Новината изненадва Навуходоносор. Те ли, най-верните му поданици, са останали прави до идола? Чак сега той схваща, че е влязъл в противоречие с техните верски принципи. Дали да направи компромис? Но така ще развали всичко! Не! Те трябва да склонят! Заради него, заради авторитета му трябва да го направят! Той винаги се е отнасял добре с тях. Дал им е свобода в действията и високи постове в голямата империя. Не трябва в този час да му се противопоставят! Навуходоносор е склонен на известен компромис. Може би младежите не са разбрали както трябва, затова процесията ще се повтори, за да могат и те да изразят верността си към царя. Отговорът обаче е категоричен: няма смисъл - никой от тях няма да се поклони на издигнатия идол! Гневът на царя пламва...Той не би позволил привързаността да подрони авторитета. Озлобен от особената им вяра, изкрещява: "Кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?" (13-15 стихове). Една прашинка във вселената, самозабравила се в яда си, надига предизвикателно своя глас и пита къде е Създателят, за да си премери силите с Него. Смешно, но и печално! Колко бързо човек губи представа за собствената си ограниченост! Колко бързо решава, че в него е затворен целият свят!

      Ядът се изсипва върху тримата младежи. Но мигове преди да бъдат хвърлени в огнената пещ, те изявяват вярата си, недокосната от страх или екзалтираност: "Царю, не сме длъжни да ти отговаряме за това нещо. Ако е така, нашият Бог, на Когото служим, може да ни спаси и от огнената пещ, и от твоите ръце; но ако пък не, пак да знаеш, че на боговете ти няма да служим и на златния образ няма да се поклоним!"( 16-18 стихове)
      От тези думи "лицето на Навуходоносор" се "променя" от гняв. Той нарежда пещта да бъде нагорещена, забележете, седем пъти повече. Иска да подчертае, че шестицата доминира над седмицата; че богът на евреите е безсилен да ги спаси. "Тогава тези мъже бяха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите дрехи и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ." (21,22)

      Неприятен инцидент съпровожда екзекуцията. Прекалено нагорещената пещ и бързината на изпълнението на смъртната присъда довеждат дотам, че палачите загиват от огнените езици. Този факт прави силно впечатление. Тръпки на безпокойство полазват по тялото на царя...Нови чувства нахлуват в душата му...Само за няколко секунди в него настъпва обрат. Той сега е така несигурен, така потиснат от нещо, което не може с точност да определи, така изплашен, сякаш силите на съдбата са надвиснали над него и всеки момент са готови да го оплетат в своите невидими връзки...Все по-свеж става споменът от онази бурна нощ, когато бе посетен от еврейския Бог. Той и тогава беше ядосан, но Бог се смили над неговото незнание и чрез един от тези верни младежи му откри тайните на бъдещето. А сега какво ще стане? Бученето на огъня му действа подлудяващо...Тишината също...Някакъв вътрешен глас му подсказва, че нещо става в пещта. Царят познава този глас - той му подсказа, че сам Бог е бил с него в онази паметна нощ и е дал отговор на вълнуващите го въпроси. Трябва отново да се подчини на този глас. Ще отиде да види какво става в огнените пламъци!

      "Не хвърлихме ли сред огъня трима вързани мъже?...Ето, виждам четирима развързани, които ходят сред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете." (Дан.3:24,25). Чудото е пред очите на Навуходоносор. Тези верни младежи са по-силни от огъня! С тях се движи един, чието лице свети! Кой е той? С трескава бързина царят си спомня обясненията на Даниил и неговите приятели за Божия Син, за бъдещия Спасител на света, за Онзи, Когото юдеите очакват. Не може да бъде друг! Това е Той - Второто лице на Бога! Същият, който Му е дал величествените видения за бъдещето. Неговата сила спасява верните младежи, но тя не наврежда на царя! Отново милост за тази дръзка, самозабравила се прашинка!...Но не само милост и снизхождение получава Навуходоносор, а нещо много повече - откровение за Божията слава и за Неговия син. Какъв е този чуден бог, Който не отвръща на "злото със зло", а с милост и обич отговаря на дръзките предизвикателства? Това умът на Навуходоносор, на този езичник, все още не може да проумее.

