Изследователният съд

    Всеки човек носи морална отговорност за постъпките си. Светото Писание посочва истината, че всички ще застанем пред съда на Христос, "за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло" (2 Кор. 5:10).
    Фазите на този съд са три: а) изследователен съд; б) определяне на присъдите на нечестивите; в) екзекутивен съд ("страшният съд").
    Втората и третата фаза бяха разгледани в предните глави. Тук ще се занимаем с т. нар. "изследователен съд". Наричаме го "изследователен", защото в този съдебен процес се разследват случаите на вярващите (1Петр. 4:17 и Дан. 7:22). Неговата цел е да оцени техния живот и верност към истината.
    Откриването на съдебното заседание е описано в Дан. 7:9,10.Съдията е Бог Отец, Исус е наш Ходатай и Застъпник, а ангелите са свидетели и съдебни заседатели. От Мат. 18:10 се подразбира, че всеки човек има един ангел, който се грижи за него, познава добре живота му и може да свидетелства в съда. Тук бихме искали да отбележим, че през 4 и 5 в. се е създал култ към Дева Мария и други светци, като застъпници на човека, но това е чисто човешка измислица. Ап. Павел и ап. Петър заявяват, че няма друго име под небето за спасение, нито друг застъпник освен Исус Христос (Деян 4:12; 1Тим.2:5,6). Всички святи хора сега са в гробовете си и очакват възкресението. Така че, те не биха могли да ходатайстват за други.
    Съдът ще претегли всеки човешки живот според моралния закон или, както го нарича ап. Яков, "закона на свободата" (от греха) - Яков 2:11,12.
    Библията ни говори за четири вида книги, които ще бъдат използвани в съда: Първата е биографичната; в нея са описани всички особености на личността - име, месторождение и т. н. Псалмопевецът Давид и Исус говорят за това съответно в Пс. 139:16 и Мат. 10:30. Втората книга регистрира добрите дела (Мал. 3:16). Третата е за греховете (Ерем. 2:22; Мат. 12:36). И четвъртата книга - това е "книгата на живота" - небесен регистър, в който се вписват имената на онези, които имат небесно гражданство (виж Откр. 3:5; Фил. 4:3). Когато един човек приеме истината и стане християнин, името му се записва в тази книга с цел да бъде удостоен с безсмъртие и вечен живот. Но при условие, че остане верен на Бога до края на живота си.
    Ето и процедурата на съда, описана в Мат. 10:32,33. Исус казва: "Който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си,... но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата". Да изповяда някого пред Отца Си значи, че Исус ще се застъпи за него, за да се простят и заличат греховете му, а името му да остане завинаги в книгата на живота. А който не е останал верен на Бога до смъртта си, името му се изтрива от книгата на живота и греховете му не се заличават.
    Когато съдът разгледа и последния случай, ще се произнесат думите, записани в Откр. 22:11: "Който върши неправда, нека върши и за напред неправда.... и праведният нека върши и за напред правда...". Благодатното време свършва, няма вече нито покаяние, нито прошка на грехове. Исус бива коронясан за Цар и получава всичката власт. Напуска храма, а човеците остават без ходатай. Тогава мнозина ще искат да се покаят, но ще бъде късно. Според Амос 8:11,12 те ще тичат и ще молят да им се проповядва благовестието, но вече ще е късно!
    Днес все още има възможност (2 Кор. 6:2). Приеми Христос в сърцето си днес и сега!