Красавицата
       Преди да идентифицираме докрай тази сила, трябва да споделя с вас нещо, което може би никога преди не сте разбирали, докато сте чели цитирания текст: звярът е нарочно направена фалшификация на Агнето от Апокалипсиса. Ако се вгледате по-внимателно, ще откриете седем паралела между звяра и Агнето. Кое е Агнето? Текстът от Откр. 5:6 не оставя съмнение за самоличността на този апокалиптичен символ, описан като "... стоеше [до Божия трон] Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи".
       Застаналите около трона пеят хвалебен химн на Агнето: "Достоен си... защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ" (ст. 9). Агнето е апокалиптичен символ на нашия разпънат, възкръснал и възнесъл се Господ Исус. Забележете колко стряскащи са паралелите между Агнето и звяра:

       1. Както Агнето, така и звярът излизат от водата при започване на дейността си на земята: Агнето излиза от река Йордан при кръщението Си; звярът излиза от апокалиптичното море.
       2. Както Агнето, така и звярът упражняват властта си три години и половина: Агнето за три и половина буквални години - времето на Исусовата служба на земята; звярът владее три и половина символични години (1260 дни/години).
       3. Както Агнето, така и звярът са смъртно ранени; всъщност гръцката дума за "смъртоносния удар" в Откр. 13:3 е идентична с думата, използвана за "закланото" Агне в Откр. 5:6 и 13:8.
       4. Както Агнето, така и звярът се връщат към живот (Откр. 1:18 и 13:3).
       5. Както Агнето, така и звярът имат рогове: Агнето има седем рога (Откр. 5:6), а звярът - десет (Откр. 13:1).
       6. Както Агнето, така и звярът получават почит и поклонение, на които само Агнето има право. (Интересно е, че описанието за всемирното поклонение пред звяра от Откр. 13:4 почти съвпадат с описанието на поклонението пред Бога в Изх. 15:11 и Пс. 35:10!)
       7. Както Агнето, така и звярът се стремят да стигнат до всеки народ и племе, език и люде (14:6 и 13:7).

       Разгледайте ги внимателно. Седем неоспорими паралела между Агнето и звяра - красавицата и звяра. Седем паралела, които с голяма сила изобразяват истината, че някой много упорито се опитва да бъде като Агнето и да изглежда като Него! Някой много упорито се опитва да заеме мястото на Христос. Всъщност гръцката дума "анти" означава "вместо", така че антихрист означава "вместо Христос".
       Някой се опитва тайно да заеме мястото на Исус. Някой, който е гледал с гордо око към Божия син още от самото начало на бунта, наречен "Великата борба". Някой, който е започнал война в небето и се е заклел да я продължи на Земята. Луцифер змеят срещу Христос Агнето. Откр. 13 гл. е описание на борбата между Агнето и Луцифер, между красавицата и звяра. Луцифер е толкова отчаян, че създава в християнската църква фалшификация чрез звяра - фалшификат, който трябва да прилича на Исус!

       Преди да назовем името на звяра, трябва да отправя юридическото възражение: Никога не забравяйте, че Апокалипсисът описва определена сила, а не човек или народ; институция, а не човек; система, а не човешка душа.
       Въз основа на това пророчество никой няма право да посочва свой съсед, приятел, колега или познат и да казва: "А, значи за тебе пише в Библията." Никога! Агнето е казало: "Не съдете, за да не бъдете съдени." Може така да стане, че накрая грехът, довел до падането на Луцифер, да унищожи и вашата душа - имам предвид черния грях на гордостта и себевъзвеличаването.

       Но кой е звярът?
       В библиотеката си имам поредицата книги "Пророческата вяра на нашите бащи", написани от Лерой Фрум. В нея се проследяват тълкуванията на Апокалипсиса в историята на християнската църква - четиритомен труд, описан от д-р Уилбър Смит от теологичната семинария "Фулър" като "безпрецедентен по своята изчерпателност, свежест и надеждност".
       Удивен съм да открия колко са много на брой и колко единодушни са християнските автори изследователи на Библията в дългия период на църковната история, които са на еднакво мнение по въпроса за идентичността на гео-религиозно-политическата система. Можете да се върнете назад към Еберхард II, архиепископ на Залцбург (1200-1246 г.), за да откриете една дълга верига от учени, които са вярвали и проповядвали, че звярът от Апокалипсиса (и от "Даниил") е папската институция в Рим.

