит при разрешаване на несъгласия.
    Опитайте се да не дискутирате върху важни неща късно през нощта. Дискусиите късно вечер, когато човек е физически, умствено и духовно изтощен, не са резултатни. По-добре ще е да си легнете 1 час по-рано и да станете 1 час по-рано.
    Много добре организирани семейства си определят някакво време през седмицата за събиране и разговор. Това предотвратява неприятни разговори по време на храна, или в друго неподходящо време и случването на неща, които все още са овладяеми.
    2. Кажи мнението си открито. Говори директно, ясно, стегнато, без гняв. Посочи причините, поради които ти мислиш така. Обясни как мислиш, че може да бъде решен проблема и какъв е риска. Говори колкото е възможно по-спокойно и контролирано, с възможно по-нисък тон на гласа.
    3. Не променяй темата. Спрете се върху един проблем, докато го разрешите. Колкото повече проблеми повдигнете, толкова по-малко вероятно е някой от тях да бъде разрешен. Ако е необходимо, запишете си на лист други проблеми, които трябва да дискутирате следващата седмица. Избягвайте повдигането на стари спорни въпроси.
    4. Покажи уважение и внимание. Ти може да не си съгласен с мнението на партньора си. Може да имате напълно противоположни мнения, но ти все пак би трябвало да уважиш неговото мнение. Не го заплашвай с развод, или заминаване, не говори лоши неща за близките му, не се стреми да го уязвиш с лоши намеци за външния му вид и интелигентността му, не прибягвай до физическо насилие, не викай и не го прекъсвай.
    Думите, изговорени в разгневяването не могат никога да се върнат. Те причиняват болка, която трудно, или никога не може да бъде заличена. Говори и слушай с уважение.
    5. Направи списък на възможните начини за разрешаване на конфликта. Когато чувствата са разкрити откровено и конструктивно, вие ще видите възможности за разрешаване на конфликта.
    6. Преценете ги внимателно. След като огледате добре нещата, можете да направите заедно интелигентен избор на начина, който ви се вижда най-надежден.
    7. Изберете най-приемливото разрешение. Постарайте се да изберете разрешение, което е най-близко до посрещане нуждите и на двамата, или на този, който е повече наранен. Не си поставяйте за цел да бъдете победител, защото когато има победител, има и победен, а никой не желае да бъде победен.
    Разрешението може да бъде постигнато чрез отстъпването на единия партньор, или чрез компромис и от двете страни. Не е добре, обаче, все един и същ да отстъпва.
    За да има конфликт са необходими двама. И за разрешаването му са необходими пак двама. Признак на зрялост е да отстъпиш на другия по средата на конфликта, когато разбереш, че отношението ти към дадената ситуация е било неправилно.
    8. Превърни го в дело. Решете кой, какво и кога ще направи. Ако е необходимо, запишете споразумението, до което сте стигнали и се подпишете. Това е особено ефикасно във взаимоотношенията с децата и особено с тийнейджърите.
    Само в приятелски разговор могат да се разрешат някои конфликти. Много често, когато единият отстъпи, другият се чувства обиден и изпада в лошо настроение цялата вечер, отказва да говори и не може да спи. И това понякога продължава и на другия ден. Другият партньор също може да бъде упорит. Всеки е убеден в полза на своето мнение. Но има ли наистина значение кой е прав и кой не е? Съпрузите, които се грижат един за друг, ще бъдат в състояние да разрешават нещата съобразно нуждата на другия в момента. Разрешението може да бъде постигнато по-лесно, ако всеки има желание да погледне проблема през погледа на другия.
    Опитай се, доколкото е възможно, да избегнеш спора, преди да бъдеш въвлечен в него. Когато виждаш, че той започва, можеш да го предотвратиш по следния прост начин: Вместо да отговориш с думи, които ще те хвърлят в центъра на бойното поле, по-добре,избери да не спориш.
    Ако твоят съпруг е мнителен и чете нещо враждебно в напълно безобидната ти молба, избери да не спориш, но да запазиш спокойствие и благоразумие: "Съжалявам, че е прозвучало така. Това, което исках да кажа е..."
    Ако твоя партньор има склонност към сарказъм, кажи му открито: "Много ме нараняваш с това. Знам, че и аз правя неща, с които те наранявам, на нека се опитаме да избягваме тези неща в бъдеще."
