НАЧАЛОТО
НА ВЕЧНОСТТА
/коментар върху кн. "Даниил"
2:34,35,44 и 45/
"Гледал си, докато се отсякъл
камък, не с ръце, който ударил образа в стъпалата
му, съставени от желязо и глина, и ги строшил.
Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото
се строшили изведнъж и станали на прах, вятърът
ги отнесъл и за тях не се е намерило никакво място.
А камъкът, който ударил образа, станал планина и
изпълнил целия свят." /34 и 35 стихове/.
Финалната част на пророческото
послание, дадено в съня на основателя на
Вавилонската империя Навуходоносор II /605-562 г.пр.Хр./,
визира драстичната намеса на Бога в човешкото
битие: края на политическите сблъсъци, въстания,
революции; края на гоненията, преследванията,
страданията; края на изгарящата жажда за величие
и слава; края на едно празно съществуване и
начало на нещо съвършено ново, което "око не е
видяло, ухо не е чуло и на човека на ум не му е
идвало" /1 Кор.2:9/. Това вълнуващо събитие е
представено чрез два символа и три действия.
Двата символа са планината и камъкът, а
действията - откъсването, падането и
разрастването на въпросния камък.
I. СИМВОЛИТЕ НА ВЕЧНОТО ЦАРСТВО
Планината
Присъствието й
се чувства особено осезателно в последната фаза
на човешката история. Със своята хомогенност,
вътрешна сплотеност и вечност тя контрастира на
фигурата, съставена от злато, сребро, мед, желязо
и глина. Очевидно пророчеството ни кара да
напуснем пределите на навия свят и да се взрем в
глъбините на Вселената. То ни открива, че в
безкрайния космос има организиран разумен живот,
има "царство", много по-различно от нашите
представи. И това царство е вечно, защото
неговите основи са вечни. Повече подробности за
него можем да научим от книгата "Йов": "Къде
беше ти, когато основавах Земята?...Когато
звездите на зората пееха заедно и всичките Божии
синове радостно възклицаваха?" /Йов 38:4-7/.
Извънземни цивилизации, създадени преди нашата,
братя по разум, направени сигурно от друга
материя, са наблюдавали мистерията на
сътворението. Пред техния поглед само за вест дни
се е появил нов, прекрасен свят, предназначен да
бъде част от хармонията на Вселената - още една
перла в огърлицата на Божието творение, още една
монада, в която свободната проява на духа може да
изгради цяла една вселена. Но нещо се е случило.
Този прекрасен свят е тръгнал по друг път на
развитие. Той се е изолирал от живота на
Вселената и от Своя Творец.И като последица -
помръкнал. Вечно търсещ здравата опора, която
изгубил, и досега се скита безцелен, без да може
да намери смисъла на своето съществуване.
Временна утеха намира в блясъка на златото и
среброто, понякога се опира на здравината на
медта и желязото, но най-често прави отчаяни
опити да се измъкне от тресавището, в което е
затънал, облягайки се на нетрайни опори от
железните парчета, смесени с глина. А близо до
него стои вечната опора, вечната планина -
огромното семейство на непадналите в грях
разумни цивилизации.
Второто значение на символа можем
да видим в думите на Исая: "А ти мислеше в
сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвива
престола си над Божиите звезди и ще седна на
планината на събраните богове към най-крайните
страни на север". /Ис.14:13/ Пророкът ни предава
мислите на едно извънземно същество, наречено в
предния стих "Син на зората Денница" /на
латински Луцифер/. Това е първото разумно
същество, което се отклонило от Божествените
принципи и оспорило Божия авторитет. То е искало
да внесе промяна в живота на Вселената. Искало е
оказваното му от ангелите и другите извънземни
същества уважение да прерасне в преклонение -
нещо, което може да се проявява единствено към
Бога. Плановете му са имали и по-далечни цели: "да
седне на планината на събраните богове".
Отново среща с планината като символ! Сега чрез
нея е представен светът на Бога, Неговата
троичност. Истината за Божественото Триединство
е фундаментална в Свещеното писание. Три
личности, които Писанието често нарича Отец, Син /Исус
Христос/ и Дух, съставляват това тайнствено
единство. Всяка една от тях може да бъде наречена
с думата Бог (могат да се посочат редица стихове,
където това е направено), защото и трите
притежават основните характеристики на Божието
битие: самобитност, неизменност, вечност и
безкрайност. Но от нравствено-духовна гледна
точка Те обединяват такова единомислие, такова
разбирателство, единодействие и уважение,
толкова взаимна любов, че представляват едно
хармонично цяло, което няма как да бъде разделено.