       Щом някой заключи, че звярът от Откр. 13 гл. символизира Римската църква, много лесно бива обвиняван, че това е проява на стереотипен протестантизъм - архаична добавка към средновековното мислене. (Между другото, в Апокалипсиса има предупреждение и срещу стереотипния протестантизъм, както ще видим в следващата глава.)
       Все пак тези 1260 години Средновековие са вече минало. Сега светът е просветен и някогашните варварства не са на мода.

       Така че какво толкова има във факта, че в 538 г.сл.Хр. обсадата на варварите на Рим е била разкъсана и римският епископ заел неоспоримото водаческо място в католическата църква; какво толкова има във факта, че 1260 години по-късно в 1798 г. папството е било смъртно ранено и папата бил отведен в плен, където не след дълго умрял?_ Какво толкова има във факта, че по време на революцията на Гарибалди в Италия (1866-1870 г.) Римската църква била лишена дори от земите си и папата се превърнал в нещо като затворник във Ватикана? Какво толкова има във факта, че 59 години по-късно, на 11 февруари 1929 г., италианският диктатор Мусолини подписал конкордат с кардинал Гаспари, възстановявайки част от земите на църквата и по този начин още веднъж дал на папството статута му на международна гео-религиозно-политическа система? Какво толкова има в зарастването на раната? Какво толкова...

       Въпросът не е: "Какво толкова?". Въпросът трябва да бъде: "Кое е следващото събитие?" Всеки читател на това апокалиптично пророчество не може да пренебрегне вълнуващото предсказание за предстоящо световно господство на същата сила, водещо до кулминацията на човешката история. Едва ли е стереотипен протестантски отговор разсъждението как ще се изпълни това божествено пророчество.
       Съвсем ясно е, че в тази част от Апокалипсиса Римската църква заема централно място. Вътрешните доказателства от 13 гл., идентифициращи католицизма, не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка. Това пророческо описание на гео-религиозно-политическа сила, доминирала света повече от хиляда години на църковна история, не може да бъде отхвърлено лекомислено. Не можем да пренебрегнем и апокалиптичното предсказание, че същата тази институция ще упражни всемирно влияние в края на времето.

       Зараснала ли е раната?
       "И видях една от главите му като че ли смъртно ранена, но смъртоносната рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр и кой може да воюва против него? И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне" (Откр. 13:3, 4, 8).

       На 11 януари 1992 г. дипломати, представящи повече от сто нации, се събраха в "богато декорираната царска зала на Ватикана" - както писа Асошиейтед прес - за да чуят "главното папско изложение на годината по въпросите на външната политика". Папа Йоан Павел II отправи годишното си новогодишно послание към "всички дипломати, акредитирани в Светия Престол" (в. "Саут бенд трибюн", 12 януари 1992 г.). Повече от 100 нации изпратиха дипломатите си, за да чуят какво има да им каже папа Йоан Павел II за новата 1992 г. Учуден ли е някой? За периода от коронясването си през 1978 г. до 1990 г. папа Йоан Павел е посетил повече от 90 държави и е произнесъл 1559 речи на 32 езика - видени или чути на живо или по аудио-видео канали от 3.5 милиарда души. Учуден ли е някой? Кой може да се противопоставя на гео-политическото господство на Рим?

       Забележете как сп. "Външна политика", издание за дипломатическия корпус, разглежда този въпрос и какво заглавие поставя в пролетния брой за 1990 г.: "Папската външна политика." Статията е написана от Брайън Хеър, професор по етика и международна политика в Джорджтаунския университет и съветник по социалната политика на католическата църква в САЩ. В нея се говори за "най-активното папство в съвременната история". Всъщност "от времето на Средновековието не може да бъде намерено по-задълбочена концепция за папската активност" (с. 27).

