text-2.jpg (12865 bytes)

ЗА БИБЛЕЙСКИТЕ КНИГИ
    СТАР ЗАВЕТ
- Битие
- Изход
- Левит
- Числа
- Второзаконие
- Исус Навин
- Съдии
- Рут
- 1 Царе
- 2 Царе
- 3 Царе
- 4 Царе
- 1 Летописи
- 2 Летописи
- Ездра
- Неемия
- Естир
- Йов
- Псалми
- Притчи
- Еклисиаст
- Песен на песните
- Исая
- Еремия
- Плачът на Еремия
- Езекиил
- Даниил
- Осия
- Йоил
- Амос
- Авдий
- Йона
- Михей
- Наум
- Авакум
- Софония
- Агей
- Захария
- Малахия
    НОВ ЗАВЕТ
- Матей
- Марко
- Лука
- Йоан
- Деяния
- Яков
- 1 Петрово
- 2 Петрово
- 1 Йоаново
- 2 Йоаново
- 3 Йоаново
- Юда
- Римляни
- 1 Коринтяни
- 2 Коринтяни
- Галатяни
- Ефесяни
- Филипяни
- Колосяни
- 1 Солунци
- 2 Солунци
- 1 Тимотей
- 2 Тимотей
- Тит
- Филимон
- Евреи
- Откровение

1 и 2 ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ

    Двете Павлови послания до Тимотей и това до Тит често са наричани “пастирски послания”, най-вече защото съдържат принципи за пастирска грижа в църквите и изисквания за служителите. Предполага се, че тези книги са написани в периода между първото и второто затваряне на Павел в Рим /между 63 и 67 г. Сл. Хр./. Най-вероятно, неговото I Послание да Тимотей е написано през 64 или 65 г. Сл. Хр., а второто - малко преди смъртта му през 67 г.
    Тимотей е жител на Листра /Деяния 16:1/, където веднъж Павел е бит с камъни и е помислен за мъртъв. Майката на Тимотей е юдейка на име Евникия, а баща му е грък, чието име не е известно. Името на неговата баба е Лоида /2 Тим. 1:5/. Тимотей приема християнството при служенето на апостол Павел и между двамата се създава силна привързаност. Павел често се обръща към младия Тимотей като към свой роден син, като го нарича “истинското ми чадо на вярата” /1 Тим.1:2 / и “възлюбеното ми чадо” /2 Тим. 1:2/. Тимотей се присъединява към Павел по време на неговото Второ мисионерско пътуване и почти неотклонно пътува с него в продължение на няколко години. По-късно Тимотей е определен да отговаря за делото в Ефес и в Азия. Това е твърде голяма отговорност за такъв млад мъж и явно той се чувства някак си стъписан от мащаба на своите задължения.
    Стеснителен и необщителен по природа и в не твърде добро здраве /1 Тим. 5:23/, Тимотей чувства нуждата от напътстващата ръка на по-стария, по-мъдър и по-опитен апостол.
    Ето защо, основната цел на Павловото първо послание до Тимотей е да даде специфични напътствия за пастируването и надзираването на църквата. Ключовият стих гласи: ”Да знаеш как трябва да се обхождат хората в Божия дом” /3:15/. Павловите наставления са следните:
    1. Доктринални наставления /1:3-20/
    2. Наставления за поклонението /2:1-15/
    3. Наставления към водачите /3:1-16/
    4. Практически наставления /4:1 - 6:5/
    5. Лични наставления /6:6-21/
    Важни въпроси, на които е обърнато внимание в посланието са Законът /1:7-11/, молитвата /2:1-8/, външният вид и поведението на жените /2:9-15/, изискванията за епископи или презвитери и за дякони /3:1-13/, последните дни /4:1-3/, грижите за вдовиците /5:3-16/ и използването на парите /6:6-19/.
    Павловото второ послание до Тимотей е много лично по характер и се счита за последното писмено обръщение на апостола към Тимотей, към църквата и към света. След като написва своето първо послание до Тимотей, Павел е арестуван отново в Гърция или в Азия и е върнат в Рим, този път като престъпник. При първото му затваряне в Рим той е бил обвинен за незначителни нарушения на юдейския закон. Сега, заедно с хиляди други християни, Павел е арестуван като враг на римската държава.
    При управлението на нечестивия и жаден за кръв Нерон християните са били преследвани и ловени като животни, несправедливо обвинявани, посичани с меч или предавани на лъвовете. Понякога са били намазвани със смола и са се превръщали в горящи факли за Нероновата градина.
    Сам и смразен от студа в затвора /4:10-12/, мисионерът - ветеран усеща, че неговата смърт наближава. Ето защо той увещава своя син във вярата да “заяква в благодатта, която е в Христа Исуса” /2:1/ и да бъде “добър войник Исус Христов” /2:3/. Павловото последно свидетелство не е мрачно и отчаяно, а по-скоро победно. Той заявява: ”Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих” /2 Тим. 4:6,7/. Скоро след това /според традицията/, Павел е обезглавен на Остиянския път, западно от Рим.
    Второто послание до Тимотей включва не само лични наставления към Тимотей и Павловото последно свидетелство, но също така засяга отстъпничеството през последните дни /3:1-9/, вдъхновеността на Писанията /3:16/ и венецът на правдата /4:8/, приготвен за всички, които обичат явяването на Христос.
    В двете Павлови послания до Тимотей, използването на думата “верен” е от особена значимост. Тази дума се среща поне на осем различни места /1 Тим.1:12,15; 3:11; 4:9; 6:2; 2 Тим. 2:2, 11, 13/ и навярно е думата, която най-добре характеризира забележителното служене на великия човек Павел.

БИБЛЕЙСКИ УЧЕНИЯ

Има ли Бог?
Библията
Вяра и религия
Бъдещето на света
Второто пришествие
Белези на последното време
Хилядагодишнината
Новият свят
Спасителният план
Най-важният въпрос
Божият закон
Оправдание чрез вяра
Почивният ден
Неделята в Библията
Кой промени закона?
Белегът на звяра
Състоянието на мъртвите
Ад, пъкъл и рай
Произходът на злото
Спиритизъм
Светилището
Изследователният съд
2300 денонощия
Вестта на трите ангела
Църквата
Дарът на пророчеството
Здравословен живот
Библейско кръщение
Причастието
Молитвата
Библейският пост
Християнски живот
Божието Триединство
Святият Дух
Еволюция или сътворение
Езици, ръкописи и канон на Библията