ПОСЛАНИЕ
КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ
Църквата
във Филипи, основана от Павел по време на
неговото Второ мисионерско пътуване, е първата
създадена от него църква в Европа /Деяния 16/.
Филипи е бил важен град в Македония, носещ името
на своя основател - цар Филип - баща на Александър
Велики. Като предизвикателство за Павловото дело
във Филипи служи едно видение, което той получава
в Троада. Във видението някакъв македонец го
моли: "Ела и ни помогни.” Първите покаяли се
във Филипи са Лидия, продавачка от град Тиатир и
нейният дом, една мома, от която Павел изгонва
нечист дух и тъмничният началник на филипийския
затвор и дома му /Деяния 16/.
Павел е особено близък с членовете на
филипийската църква, което се вижда от топлотата
и сърдечността на посланието. Навярно апостолът
е обичал тази църква най-много, тъй като тя е
показала по-голямо съпричастие към неговите
страдания отколкото другите църкви, които той е
учредил. Поне два пъти филипяните посрещат
Павловите нужди с финансова подкрепа /4:16/, а като
чуват за неговото затваряне в Рим, те изпращат
Епафродит с друг подарък. Ето защо
"Филипяни" е благодарствено писмо за
донесения от Епафродит подарък и е много лично
насърчително послание към църквата във Филипи.
След пристигането си в Рим Епафродит се
разболява тежко и едва не умира /2:27/. Но Бог му
показва милост и Павел усеща, че след своето
възстановяване, той има желание да се завърне у
дома си. Така Епафродит става преносител на
Павловото послание към филипяните. То е написано
към края на първото затваряне на Павел в Рим
/приблизително през 62 г. Сл. Хр./.
Темата на Павловото послание към
филипяните е радост. В това послание думата
“радост” или “радвайте се” се среща около
шестнадесет пъти. Макар и затворник, великият
апостол запазва радостния си и тържествуващ тон.
Той напомня на филипяните за своята радост в
молитвата /1:4/, в евангелието /1:18/, в християнското
общение /2:1,2/, в жертвата и служенето /2:17,18/, в
Господа /3:1/ и в заинтересоваността и
загрижеността на църквата за него /4:10/. Един от
най-важните доктринални пасажи в новия завет е
Филипяни 2:5-8, където Павел пише за унижението и за
въздигането на Христос. От особена значимост е и
Павловият списък с лични цели:
1. “Само Христа да придобия” /3:8/
2. “Да позная Него” /3:10/
3. “Да се намеря в Него” /3:9/
4. Да позная “силата на Неговото
възкресение” /3:10/
5. Да позная “общението в Неговите
страдания” /3:10/
6. “Дано уловя, понеже и аз бидох уловен
от Христа Исуса “ /3:12/
7. Да спечеля “наградата на Божието от
горе призвание в Христа Исуса” /3:14/
Най-известните стихове в това послание
са: 1:21; 3:10 и 4:8. Тайната на Павловия духовен успех
се намира във Филипяни 4:13: ”За всичко имам сила
чрез оногова, който ме подкрепява.” |
