СРЕД  ПРОРОЧЕСТВАТА  НА  БИБЛИЯТА

     На 70 км южно от Бейрут - столицата на Ливан, на малък полуостров, врязан в Средиземно море, се намира градът СИР. Той е населен от 8 000 души, предимно християни. Макар че бреговете са удобни за мореплаване и градът си има малко пристанище, тук кораби не акостират. Само закотвени рибарски лодки чакат часовете на нощта, за да излязат в открито море. Рибарите опъват мрежите си върху странни гранитни колони, подаващи се над водата, за да ги подсушат, закърпят и приготвят за вечерния лов. Както гранитните колони, така и каменните блокове, пръснати по брега, напомнят за древен град. На някои места могат да се видят цели зидове, били в далечно минало част от голямо пристанище.
     Монотонният живот, лишен от каквото и да е разнообразие, люшканите от вятъра рибарски мрежи, вързани за останките на древния морски град, прибоят на вълните заедно с крясъка на птиците създават впечатлението, че тази местност е сякаш скована в прегръдката на някаква прокоба. Като че тук витае силата на някакво проклятие, което се надсмива над руините, говорещи за блясъка на отдавна отминала слава.

    Точно на тази особеност градът дължи големия интерес от страна на западноевропейските държави. Тук по всяко време на годината идват туристи, за да видят, че...нищо не могат да видят! Защо? Защо толкова разходи и труд, за да се увериш, че няма какво да видиш? Защото това е една проверка на думите на Библията! Пустотата на това твърде оживено в древността място е потвърждение на библейско пророчество, записано 2600 години преди нашето време. В 586 г. пр. Хр. пророк Езекиил е изрекъл против тогавашния господар на моретата - града ТИР, думите:
    "Ето, Аз съм против тебе, Тире! Ще повдигна против теб много народи, както морето повдига вълните си. И ще се сринат стените ти, и ще съборят кулите ти, и Аз ще изстържа пръстта ти и ще те направя гола скала . Ще бъдеш място за простиране на рибарски мрежи, защото Аз, Господ, изрекох това!" (Езекиил 25:3-5).

    Градът Тир се появява в началото на десети век като столица на мощната държава на финикийците. Той дължи своето преуспяване на един нос и на защитата, която му предлага намиращият се близо до брега скалист остров. Към това можем да прибавим и двете пристанища на града - едното, гледащо на север, към Сидон (сегашния град Сайда), а другото - на юг към Египет. Така "седнал при входа на морето", Тир е търгувал с "народите на много острови" (Езекиил 27:3).
    В древността градът се е състоял от две части. Жилищната част се е намирала на брега и е била наречена от класическите писатели "ПАЛИТИРОС" (стария Тир), докато складовете за стоки, търговските представителства и корабостроителниците са се намирали на скалистия остров пред  брега. И двете части са били заобиколени от големи стени с обща дължина 28 км.
    Една година след изричането на пророчеството, т.е. в 585 г. пр. Хр., вавилонският цар Навуходоносор II подлага града на обсада, която продължава цели 12 години. Той успява да разруши напълно Стария Тир, за който се отнася пророчеството, но не подчинява населението, тъй като през тези години то се е заселило на острова. Така чрез Навуходоносор II се изпълнява първата част от пророчеството на Езекиил - разрушаване на стените и на големите кули.

    240 години по-късно на същото място застават войските на Александър Македонски. Прочутият пълководец решава да предприеме едно безумно начинание - д а  г о   п р е в з е м е    ч р е з   п е х о т а ! За целта той провежда акция за превръщането на острова в полуостров с помощта на съединителен насип, широк 60 метра и дълъг 600 метра. За насипен материал Александър Македонски използва останките от Стария Тир. Всичко, което може да се хвърли в морето - пръст, дървета, камъни - е употребено, за да запълни водата, отделяща острова от сушата. След седем месеца вълноломът опира до острова. Атакуван от двете страни - чрез пехота и чрез флота, Новият Тир бързо бива превзет. По този начин се изпълнява и втората част от пророчеството - "ще изстържа пръстта ти..."
    Поради това, че всички камъни и греди от сградите на този прочут в древността град са били хвърлени в морето, от него не е останало почти нищо. На учените и досега не се е удало да определят точното му разположение. Жалки остатъци и следи от сгради са открити на три места в околността на града СИР, но те са твърде малко, за да бъдат използвани като ключ за идентифициране на Стария Тир. Много е вероятно точното разположение и големината на Палитирос да не могат никога да бъдат определени.

    Библията не е единствената книга, изпълнена с пророчества. В течение на вековете са се насъбрали толкова различни предсказания, че биха запълнили огромна библиотека. В много отношения тези пророчества си приличат: за разлика от библейските те са написани на объркан, неясен език и почти всички предвиждат за човечеството само бедствия, катаклизми, войни и нещастия, сред които идването на Антихриста спада към най-предпочитаните. Повечето от тях търпят многозначно тълкуване и лесно могат да бъдат отнесени към различни исторически събития. Също така по неписано правило не се споменават детайли от развитието на предсказаното явление.

    Освен пророчествата, дошли по пътя на религиозния екстаз, съществуват специално разработени методи за предсказване на бъдещето. Днес са известни 260 такива, прилагани към отделна личност или към цели общности. Най-разпространените от тях са: хиромантията (разчитане линиите на дланта), картомантията (гледане на карти), гадаене чрез мастилени петна, пиромантията (тълкуване играта на пламъците), гадаене по полета на птиците, гадаене на кафе, некромантията (гадаене по заклинанието на мъртвия), предсказване развитието на човешкия характер по движението на небесните тела (зодиите) и съставянето на хороскопи.
    През 1981 г. няколко големи американски университета предлагат курсове по вълшебство, магьосничество и астрология. За размера на тези явления можем да съдим от следните данни: в САЩ има около 10 000 професионални астролози и 14 000 ясновидци с 42 милиона клиенти и оборот, възлизащ на около 400 милиона марки. В бившата ФРГ 54 % от населението редовно си правят хороскопи и това през 1981 г. е струвало 60 милиона марки!
    С какво можем да си обясним този небивал интерес към пророчествата и гадателството във века на най-големите научни открития?

    Причините са най-малко три. Едната се крие в опроверганата илюзия, че науката е всесилна и ще реши кардинално проблемите на човешкото битие. Днес хората все по-ясно осъзнават, че научното мислене е безсилно да реви прастарите загадки около живота и смъртта и че то не е всичко в този свят. Въпреки смазващия товар от знания съвременният човек не може да се освободи от чувството, че над видимото и закономерното има и невидимо, че навият свят не е нелеп завършек на верига от случайности, че животът има някаква цел, че вселената има някакво отношение към малката прашинка в космоса, наречена Земя. Може би това се дължи на факта, че твърде голяма част от света днес обръща тревожния си поглед към източното мислене и мистицизма, защото се надява, че по пътя на самовглъбяването може да се освободи от своите комплекси, после да навлезе в тайнствения свят на ирационалното и след това да се разтвори в безкрайното.

< НАПРЕД >