Бурните
събития са накарали пророк Даниил да се замисли
не само за Божиите обещания, но и за състоянието,
в което се е намирал народът по това време. А то
никак не е било завидно. Пророкът уплашено е
прозрял, че времето на избавление от робството
идва, но народът му не е готов да го посрещне.
Божиите пророчески слова са непоклатими.
Буквално пред очите на пророка са се изпълнили
думите на Исая, казани на Кир, и превземането на
Вавилон век и половина преди тези събития (Ис.44:26-28;
45:1-6). Повече от ясно е, че еврейският народ
преполовил изпълнението на пророчеството. Кир е
превзел Вавилон, но той е предопределен да
извърши и друга мисия: "Кир ще изпълни всичко,
което Ми е угодно, говори Господ. Даже, когато
кажа на Ерусалим: Ще се съгради, и на храма: Ще се
положат основите ти! (Ис.44:28) Но за Даниил е ясно,
че както Божиите пророчества, така и Божиите
обещания са условни. "Когато бих рекъл за някое
царство или народ да го изкореня, съсипя и погубя
и ако този народ, за който Съм говорил, се отвърне
от злото, тогава Аз ще се разкая за злото, което
съм намислил да му сторя. А когато кажа за някое
царство или народ да го съградя и насадя, ако
извърши това, което е зло пред Мен, като не слуша
гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което
рекох да го облагодетелствам." (Ер.18:7-10).
Вавилон не се е вслушал в думите на пророците,
нито в уменията на своя основател и
предсказаната съдба го сполетява. Дали обаче
народът на заветните обещания си е взел поука?
Станал ли е послушен? Ако да, значи Бог ще изпълни
и обещанията Си, ако пък не, Той ще изчака! В
притесненията си Даниил изоставя царската
работа и се отдава на молитва, съпроводена р порт
(отказ от храна и вода). Той не АХ могъл да понесе
отминаването на Божиите обещания. Затова с
цялата си душа се застъпва за своя народ.
"О,
Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш
завета и милостта Си към онези, които Те любят и
пазят Твоите заповеди!" (4 ст.)
Още в самото
начало Даниил благодари и прославя Бога за
Неговата вечна милост и обич, от която той лично е
вкусил и се е наслаждавал през целия си живот.
Господ е верен към "онези, които Го обичат и
пазят Неговите заповеди." Обич без послушание
е лицемерна обич. Това не е старозаветно учение.
Исус повтаря същите думи: "Ако ме любите, ще
пазите Моите заповеди" (Йоан 14:15). Любовта към
Бога не се състои само в чувства, настроения,
празници, песни. Истинската любов към Бога се
изразява в изпълнение на заповедите, във вярност
към малките неща! Връзката ни с Бога е основана на
любовта, но външният израз на тази любов откъм
Неговата и откъм нашата страна е различен.
Любовта на Бога към нас се проявява в милост и
жертва, а нашата любов към Него - в послушание.
Прави
впечатление и това, че Даниил говори само за един
завет. Всеки сериозен читател на Библията знае,
че Бог сключи завет с Ной, с Авраам, с Исак, с Давид,
с еврейския народ. Защо обаче Даниил говори само
за един завет? Отговорът е лесен. Различните
завети са били различни по отношение на
формалната страна, докато съдържанието е било
едно и също. С други думи, те са формите, чрез
които Божият спасителен план се е предлагал на
хората през вековете. Формите са били съобразени
с конкретната историческа обстановка, с
културата на народа, със символиката на времето,
но условията за вечен живот са били едни и същи:
вяра в Спасителя, чрез която Той ни води към
подчинение на Своите заповеди.
"Съгрешихме,
беззаконствахме, вършихме нечестие, отстъпихме и
се отклонихме от твоите заповеди и от твоите
съдби; и не послушахме рабите ти пророците...Тебе,
Господи, прилича правда, а на нас - срам на лицето
ни както е днес на юдините мъже, на ерусалимските
жители, на ближните и на далечните по всичките
места, където си ги изгонил заради
престъплението им." (5,6,7 и 8 стихове)
Забележете,
Даниил свързва себе си с вината на един бунтовен
народ! Това е нещо необяснимо, себеотрицателно -
забележително нравствено извисяване на пророка!
