Изпитанието
       Имате ли представа какво значи да се обявите срещу това световно мнозинство и спокойно да заявите: "Не вярвам, че това е спасителят?" Представете си, че това същество ви извика: "Ела тук, сине, дъще, ела, ела при мене. Не вярваш в мене? О, Тома неверни, ела тук, докосни раните и виж белезите ми. Блажени са тези, които като видят, повярват. Но що се отнася до тези, които отказват да повярват в мене, по-добре би било да не са се раждали. По-добре би било да си окачат воденичен камък на шията и да се хвърлят в морските дълбини." Разбирате, че Луцифер ще цитира Писанието селективно - както направи в пустинята. Ще цитира Библията и дори самия Исус, за да постигне целта си да измами целия свят и цялото християнство!

       Тогава ще дойде големият въпрос: На какво да вярвам - на сетивата си или на Божието слово?
       "Само прилежно изучавалите Писанията и приелите любовта на Истината ще бъдат защитени от мощната измама, запленила света. Чрез свидетелството на Библията те ще открият измамника в прикритието му. Времето на изпитанието ще връхлети над всички. Истинският християнин ще се открие именно чрез пресяването, предизвикано от изкушението. Здраво ли е основан Божият народ на Словото, за да не се поддаде на доказателството на сетивата си? Ще се придържа ли във време на криза към Библията и само към Библията?" ("Великата борба", с. 382, бълг. изд. от 1993 г.).

       Мисля си колко чувствени, колко жадни за сензации сме станали. Изненадваме се, ако музиката няма някакъв чувствен подтекст. Чувстваме се излъгани, ако богослужението не е достатъчно драматично и занимателно. Защото сме поколение, израснало и подхранвано от видео културата на Холивуд и "Медисън авеню". Станали сме толкова пропити от чувственото, че подобно на агнета, водени на клане, сме мамени от сетивата си в по-голяма степен, отколкото можем да признаем. Нападани ден и нощ от плакати, списания, телевизия, видео и стерео - списъкът е неизчерпаем.
       Какво ще се случи с това поколение, когато преживее последната голяма измама - месмеричен монопол на картина, звук, миризма и докосване, които ще направят отрицателите да изглеждат побъркани в очите на хората. Как ще устоим тогава, ако не устояваме сега?

       Точно като в академичния свят. Всеки добър студент знае, че не е възможно да се провали на тестовете и контролните, а накрая да си вземе изпита. Просто не става така! Знам някои студенти, които са се опитвали да постъпят по този начин. Прескачат тестовете, забравят си домашните, пропускат упражненията, не учат за контролните и след това се опитват да изкарат изпита! Майтап! Как ще се проявите накрая зависи от това, как се справяте с малките изпитания сега - не съм ли прав? Бил съм и студент, и преподавател. Всички знаем академичния закон: За да се приготвиш за големия изпит, трябва първо да изкараш малките.
       Но разбирате, че име един, който не желае да изкарате малките изпити. Защото ако успее да ви попречи да се подготвяте сега, ще може да ви направи на глупаци в края. Затова във "Великата борба" този проблем е описан толкова тревожно:
       "Последната голяма измама скоро ще ни се открие... Фалшивото ще прилича толкова много на истинското, че ще бъде невъзможно да се разграничат едно от друго, освен чрез Свещеното писание... Само укрепените с библейските истини умове ще могат да устоят в последния голям конфликт" (с. 364, 365, бълг. изд. от 1993 г.).

       "Само." С-а-м-о   у-к-р-е-п-е-н-и-т-е. Ужасно неприятна дума и израз. "Само укрепените с библейските истини умове ще могат да устоят в последния голям конфликт."
       Знам, че си мислите: "Хайде, пасторе. Какво се опитваш да направиш? Да обезсърчиш всички, така че да спрат да се опитват?" Ни най-малко. Но разсъждавам на глас доколко сериозно някои от нас гледат на предстоящата криза. Преди време църквата проповядваше Апокалипсиса и други отрезвяващи пророчества. Но през годините започна да се проявява реакция срещу това, което се смяташе за негативна емфаза: "Все пак, ние се спасяваме чрез вяра, така че тя е единственото, от което се нуждаем. А пък на всичко отгоре изглежда, че ще мине доста време, докато се изпълнят тези пророчества."

