ВИДЯХ ИСУС ДА ИДВА

       "След това видях небето отворено и ето, бял кон и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.
       Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той, и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието Слово.
       И небесните войски, облечени в бяла дреха и чист висон, следваха подир Него на бели коне…
       И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите…
       Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.
       Оня, Който свидетелства за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!" (Откр. 19:11-14,16; 22:12,13,20).

       Видях Исус да идва
       Имах цепещо главоболие и се въртях в усукания ми спален чувал, окалян и станал на парцали след нощите, прекарани на влажната горска земя. Да спя? Ако можете да наречете неспокойното ми мятане по буците и върху оня гаден корен, от който не можех да избягам - да, това беше сън. Но кой от нас, останалите сред гората, бе спал през последните дни и нощи? Подпрях се на лакът и погледнах към настъпващия мрак. Всички бяха тук - купчини, увити в спалните си чували и свити от нощния студ - съпругата ми, двете ни деца и няколко близки приятели. Бегълци, всички ние. Бездомни и преследвани.
       Докато се опитвах да забравя болката в главата, протегнах ръка към радиото. Пъхнах си слушалката в ухото и завъртях скалата на къси вълни. Скоро глас с кристално ясен британски акцент повтори главните точки от световните новини на Би-Би-Си. След целия хаос в националните ни средства за масова информация и скорошното им поставяне под правителствен контрол Би-Би-Си се оказа най-надеждният електронен прозорец към света.

       Свят, който бързо се разпада - обяви говорителят, свят попаднал в катаклизма на планетарен упадък. За унищожителните глобални бичове, поразили северното и южното полукълбо, сега се говореше като за нещо обикновено. Екологична катастрофа в океаните, по-страшна от червен прилив, е унищожила икономиките на страните с излаз на море. Била е последвана от пурпурната зараза на пресните води по земята и в резултат на сушата селското стопанство е почти унищожено, като това е довело до световен глад. Редовните предавания на Би-Би-Си сега представят доклади за кървави гладни бунтове в най-големите световни мега-центрове. Плячкосването и кланетата добавят последната краска към картината на граждански безредици.
       Като последица от икономическия и екологичен колапс социално-политическите фибри на обществото се разпадат по-бързо, отколкото новинарите могат да докладват. Общоприетите някога ценности на човешко благоприличие и достойнство отдавна са били хвърлени на бушуващите ветрове на анархията. Обстановката в повечето градове може да бъде описана като бурна ярост. Като допълнение на дългия списък от мрачни заглавия се появява и всеобща епидемия - тайнствена болест, пред която всички лекари стоят безпомощни. Пристъпите на страх вече не са само епидемия, а глобална парализа. Напрегнатият глас на говорителят отразява тихия ужас, обхващащ ни след всяка новина, която успеем да чуем тук в планинското си убежище.

       Всичко се случи толкова бързо! Гледах през сенките, където жена ми неспокойно се мяташе. Бяхме се надявали, че ще успокоим острите реакции в града спрямо съботянските ни разбирания. Всички знаехме, че президентът и конгресът, поддържани от набързо взетите решения на Върховния съд, скоро щяха да ратифицират националния закон за религиозна реформа. Новото християнско право бе станало най-мощната политическа коалиция в страната - най-влиятелната "група по интереси". Бързата им "сватба" с Римската църква бе довела до създаване на ефективно лоби, което осигури реалната забрана на Хартата за граждански права - всичко, разбира се, в името на националните интереси и на моралното обновление.
       Предполагам, че при икономическия колапс и моралната разруха на нацията съвсем не дойде като изненада изявлението на президента, направено в най-гледаното време. Благодарение на Си-Ен-Ен мрачният му външен вид се появи на телевизионните екрани по цял свят. (Спомням си изказването на Тед Търнър, че телевизионната мрежа ще излъчва предавания "до края на света". Колко пророчески изглеждат сега думите му!)

       Мелодичният глас на президента бе събрал американци от цялата велика страна да заявят в един глас пред всички народи на света, че Америка се е покаяла пред Бога и че ще стане световен водач в духовната вярност и поклонение пред Всемогъщия Бог - вярност подобна на тази, която някога са имали нашите отци основатели.
       Реакцията на народа граничеше с масова истерия. Странно съживление завладя цялата страна с почти хипнотична бързина. Малцината, издигнали самотни гласове срещу погазването на конституцията и обединяването на църква и държава, бяха заплашени и набързо смълчани. Когато една сутрин се събудихме и видяхме заплашителен червен кръст, надраскан върху вратата на гаража, разбрахме, че е дошло време за нашата - така казахме на съседите - "кратка ваканция извън града".
       Ето ни сега тук на 400 мили в североизточна посока. Усамотени в края на голяма горска поляна в планините, където често бяхме идвали на къмпинг в по-щастливите дни. Как го беше казал древният пророк? "Крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му. Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва" (Ис. 33:16). И наистина Бог не ни изостави. Странно, но близкото поточе, покрай което лежахме, не се бе превърнало в пурпурна боя, както радиото бе докладвало. В горската почва намерихме достатъчно храна, която да ни спаси от гладна смърт.

       Храна и вода като за бежанци.
       Сега обаче сърцата ни се бяха свили, потънали в мрачни предчувствия, че въпреки всички изумителни изпълнения на Апокалипсиса, изразяващи се в отрезвяващите новини по пращящото радио - дори след всичко това вярата ни в Бога би могла да се поклати и плахата ни надежда в Исус да изчезне. Какво би станало, ако Го изоставим точно накрая? Тревожните въпроси бяха още една причина, поради която никой не можеше да заспи на подгизналата земя.  През нощта често се събирахме един до друг, коленичили на мръсните си джинси, станали кафяви по колената от честите молитви към Бога, царуващ някъде отвъд звездите. Ех да можеше - както направи през онази нощ с Яков - да ни каже няколко думи на прощение, милост, спасение и надежда, простираща се извън очевидната предстояща смърт.

       Вече както късовълновите станции, така и местните програми тръбяха за новия международен указ. Оформен от съюз на правителства и религии, чиито нунции и посланици се бяха събрали в Рим, в указа се обявяваше недвусмисленото и бързо изкореняване на всички "духовни тумори, които застрашават човечеството". Имаха се предвид такива "дисиденти" като нас. Бе гласувано точно в полунощ да бъдат убити тези, които упорито и безсмислено упорстват в отхвърляне на колективната воля на света.
       Това, което се случи после, стана със зашеметяваща бързина. Тъкмо бях извадил слушалката от ухото си, когато чух далечен грохот. Като че ли високопроходни машини се качваха нагоре към горската поляна. След това гласове и резки команди. Скривалището ни беше намерено!
       В този миг на ужас се втурнахме нагоре по планинския склон в среднощната тъмнина. Внезапно като че ли времето спря. "И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се. И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв тръс толкоз силен" (Откр. 16:17, 18).

       Земята под нозете ни се разтвори като разцепена диня. За миг цялата планета завря и всичко се срути като Оукландския мост по време на земетресението в Сан Франциско. "Небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си" (Откр. 6:14).
       Като че ли природата полудяваше. Внезапно се появи ослепително слънце - и то в полунощ! Планински канари се свличат по склоновете, смазват гори и взривяват равнините, размазвайки всичко по пътя си. Все още червеният океан ври, избухвайки в чудовищни вълни от цунами - вълни убийци заливат цели островни вериги. Въздухът в разкъсаните небеса гори на бели и жълти мълнии, поразяващи прашната земя и разпалващи милиони пожари. Нощта се превръща в страшен ден.

< НАЗАД >           < НАПРЕД >