    Ако живееш с човек, който обича да намира грешки , не се защитавай. Вместо това, вземи си бележка от направената грешка.
    Когато партньора ти прави абсурдни преувеличения, като: "Ти никога не се връщаш навреме в къщи", вместо да оспорваш това, кажи: "Знам, че това те безпокои и мислиш, че се случва често. Ще се опитам да не се случва вече."
    Ако съпругът ти наруши своето решение да не ти вика, когато харчиш много пари, кажи му, че има право и че ще се опиташ да намалиш разходите в бъдеще. След това, в друго време, когато се успокои, разгледайте заедно бюджета и направете план за разходите, с който и двамата сте съгласни.
    Вземи решение да не спориш, но тихо да успокоиш партньора си с реалността на ситуацията. С контролирана убедителност потвърди своите собствени мисли, разбирания и чувства. Вие можете да избегнете много потенциални спорове, ако изберете да не спорите и да отговаряте на предизвикателствата благоразумно и тактично.
    До тук представихме съвети за говорене, слушане и справяне с конфликти. Но вие можете да следвате всички тези съвети и все пак да не познавате добре своя съпруг. Истината е, че много съпрузи и съпруги не се познават един друг, защото са предпазливи в споделянето на съкровените си мисли и чувства.
    Изследванията показват, че общуването е в най-високата си точка през първата година на семейния живот, когато съпрузите изявяват най-съкровените си чувства и си правят планове за бъдещето. След няколко години децата се появяват на сцената и вниманието се насочва към дома и децата. Романтиката изчезва и взаимоотношенията се променят. Разговорите са съсредоточени върху финансовите проблеми и поведението на децата.
    В същото време съпругът и съпругата са започнали да преследват различни интереси. Той развива своя бизнес, осигурявайки бъдещето на семейството. Нейният живот се съсредоточава около дома, децата, любими занимания.
    Минават още няколко години, децата напускат семейното гнездо, и двойката, в своята средна възраст открива, че не няма дълбочина в своето общуване.
    Много брачни партньори споделят и общуват само относно НЕЩА - работата, колата, къщата, децата, църквата. Върху това ли се съредоточаваше общуването ви, когато се ухажвахте? Съмнявам се. Всичко, което желаехте тогава, беше да бъдете заедно и да си говорите. Нямаше толкова голямо значение какво точно ще правите, само да сте заедно. Когато си говорехте, често използвахте думите Аз, Ти, Ние, Нас. Вие искахте да се опознаете по-добре, да надникнете един в друг.
    През всички етапи на семейния живот съпрузите се нуждаят да бъдат в тясна връзка и да се докосват до чувствата си. Вероятно вие осъзнавате, че вашето общуване се състои основно в споделяне на идеи, мнения и надежди за бъдещето, но вие знаете малко за това, какво чувства в сърцето си вашия партньор.
    Можете да си възвърнете отново близостта, която сте изгубили, или забравили в течение на годините. Изберете си някаква тема на разговор, като например: "Аз те обичам, защото...", "Най-щастливия момент от моя живот с теб беше когато...", "Как можеш да удовлетвориш моята вътрешна потребност?", "Какво бих желал да правя в свободното си време", "Как чувствам възпитанието на децата" и т. н. Не е толкова важна темата, колкото споделянето на чувствата относно нея. Отделяйте поне 10 мин. за такова споделяне всеки ден и резултатите ще бъдат чудесни.
    Въпреки че нашата тема е съсредоточена върху общуване между съпрузите, тя няма да е пълна, ако пренебрегнем общуването с Бога. Съпруг, Съпруга и Бог оформят свят триъгълник. Ако общуването между съпруга и съпругата се прекъсне, то повлиява техните взаимоотношения с Бога. И обратно, ако връзката с небето не прекъсва, и линията между съпрузите ще дава винаги "заето". Един автор казва: "Човек не може да бъде искрено отворен към Бога и да бъде затворен за своя партньор.
    Искреното общуване облекчава емоционалното напрежение, избистря мислите и осигурява сили за посрещане напрежението на деня. То дава на партньорите възможност да работят за постигане на общите цели и павира пътя за истински интимни отношения между съпруг, съпруга и Бог.