       Е, вярвам, че това "доста време" вече е минало. Разбира се, вярно е, че се спасяваме чрез вяра в Исус. Апокалипсисът провъзгласява тази славна истина! Но днес има мнозина, които просто използват "евангелието" като фронт на типа християнство, наречен "Каспар Милктост" - очаквайки нищо, но пропадащ във всичко. Можете до посиняване да си тананикате: "Само вярвай", но ако вярата в Исус не е част от едно страстно упование в Него и радикално следване на принципите Му, каква е стойността на всички приятни и щастливи мелодийки? Никой не умира за дадена мелодия. Героите от Апокалипсиса са били и продължават да желаят да умрат за онова, което до такава степен е наситило живота им, че предпочитат да загинат, вместо да го загубят. За тях се казва: "Защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт" (Откр. 12:11).

       Дитрих Бонхофен, млад лютерански пастор и теолог, екзекутиран от Хитлер в края на Втората световна война, написал едно вълнуващо изречение в класическата си книга "Цената на ученичеството": "Когато призове някого, Христос му казва да дойде и да умре." Такава е била съдбата на милиони мъже и жени от всички векове. Милиони християнски мъченици със страстна вяра в Исус отказали да се поклонят пред изображенията на кесаря или пред римските образи. Ще има ли такова поколение в тази епоха на последната криза?

       Апокалипсисът призовава такова поколение. Не е съвпадение, че по средата на гл. 12, 13 и 14 има ясен призив за "интензифициране" на вярата.
       - Гл. 12: "А те го победиха [змея] чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт" (ст. 11).
       - Гл. 13: "Тук е нужно търпението и вярата на светиите" (ст. 10).
       - Гл. 14: "Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса" (ст. 12).
       Апокалипсисът казва съвсем ясно, че само пребъдващата вяра може да оформи сърцата и да преведе последното поколение през последната и почти повсеместна измама.
       Очевидно единственият начин, по който можем да устоим, е да се държим здраво за Исус. Също толкова очевидно е, че не трябва да чакате до края, за да се хванете за Исус! Църквата на последното време трябва да преживее "интензитет" в "държането", за да устои до идването Му.

       Вярвам, че все по-голям брой мъже, жени, юноши и деца в цялата страна и по света решават наистина да се "хванат здраво". Сърцето ми тръпне пред доказателството за това, което Христовият Дух започва да прави между нас, привличайки търсещите умове и сърца към едно по-дълбоко изучаване и познание за Бога чрез Свещеното писание.
       Но какво да кажем за тези, които изглежда нехаят за приближаващия кризисен миг; тези, чийто живот сякаш е заплетен в паяжината на ценностна система, която много скоро ще се разпадне и ще бъде хвърлена в прахта? Какво да кажем за хората вътре и извън църквите ни, които поне външно изглежда са заети с изживяването на сегашния миг и само на сегашния миг? В живота им няма никаква подготовка за бъдещето. Няма внимателно, дълбоко и лично подготвяне, което надхвърля утъпкания коловоз на религиозните форми. Те като че ли не знаят, че Бог на Апокалипсиса умолява тази цивилизация чрез последния апел на милост. И какво от това, питам аз със загриженост, преминаваща в страх.

