ЙОВ
Третото
основно подразделение на Стария завет се състои
от пет важни книги, които са наречени поетически
и книги мъдрост: "Йов", "Псалми",
"Притчи", "Еклисиаст" и "Песен на
песните". Тези книги се различават от
историческите с увещателния си характер и по
това, че се занимават повече с вътрешния живот на
личността, а не толкова с генералното развитие на
нацията. В тях е разкрит дълбокият копнеж на
човешкото сърце да познае Бога. Целта е да се
намери начинът, по който могат да бъдат
установени правилни взаимоотношения с Него.
В поетическите книги се срещат три
вида еврейска поезия: лирическа, дидактическа и
драматическа. Лирическата /или от песенен тип/
поезия се появява преди Моисей, но достига своя
връх в "Псалмите на Давид". Дидактическата
/или поучителната/ поезия може да се види в
"Притчи", "Еклисиаст" и донякъде в
"Песен на песните". При драматическата
поезия действието е представено чрез развитието
на идеи, а не толкова чрез личности и събития.
Книгата "Йов", първата от
поетическите книги, е считана от мнозина за една
от най-великите литературни творби на всички
времена. Тенисън я нарича “най-великата поема и
на древната, и на съвременната литература. ”
Събитията в книгата навярно се развиват някъде
по времето на патриарх Авраам. Централната
личност в нея е човек на име Йов, чийто личен
живот се превръща в опитно поле за доказване на
чистотата на неговите мотиви за служене на Бога.
Хитрият намек на Сатана: ”Дали без
причина се бои Йов от Бога?” /Йов 1:9/ предизвиква
Бога. Бог позволява на Дявола да започне да
атакува Йов. Почти за една нощ, Йов се превръща от
най-богатия човек на света в последния сиромах.
Савците открадват неговите волове, гръмотевици
избиват овцете му, халдейците открадват камилите
му и накрая ураган избива синовете му. Сякаш това
не е достатъчно, Сатана трупа мизерия върху
мизерия, като поразява Йов с ужасна болест -
циреи, от която човекът получава някакво
облекчение само като се чеше с парчета от глинени
съдове. Съпругата на Йов, от отчаяние и безсилие,
го кара да “похули Бога и да умре” /Йов 2:9/. Йов
желае да умре, но да похули Бога и да се откаже от
вярата си , е напълно невъзможно. Неговият
изпълнен с болка, но и с упование вик: ”Ако и да ме
убие Той аз ще го чакам” /Йов 13:15/, отразява едно
възхитително посвещение на Бога и постоянна сила
на характера, независимо колко тежка е
ситуацията.
Чудесният пример на Йов за търпение в
страданието и славният триумф на неговата вяра
винаги са пораждали надежда и тихо упование в
сърцата на хиляди хора, които самите са
преминавали през самотните долини на болката,
смъртта и загубата на близък човек.
Тъй като основната цел на книгата
"Йов" е да се занимае с вековния въпрос:
”Защо праведните страдат?”, има няколко важни
неща за запомняне:
1. Целта за човешкото страдание не
винаги е явна за този, който страда или за тия,
които гледат отстрани.
2. Страданието може да е от полза за
този, който го понася, за да трансформира
характера му в “чисто злато.”
3. Проблемът със страданието не може да
бъде напълно разрешен в границите на този живот.
Той трябва да се погледне в светлината на
компенсациите във вечността.
4. Усъвършенстването на моралния
характер е свързано с преминаване през
неразбиране, подозрение, лошо здраве, бедност и
частична светлина. Йов е “непорочен и правдив”
/Йов 1:1/ пред Господа, но независимо от това,
преминава през гореспоменатите страдания.
5. При страданието на Божиите светии се
вижда поддържащата Божия благодат. |