      "Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на огнената пещ и извика: Седрах, Мисах и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и елате тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня."
      Какво велико откровение за Божията любов и за уважението, което хората си дължат един на друг! Божията сила спира огнената стихия, но тя не отнема авторитета на царя. Забележете: младежите стоят в огнената пещ, докато царят не им заповяда да излязат. Разбира се, че никой не би ги спрял, ако искаха да излязат. Всички биха ги гледали слисани и объркани, включително и царят. Но младежите не правят това, защото уважават царския авторитет. В сферите на съвестта и духа царската заповед не важи, но пред пещта тя трябва да се уважава! Чак след като Навуходоносор ги подканва да излязат, чак тогава те се показват пред всички. Хората ги оглеждат, пипат, всеки иска да се убеди, че пламъкът дори не ги е опърлил. Трогнат и вдъхновен, Навуходоносор издава заповед: "Всеки човек, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който да може да избави така." (29 стих). И главата приключва с издигането на младежите в сферите на властта. Така инцидентът завършва с триумф, чиито нравствени последици надхвърлят ограниченията на конкретното. Сред пламъците на нажежената пещ проблясва общочовешката значимост на любовта, доверието и уважението. Любовта винаги търси подходяща форма за богатството на своето съдържание.

      Младежите стават жертва заради желанието си да проявяват своята вяра в подходяща форма, за нищо на света да не се поклонят на идол. Всяко сериозно вероизповедание трябва да уточни своите доктрини (съдържанието) и своите форми (Свещеното писание изисква това). Пренебрегваме ли формите, ще отидем в блатото на мистичните религии, а премахнем ли съдържанието, ставаме фарисеи.
      Формата се определя от втората Божия заповед: "Не си прави идол" (Изх.20:4,5). Според приятелите на Даниил това означава да не допускаш чуждо влияние да командва твоята съвест и обичта ти към Бога. Обърнете внимание, че те не само не се покланят на идола, но не п о з в о л я в а т на царя да задава въпроси относно вярата им в Бога и Неговия авторитет. Същите, които чакат царската заповед, за да излязат от пещта, не се подчиняват на желанието на царя да му разкажат за своя Бог. Исус иска да имаме свобода (Йоан 8:32) и виждаме, че в робските години на човешката история Неговата сила прави трима младежи наистина свободни!

      Свободата е в равновесието между уважение и преклонение. Младежите точно очертават границите на царската власт. Те уважават царя, но за нищо на света няма да му се преклонят. В това се състои разликата между любовта към Бога и любовта към човека. И двете изискват жертвоготовност, но любовта към Бога се изразява в преклонение, а любовта към човека - в уважение. Никога не бива да допускаме любовта или страхът да ни заставят да коленичим пред творение. Не бива да превръщаме любимите хора в идоли, защото всеки идол непрекъснато иска жертви, а жертвите ще бъдем самите ние.
      Божията любов ни прави по-силни от огъня. Единственото, което огнените пламъци засегнаха, бяха въжетата около краката и ръцете на верните младежи. "Огънят" на обстоятелствата, през който понякога трябва да минем заради верността си, поглъща само оковите на греха.

      ЕПИЛОГ
      Дълго време на полето Дура стоял един самотен идол. Макар че целият бил направен от злато и носел символите на царската власт. Минаващите пътници не му обръщали внимание. Докато пресичали околността, в ушите им звучала песента на хвърлените в седмократно нажежената пещ верни младежи. Песен на победа, ода за това как малката прашинка може да стане по-силна от огъня и чрез силата на Всемогъщия да се слее с вечността. Сама превърнала се в огън, тя свети и стопля всички, които искат да обичат, да са свободни и да умеят да уважават, без да се прекланят.

 < НАЗАД >           < НАПРЕД >