       Доловихте ли нотката? "От времето на Средновековието", казва авторът. Нали точно за това се говори в Апокалипсиса - средновековна сила, чиято смъртоносна сила ще заздравее в края на времето. Тази сила ще си възвърне предишната мощ и отново ще я използва.
По-нататък Хеър отбелязва: "Ватикана действа като държава, но не просто като държава" (с. 47). "Способността на католицизма да действа и като църква, и като държава създава парадокс. Папата се е утвърдил като основна фигура в световните дела. Той обаче непрекъснато отхвърля обвиненията, че има политически интереси" (с. 36). След това Хеър отбелязва, че "ролята на Йоан Павел II, не само в Източна Европа, има особено голямо значение" (с. 36).

       Нима някой остана изненадан, когато наскоро Борис Елцин избърза да отиде в Рим на една от първите си визити извън новосъздадената ОНД? Както политическата наука, така и древното пророчество дават ясно и недвусмислено обяснение на този очевиден възход на Рим. "Очевидно е, че има голям потенциал във възстановения католицизъм, воден от един папа философ, притежаващ силен усет към геополитическите тенденции и играещ огромна роля във взаимоотношенията Изток-Запад и Север-Юг" (с. 48).
       Север, юг, изток и запад. "И цялата земя учудена отиде след звяра" (Откр. 13:3).
       Чуйте думите на папа Йоан Павел II, изречени на 28 октомври 1978 г. по време на обръщението му към света по случай папската коронация. Обръщението е последователно изречено на 10 езика: "Отворете широко вратите за Христос. Отворете за спасителната Му сила границите на държави, икономики и политически системи, широките полета на културата, цивилизацията и развитието. Не се страхувайте... Искам вашата подкрепа за мисията си" (Малакай Мартин, "Ключовете на кръвта", с. 63).

       Малакай Мартин е католически учен и писател, който не може да бъде заподозрян в либерални възгледи. Той възвеличава "божественото твърдение, че папата наистина трябва да упражнява духовна власт и морално влияние върху всички, които допуснат силата му в живота си" (пак там). Ето защо Мартин, бивш йезуит и все още ревностен поддръжник на папството, описва в книгата си Йоан Павел като притежател на "безпрецедентния статус на най-влиятелното и известно човешко същество на XX век" (с. 123). "Светият Отец - пише Мартин - заема централно място на световната сцена".

       Ето и една прилика, която едва ли е случайна, между гео-религиозно-политическата сила, описана в Апокалипсиса, и твърдението на Малакай Мартин: "Най-важните факти и детайли, свързани с Римската църква, се свеждат до един основен пункт от гледна точка на всеки светски властник. Има негласно споразумение между велики политици и финансисти, че атрибутите, придаващи на Светия престол неговата георелигиозна сила и възможности, му придават и всичко необходимо, за да притежава власт на политическата сцена. В очите на света Римската църква е уникална. Тя е напълно независима геополитическа сила на съвременната политическа арена. По дефиниция папата е първият и най-главен геополитически лидер" (с. 143).

       След като чухте един добре познат глас от консервативното крило на католицизма, какво бихте очаквали от някой либерал в католическата църква? Пени Лерню беше латиноамериканският кореспондент на "Нешенъл католик рипортър". Тази журналистка, спечелила множество награди, написа книгата "Божият народ: борба за световен католицизъм", издадена през 1989 г. - годината на нейната смърт на 49-годишна възраст. Като либерална католическа журналистка Лерню отправя страстен призив към папството да изостави това, което тя нарича нарастващ авторитаризъм и йерархизъм, изискващи от католика да се подчинява на църковните декрети. "Църквата на Йоан Павел копнее за миналото. Папата желае да възстанови авторитарния църковен модел от Средните векове, когато държавата и нейните институции бяха строго католически" (с. 11).
       Още веднъж срещаме не съвсем случайното мнение, че Рим се връща към средновековния модел. Още веднъж четем от католически автор за очевидния стремеж на Рим да се върне към средновековната си власт.

< НАЗАД >           < НАПРЕД >