       Призив за молитва
       Възможно ли е да е дошло времето да се молим един за друг? Възможно ли е сега да е най-подходящото време да си отделите специално време за молитва и пост и искрено да търсите Божия дух - за себе си, за семейството си, за приятелите, за града, за умиращата цивилизация? Какво би се случило, ако поканите и други да се присъединят към вас - може би хора от църквата, в която ходите на богослужение. Какво ще стане, ако всички вие заедно решите да си определите един и същ ден, в който с усърдна молитва да се обедините в сърдечна просба към небесния Отец за обещаното Му благословение? Ще отговори ли Бог? Нека сам Исус отговори: "И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!" (Лука 11:13).
       "Колко повече!" Точно за това "повече" копнее църквата ни и светът. "Искайте и ще получите", обещава Исус. В такъв случай защо да не искаме? Или може би за нас важи изказването на апостол Яков: "Нямате, защото не просите" (Яков 4:2).

       Преди няколко месеца църквата ни "Пайъниър мемориъл" се обедини в специален ден за молитва и пост. През онова денонощие отправихме молитва към Бога, състояща се от пет части. Нима това не е списък, който всички да приемем в този исторически час?
       1. Светият Дух да се излее в сърцата на всички нас в много по-голяма мярка.
       2. Тези, които все още не са усетили предстоящата криза, да бъдат внимателно доведени до разбиране на необходимостта от душевна подготовка - сега, днес.
       3. Всички ние да бъдем водени през годината към едно по-пълно посвещение и духовна опитност с Христос.
       4. Да изчезнат страховете ни и да получим сила от Духа, за да можем да започнем смело, но тактично да споделяме добрата вест за скорошното Исусово идване с други хора в работата, в класната стая или сред съседите си.
       5. Бог да ни покаже как искрено и ефективно да се възползваме от духовния тласък в града ни и по целия свят.

       Бог е наше прибежище
       Сега е часът. Бог е готов да затвори последната страница на човешката история. Но има и добра вест! Това не е час, от който да се страхуваме; това е време за вяра. Вяра в Бога, за Когото псалмистът заявява в Пс. 46: "Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти. Затова няма да се уплашим... Господ на Силите е с нас; прибежище е нам Якововият Бог."
       Ето защо не се страхувам, нито пък трябва и вие да се страхувате! Предстояща криза? Да. Побеждаваща измама? Да. Всички изправени пред смъртта? Да. Но няма защо да се боим. Бог е с нас. "Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти".

       Помислете за историята, разказана от Люелин Уилкокс в книгата му "Сега е времето". Става въпрос за баща и малкото му момиче, които избягали в малко противобомбено скривалище в Англия по време на кулминацията на войната. В тази военна обстановка било очевидно, че трябва да прекарат нощта в подземната стаичка. Над тях царели смърт и разрушение. Всички били в паника и малкото момиче се уплашило.
       Бащата я пъхнал в една от малките ниши в стената, след това загасил светлината и легнал на малка кушетка до другата стена. Но момичето не можело да заспи. Отгоре се чувал грохот, под земята било странно и необикновено и черните сенки плашели детето. Майка й била починала. То знаело, че много хора умират в този час. В тъмнината се почувствало отчаяно самотно.
       Момичето не заплакало, но не след дълго не издържало и прошепнало: "Татко, там ли си?"
       "Да, мила, тук съм. Сега заспивай", тихо отговорил бащата.
       Опитало, но не могло. Не след дълго тъничкият глас пак се обадил: "Татко, още ли си там?"
       Бащата бързо отговорил: "Да, мила. Тук съм. Не се бой, просто заспи. Всичко е наред." Известно време царяла тишина и всеки бил погълнат от собствените си мисли.
       Накрая, когато тишината и тъмнината станали непоносими, отново се чул тънкият гласец, изискващ уверение: "Татко, моля те, кажи ми само още едно нещо: лицето ти обърнато ли е към мен?"
       В тъмнината бащата бързо отговорил: "Да, мила. Татко е тук и лицето му е към тебе." Само след миг момиченцето заспало с пълното упование на малко дете.
       "Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти. Затова няма да се уплашим".
       Добрата вест за предстоящата криза е: Лицето на нашия небесен Отец е обърнато към нас.
       И точно това лице ще видим много по-скоро, отколкото предполагаме...

< НАЗАД >           < НАПРЕД >