ПЪРВА
И ВТОРА КНИГА НА ЛЕТОПИСИТЕ
Подобно на
книгите "Царе", "1 и 2 Летописи"
първоначално представляват една цяла книга.
Разделянето става при превода на Септуагинта
/ранен гръцки превод на Писанието/. В Септуагинта
книгите "Летописи" са представени като
“paralipomena”, което означава “пропуснати неща.”
Ето защо Летописи се приемат като допълнение към
книгите "Царе".
Ездра, изтъкнатият свещеник и книжник,
който предвожда група от пленници при
завръщането им в Палестина през 458 г. Пр. Хр., е
смятан в повечето случаи за автор на
"Летописи". За да се осъществи повторно
настаняване в изгубената земя и да се възстанови
поклонението пред Бога, според Ездра завърналите
се хора трябва да бъдат запознати с техните
предишни закони, древно наследство и национално
ръководство. Макар да изглежда, че книгите
"Летописи" са повторение на "2, 3 и 4
Царе", съществува значителна разлика - в
"Летописи" историческите действия са видени
през погледа на свещеник. В тези две книги е
наблегнато повече на религиозните, а не толкова
на политическите аспекти. Ездра умишлено
пропуска подробностите в дейността на царете и
пророците, като поставя по-голямо ударение върху
богатото наследство на народа и неговите заветни
взаимоотношения с Бога.
Книгата "1 Летописи" е един
“миниатюрен Стар завет,” който в съвсем сбита
форма проследява развитието на старозаветната
история от Адам до вавилонското робство и
декрета на цар Кир, позволяващ на заточените юдеи
да се завърнат обратно в родината си. Книгата е
изпълнена с родословия и е съсредоточена главно
върху управлението на цар Давид и на неговия син
Соломон.
Книгата "2 Летописи" е продължение
на историята на Южното царство Юда от времето на
Соломон до периода на плен. На Северното царство
Израел се обръща незначително внимание, тъй като
само Давидовото потомство е считано за
представител на истинския Израел.
По-забележителни пасажи в "1
Летописи" са Божият завет с Давид /17:11-14/ и
Давидовата красива молитва на хваление /29:10-19/.
Важните пасажи във "2 Летописи" са молитвата
на Соломон за мъдрост /1:7-12/, посвещението на
Соломоновия храм /гл. 5-7/, посещението на Савската
царица /9:1-12/ и предсказването на периода на плен
/36:20-21/. |
