ИСАЯ
Четвъртото
главно подразделение на Стария завет е известно
като “Пророците” и включва книгите от
"Исайя" до "Малахия". Седемнадесет на
брой, пророческите книги могат да бъдат
класифицирани по следния начин:
Големи пророци:
Исайя, Еремия, Плачът на Еремия,
Езекиил, Даниил
Малки пророци:
Осия, Иона, Софония, Йоил, Михей, Агей,
Амос, Наум, Захария, Авдий, Авакум, Малахия
Времето на пророците обхваща периода
от деветото столетие Пр. Хр. до петото столетие
Пр. Хр. - четиристотин години. Тази ера от
историята на еврейския народ отбелязва морален,
духовен и политически упадък, което довежда до
превземането на Израел от Асирия /721 г. Пр. Хр./ и на
Юда от Вавилон /586 г. Пр. Хр./. Пророците, които Бог
издига по това време са хора с изключителен
характер. Те призовават народа към национално
покаяние и правят смели опити да снижат степента
на идолопоклонство и духовно безразличие. Но
техните молби и предупреждения в повечето случаи
остават напразни, в резултат на което Божието
осъждение се стоварва върху Израел.
Мнозина считат Исайя за най-великия
измежду пророците по онова време. Неговите
пророчества са дадени през управлението на поне
четирима юдейски царе - Озия, Йотан, Ахаз и Езекия
и покриват период от около шестдесет години /740 -
680 г. Пр. Хр./. Вярва се, че Исайя е от царски
произход, вероятно е бил братовчед на цар Озия. От
неговите писания става пределно ясно, че той е
имал лесен достъп до царския съд /7:3; 37:21; 38:1; 39:3-8/ и
че е упражнявал мощно влияние върху монарсите по
онова време.
Макар служението на Исайя да е
свързано най-вече с Юда и Ерусалим /1:1/, то в
никакъв случай не спира до там. Пророкът
произнася Божието осъждение над Вавилон, Асирия,
Египет, Израел, както и над други заобикалящи ги
народи.
По своята структура, книгата
"Исайя" представлява миниатюрна Библия.
Състои се от шестдесет и шест глави с две главни
подразделения - първото, от които съдържа
тридесет и девет глави, а второто - двадесет и
седем. Темата на първата част /глави 1 - 39/ е
“Осъждение”, като пророкът прогласява
осъждането на народите поради техните грехове.
Темата на втората част /глави 10 - 66/ е
“Изкупление”. Тя предсказва завръщането на Юда
от плен и радостно прокламира идването на
бъдещия Месия. Заради своето послание на надежда
и успокоение, втората част понякога е наричана
“Книга на утешението.”
В християнския свят Исайя е най-добре
познат с пророчествата си относно личността,
служенето и царството на Месия. Вълнуващо
свидетелство за точността на библейските
пророчества е фактът, че около седемстотин
години преди раждането на Христос, Исайя
предрича Неговото раждане от девица /7:14/,
Неговата божественост /9:1-7/, Неговото идване по
Давидова линия /11:1/, Неговите страдания и смърт
/52:13, 53:12/ и Неговото царство /глави 2, 11, 12, 24 - 27, 59 -
66/. Глава 53 е е най-скъпият бисер в съкровищницата
на Стария завет. Тя дава вълнуващо пророческо
описание на страданията на Спасителя.
Ключовата дума в книгата "Исайя" е
“спасение” и е използвана поне двадесет и осем
пъти в цялата книга /12:3; 25:9; 26:1; 45:17; 49:8; 59:16,17; 61:10;
62:1/. Също така е интересно да се отбележи, че името
на Исайя означава “спасение от Йехова”, което
навярно подсказва нещо за посланието и служенето
на пророка. Според древна еврейска традиция,
Исайя е бил измъчван, като са го поставили в
дънера на кухо дърво, което след това е било
разрязано на две /Евр.11:37/. |