В този смисъл едновременно има Трима богове и
един Бог. Плановете на Луцифер са имали за цел да
променят тази вътрешна хармония. По някакъв
начин той е искал да се вмести в живота на Божието
Триединство и въпреки че е творение, непрестанно
зависещо от Божията поддържаща сила, да стане
Негов пълноправен член. Глобално целите не са
били постигнати. Само част от ангелите и, за наше
огромно съжаление, човешката цивилизация са
приели неговите идеи, вследствие на което са
изпаднали в такова окаяно положение.
Чрез символа на планината Божието
провидение иска да ни върне в далечното минало,
когато сме били части от тази планина, част от
живота на необятното Божие семейство, съставено
от разумни, свободни същества. Този красив свят е
отпечатък на един още по-красив - света на Божието
битие, света на Божественото Триединство. Същата
любов, превръща огромното разнообразие в
необятната Вселена в едно хармонично цяло. Само
ние стоим изолирани. Но за наша радост това няма
да бъде вечно. По някакъв начин Божията вечна
любов ще навлезе в откъсналия се от нея свят. За
това ни говори вторият символ.
Камъкът
"Затова, така
казва Господ Йеова: Ето, полагам в Сион камък за
основа; камък, отбран, скъпоценен, крайъгълен.
Който вярва в него, няма да се посрами." (Ис.28:16)
Това е
пророчеството за Месия, Който с живота си ще
постави основа, твърда и непоклатима, на която ще
стои цяла една планина, наречена с името Сион.
Тази картина се среща и в Новия завет: "Понеже
бяхте съградени върху основата на апостолите и
пророците, като крайъгълен камък е сам Исус
Христос, върху когото всяко здание расте, стройно
сглобено, за храм на Господа." (Еф.2:20,21). Божията
търсеща любов никога не е напускала човека. Тя
винаги е предлагала своята сила. Достатъчно е да
прочетем Бит.3:9,15 и ще се убедим, че веднага след
грехопадението Бог е открил на човешката двойка,
а оттам и на човечеството като цяло, път за
връщане обратно. В цялата старозаветна история
ние виждаме Божиите отчаяни опити да приближи
към Себе си един бунтовен народ. Същото се
наблюдава и в историята на Християнската църква.
Затова апостол Павел обобщава: "и всички те са
пили от същото духовно питие (има предвид времето
на Изхода), защото пиеха от една духовна канара,
която ги придружаваше, и тази канара бе Христос"
(1Кор.10:4). Господ Исус Христос е предложеният на
човечеството камък, който е единствената твърда
опора в този хаотичен свят. чрез чудото на
въплъщението Божието битие навлезе в
деградиралия човешки свят. Една личност свързва
вечната планина с променящия се живот. чрез нея
Бог не изпрати на човека само някакво послание,
но изпрати Себе Си. Той се доближи до нас, заживя с
нас, стана "като един от нас". На
човечеството откри и предложи Своята необятна
любов - истинската основа на щастието и вечността.
Много интересни разсъждения в това отношение ни
предлага един от големите завоеватели на света
Наполеон Бонапарт: "Александър Велики, Цезар,
Карл Велики и аз основавахме царства. Но на що
укрепихме делото на навия гений? На силата. Само
Исус изгради царството Си върху любовта, та и
днес милиони хора са готови да умрат за Него.
Възхитена от красотата на Евангелието, душата
вече не принадлежи на себе си. Бог всецяло я
овладява. Той напътства нейната мисъл, нейната
сила. Тя става Негова. Какво още доказателство е
нужно за божествеността на Христа? При подобно
безусловно владичество Той има само една цел:
духовното усъвършенстване на личността,
чистотата на съвестта, единението с основа, което
се казва истина, святост на душата. Ние се чудим
на Александровите завоевания. Но ето тук духовен
завоевател, Който привлича хората към Себе Си за
тяхна полза, съединява се с тях, въплътява в Себе
Си не отделен някакъв народ, а цялото човечество."
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