Именно то е удивило небето. От библейската
история знаем, че в желанието си да спаси народа,
Мойсей бе готов да сподели неговата участ, да
сподели неговата участ, да загине заедно с него (Изх.32:31,32)
и това го нареди сред героите на вярата. Но Даниил
направи нещо повече. Той споделяше съдбата на
този народ, пиейки горчивата чаша на изгнанието.
И това не само че не охлади чувствата му към
бунтовния народ, но ги засили до такава степен, че
в края на живота си пожела да поеме и неговата
вина. Откъде Даниил намери тази сила да сподели
чужда вина? Та нали същите тези престъпления го
пропъдиха от бащиното огнище! Най-хубавата част
от живота му премина сред друговерци, враждебно
настроени към него. И може би това е повлияло да
не се ожени...Как така той, самотникът,
прокуденият от родината заложник, толкова се е
привързал към един неблагодарен народ, охотно
избиващ своите пророци? Как така го е обикнал
толкова силно, че е готов да понесе неговата вина?
Това не може да се обясни - то е свръхестествено
явление, откровение на златните нишки на любовта.
То е небесен плод, който може само да ни удивлява.
"И цял
Израил пристъпи закона Ти, и се отклони, за да не
слуша гласа Ти; заради това се изляха върху нас
проклятие и клетва, писани в закона на Моисей,
Божия слуга, защото му съгрешихме...Затова Господ
бдеше над злото и го докара върху нас, защото е
праведен във всичките дела, които върши!" (11,12 и
14)
Вторият
важен акцент в молитвата на Даниил е Божията
справедливост. Съдбите, за които говори пророкът,
са изложени във Второзаконие 28-30 гл. - произнесени
около ХV век, а изпълнени едва в VII и VI век. Цели
осем века Божията милост ги задържа, но уви! Никой
не се възползва от това забавяне. Даже нещо
повече - виждайки, че нищо не последва
нарушението на Божиите изисквания, евреите
ставали още по-дръзки в греховете си. Малцина са
били онези, които внимателно слушали
предупрежденията на Божието слово: "Понеже
присъдата против лукаво дело не се изпълнява
веднага, затова човешкото сърце е всецяло
предадено да струва зло. Ако и да струва
грешникът зло сто пъти и да дългоденства, аз зная
пак, че ще бъде добро за онези, които се боят от
Господа...А сам ти ненавиждаш поучение и хвърляш
зад гърба си Моите думи. Ако видиш крадец, тичаш с
него, и с прелюбодейци дружиш. Предаваш устата си
на зло и езикът ти плете коварство. Като седиш,
говориш против брата си. Разнасяш клетви против
сина на майка си. Това си направил и Аз премълчах:
ти си помислил, че съм наистина подобен на тебе.
Но Аз ще те изоблича и ще представя всичко пред
очите ти!" (Екл.8:11,12; Пс.50:17-21). Бог не реагира
веднага на стореното зло, Той задържа съдбите, но
това не бива да ни одързостява и да притъпява
нашата съвест. Даниил е бил жив свидетел на
изливането на Божиите съдби, станало точно така,
както са предсказали пророците. Той е почувствал
тяхната неотменност. И колкото и болезнени да са
били, пророкът е разбрал, че в тях справедливо е
примесена милост.
Описвайки
картината на запустението, Даниил се надява на
Божията милост с думите: "Приклони, Боже мой,
ухото Си и послушай. Отвори очите Си и виж
запустенията ни и града, над който се произнесе
името Ти, защото ние не принасяме прошенията си
пред Тебе заради правдата си, а заради многото
Твои щедроти. Господи, послушай; Господи, прости;
Господи, дай внимание и свърши; да не закъснееш,
заради Себе Си, Боже мой; защото Твоето име се
призова над града Ти и над людете Ти" (18,19). Не
заради някаква правдивост, а заради милостта ТЫ,
Боже, се молим...Така в тази кратка и недовършена
молитва Даниил прославя трите Божии качества:
верността, справедливостта и милостта,
фундаментите на безкрайната Му любов. Издигайки
в душата си тези огнени атрибути на Божията
нравственост, Даниил не разбира, че и той е
пламнал. Така, извисявайки Бога, той също е
извисен от Него с удоволствието да обича до
такава степен, че да е готов да сподели вината на
беззаконстващия народ така, както шест века по-късно
Исус ще поеме вината на човечеството, за да даде
възможност на грешника да се спаси.
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
