Но
всички църковни палачи били надминати по
кръвожадност от първия испански инквизитор
Томас де Торквемада. За 18 години "работа"
(1483-1901) той се справил с над сто хиляди души -
изгорени живи, символично или подложени на
аутодафе, осъдени да носят дрехата на позора,
"санбенито", с конфискувано имущество,
изпратени на доживотен тъмничен затвор и т.н. На 21
юли 1542 г. папа Павел III учредил с була "свещена
конгрегация на римската и вселенска инквизиция,
неин свещен съд", с право на действие "в
целия християнски свят". В продължение на
триста години старата инквизиция унищожавала и
изкоренявала, като определено може да се каже, че
ликвидирала всички ереси. Но през ХVI в. се появили
реформаторски движения в самата Католическа
църква, които поставили началото на
протестантизма. За борба с тях била учредена
новата инквизиция. По цяла Италия запламтели
клади. Инквизицията вдъхновявала кръстоносните
походи против еретиците. Европа била обхваната
от религиозни войни. В Нидерландия испанските
окупатори начело с кръвожадния херцог Алба
избили десетки хиляди протестанти. Хиляди
хугеноти загинали по време на Вартоломеевото
клане във Франция през нощта на 24 август 1572 г. За
кланетата на папските инквизитори, организирали
кръстоносен поход против неаполитанските
валдензи (1560-1561), където особено се прославил със
своите жестокости инквизиторът Панца, се е
запазило следното свидетелство на един
съвременник: "Искам да съобщя за ужасния съд,
на който бяха подложени лутераните днес, 11 юни, на
разсъмване. Право да си кажа, аз мога да сравня
тази екзекуция с клането на добитъка. Еретиците
бяха натикани в къщата като стадо. Палачът
влизаше, избираше си един от тях, измъкваше го,
хвърляше на лицето му кърпа - "бенда", както
казват тук - отвеждаше го на площада близо до
къщата, поставяше го на колене и му прерязваше
гърлото с нож. След това, като сваляше от него
окървавената кърпа, той отново отиваше в къщата,
изваждаше друг, когото умъртвяваше точно по
същия начин. Така бяха заклани всички до един, а
те бяха осемдесет и осем души. Представете си
какво страшно зрелище беше това!" [3.5].
"И ще
воюва против светиите на Всевишния, и ще ги
победи!" От преследванията на другомислещите
са загинали около сто и петдесет милиона души! И
то в името на Онзи, Който ни каза: "Обичайте
враговете си и молете се за тези, които ви
гонят!" (Мат.5:44)
IХ.
"Ще замисли да промени времена и закони"
В прочутия
църковен закон "Декреталиите", потвърждаван
от всеки папа през време на понтификата му, пише:
"Папата може да произнася решения и присъди в
противоречие с правото на народите, с Божия закон
и с човешките закони...Той може да се освободи от
заповедите на апостолите, понеже е по-горен от
тях, а също и от правилата на Стария завет."
"Папата има власт да променя времената, да
отменява законите и да се освободи от всички
неща, а даже и от предписанията на Христос." Две
са реформите, които Католическата църква е
въвела в Божиите заповеди. Ето как изглежда
списъкът на нейните десет заповеди:
1. Да се покланяш само на един Бог и да го
обичаш съвършено.
2. Да не проклинаш Бога напразно, ни нещо друго
подобно.
3. Неделите да пазиш, като служиш на Бога
благочестиво.
4. Да почиташ майка си и баща си, за да живееш
дълго.
5. Не убивай.
6. Не прелюбодействай.
7. Не вземай и не задържай съзнателно чужд имот.
8. Не лъжи и не лъжесвидетелствай.
9. Не пожелавай чужда плът, освен чрез женитба.
10. Не пожелавай благата на ближния си, за да ги
имаш несправедливо.
Сравнете ги с десетте Божи заповеди, записани в
Библията (Изх.20:1-17)! Ще забележите, че втората
Божия заповед, забраняваща идолопоклонството и
каквито и да е предметни изображения на Бога,
както и средства, действия и предмети, заставащи
между нас и Бога, просто е премахната. На нейно
място е поставена четвъртата заповед, но с
изменението - да се почита неделята. Освен това
последната заповед е разделена на две части, за
да се допълни броят десет. Редакционните
различия са очевидни. Католическата църква е
единствената християнска църква, която
официално посегна на Божия закон по силата на
своя, както го нарича, Апостолски авторитет. И
досега е така.
Времето, за което библейският текст говори,
очевидно се отнася за нещо, което засяга Божия
авторитет. В Свещеното писание се говори само за
едно време, само за един вечен празник. Той се
появява още в първия цялостен ден от живота на
Адам и Ева. "И на седмия ден, като свърши Бог
делата, които беше създал, на седмия ден си почина
от всичките дела, които беше направил. И
благослови Бог седмия ден и го освети..."
(Бит.2:1,2). Както се вижда, този свят ден е свързан с
делото на сътворението и няма нищо общо с
еврейския народ, със Стария завет или с греха. Бог
винаги го нарича Своя ден, Своя събота (виж
Ис.58:13,14; Неем.9:14). Четвъртата заповед говори
именно за този ден и го вменява за свещено време
на истинските Божии поклонници, ден на освещение
и на тържествено общуване с Твореца. В този ден
човекът би трябвало да се освободи от
ежедневните си занимания, да остави малко
мускулите да починат, а да напрегне най-вече
духовните си сили. Това редуване на дейностите в
цикъл "6+1" е Божи план за едно хармонично
развитие на човешката нравствено-духовна
природа. Папството посегна и на него. В
Католическата енциклопедия пише: "Църквата,
след като промени почивния ден на юдейската
събота, тоест седмия ден на седмицата, в първия,
направи третата заповед да се отнася за неделята
като ден, който трябва да се пази свято като
Господен ден". "Съботният ден на закона,
който празнуваме, се пренася върху Господния
ден...Това предписание, както и други подобни
точки не са премахнати чрез учението на Христос,
но са били променени чрез авторитета на
църквата!"
Х. "Ще
има всичко това до време, времена и половин
време"
Еврейската
дума за време ("иддам") е синоним на година.
Това се вижда и от "Даниил" (4:16,23-28). Под
"времена" се разбира най-малката
количествена стойност след единицата, т.е.
числото две - две години. Като вземем под
внимание, че еврейската година се е състояла от 360
дни, получаваме 1260 дни пророческо време. В
"Езекиил" (4:5,6) и "Числа" (14:34) се дава
Божията мащабна мярка: един пророчески ден е
равен на една действителна година. Оттук излиза,
че 1260 години ще бъде всесилна Католическата
църква. Дали това е така? Има две отправни точки:
533 г. (когато се издава Юстинияновият декрет за
въздигане на папството над останалите
християнски църкви) и 538 г. (когато Рим е освободен
и едиктът - приведен в действие). Така, прибавяйки
към тях 1260 години, получаваме две крайни дати: 1793
г. и 1798 г. Станало ли е нещо тогава? Да! Както чрез
декрет от силните на деня папата е получил
политическа власт и държавнически функции, също
така чрез декрет те започват да му се отнемат. В
1793 г. Френската република издава декрет,
премахващ влиянието на папството и религията. В
края на 1797 г. Директорията отправя искане до папа
Пий VI да отмени всички були и декрети, издадени от
него от началото на революцията. Папата отказва
да стори това. В отговор на този отказ
Директорията предлага на Наполеон да унищожи
папството и да не допуска за в бъдеще избиране на
нов папа. На 15 февруари 1798 година, когато папата
празнувал годишнина от избирането си, войниците
на френската революция под командването на ген.
Бертие влизат в Сикстинската капела и го
арестуват. Той е откаран във Флоренция, после в
Парма, в Торино и накрая в крепостта Валенция. На
28 юли същата година Пий VI умира. С този акт се
слага край на папското господство през
Средновековието. В прокламацията, издадена от
ген. Бертие, се казва: "Всяка власт, която
произхожда от бившето папско управление, е
отстранена и вече не може да изпълнява никакви
функции. Римската република е призната от
Франция, обхваща всички територии, които бяха
останали под властта на папата след подписването
на договора в Кампо Форми". Така за сетен път
пророчеството се изпълни с математическа
точност.
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
