"Отпущаемият козел" представя Сатана,
прекия подстрекател на всички грехове. Правдата
изисква Сатана да понесе последното наказание.
Христовото дело за изкупването на човека и за
очистване на Вселената от грях ще завърши с
премахването на греха от небесното светилище и с
възлагането му върху Сатана. По този начин при
Второто и при Третото Си идване Бог ще се срещне с
три групи разумни творения. Вярващите в Христа,
които са изповядали греховете си и са възприели
Неговата благодат, ще бъдат облечени в
Христовата правда. Втората група хора са
неправедните, които ще се срещнат със своята
вина. Третата група разумни същества са Сатана и
падналите ангели. Те ще се срещнат не само със
своята вина, но и с вината за подстрекателство,
чрез което са карали праведните да съгрешават.
Изпъждането на "отпущаемия козел" в
пустинята съответства на времето между Второто
идване на Исус и Третото Му идване, период от
хиляда земни години, когато Земята ще се върне в
първоначалното си състояние - пуста и неустроена,
бездна. Тогава единствените й обитатели ще бъдат
Сатана и падналите ангели. Те ще бъдат оковани с
веригите на самотата, бездействието,
размишлението и обвинението (Откровение 20 гл.).
След това Исус ще дойде, за да потърси сметка от
неправедните, от Сатана и демоните. Те ще бъдат
унищожени, а земята - обновена, пресътворена,
върната в първоначалния й Едемски замисъл. На нея
спасените ще живеят вечно заедно с Исус и Отец
(Откровение 21 гл.).
КОГА СВЕТИЛИЩЕТО ЩЕ СЕ ОЧИСТИ?
Пророкът
получава отговор - до 2 300 денонощия. Един
пророчески ден съответства на една буквална
година (Езекиил 4:6). Следователно след 2300 години
ще започне службата за очистване на светилището.
Няма обаче начална дата, за да прибавим към нея
две хиляди и триста години. Освен това ангелът
казва на Даниил, че "видението се отнася за
далечни времена", което показва, че говори за
небесното светилище, а не за земното, което по
времето на Даниил е било разрушено. Единадесет
години по-късно Даниил, молейки се горещо за своя
народ, научи повече по този въпрос.
"Познай прочее и разбери, че от излизането на
заповедта да се съгради отново Ерусалим до
Месия..."(Дан.9:25)
Има три
декрета за съграждане на Ерусалимския храм,
разрушен от Навуходоносор II: декрет на Кир от 537
г.пр.Хр. (Ездра 1 и 3 гл.), декрет на Дарий I от 520
г.пр.Хр. (Ездра 6 гл.) и декрет на Артаксеркс от 457
г.пр.Хр. (Ездра 7:1-26). Първите два засягат само
реставрирането на храма. Последният говори за
даване на пълна автономия на еврейската държава
и възстановяване на религиозните и граждански
права на еврейската нация, за което е упълномощен
Ездра. Следователно третият указ ще ни послужи
като отправна точка. Като вземем под внимание, че
Ездра е използвал еврейския календар, според
който годината е започвала през есента,
разбираме, че началната точка на пророческия
период е есента на 457 г.пр.Хр. Когато прибавим към
нея 2300 години, стигаме до есента на 1844 година. В
символичното богослужение има дати за
по-специални празници като Пасхата,
Петдесетница. Тези образци са намерили своето
изпълнение не само относно събитието, но и
относно времето. Така например на 14-ия ден от
първия месец, в същия ден и месец, в който
петнадесет столетия се е колело пасхалното агне,
Христос, след като яде с учениците Си пасхалното
агне, учреди Господната вечеря. Същата нощ Той бе
хванат, за да бъде разпнат и умъртвен. И като
подобие на сплетения сноп възкръсна на третия
ден "и за умрелите стана начало" - пример за
всички, които ще бъдат възкресени, за да наследят
вечен живот. Десетият ден от седмия месец
(Великият ден на умилостивението, времето на
очистване на светилището) през 1844 година се е
падал на 22 октомври. От 22 октомври 1844 година
Небесният първосвещеник е започнал службата на
умилостивението. Това означава, че ние живеем в
последните секунди на човешката история!
Този огромен период визира и други важни събития:
"Седемдесет седмици се определиха заради
твоите люде и заради светия ти град, за да се
свърши престъплението и да се довършат
греховете, и да стане умилостивението за
беззаконие, и да се въведе вечна правда, и да се
запечата видението и пророчеството, и да се
помаже Пресвятото" (Дан.9:24). В оригинала е
употребена думата "отрязвам" (седемдесет
седмици се отрязаха) - нещо, което убедително
показва, че става дума за периода от 2 300
денонощия. Бог отдели 490 години за еврейския
народ, даде му благодатен период. "Защото ще ви
взема изсред народите, и ще ви събера от всичките
места, и ще ви доведа в земята. И ще ви дам ново
сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, за да
правите съдбите ми и да ги извършвате."
(Изх.4:24-27) Уви, след това не се е реализирало! След
завръщането си от пленничество еврейският народ
не довежда докрай започнатата реформа.
"Умилостивението за беззаконие" обаче не е
поставено в зависимост от човешка воля.
Предложената чрез Исус вечна правда и
помазването на "Пресвятото" (небесното
светилище) - също.
"От излизането на заповедта, да се съгради
наново Ерусалим до Вожда Месия ще бъдат седем
седмици; и за шестдесет и две седмици ще се
съгради отново стената и улиците, макар в усилни
времена. И след шестдесет и две седмици ще бъде
посечен Месия, но не заради себе си; и людете на
вожда, който ще дойде, ще погубят града и
светилището; и свършекът му ще дойде с потоп, и до
свършека на войната ще има определени
опустошения." (Дан.9:25,26)
В 408 г.пр.Хр.
завършва възстановяването на държавата на
евреите - точно "седем седмици" (49 буквални
години) след 457 г.пр.Хр. За това, че времената са
били усилни, ни свидетелстват еврейската история
и библейските книги на Ездра и Неемия. Вторият
период се състои от 62 седмици, или 434 години. Те,
събрани с 49 години, трябва да ни отведат до Месия.
Името Месия (на гръцки Христос) е титла, която
Исус от Назарет получи при Своето кръщение
(Деян.10:38; Лука 3:21,22; Ис.61:1,2). Годината е 27 след
Христа, годината на Христовото кръщение. А
последната от седемдесетте седмици? Какво ще
стане през нея?
"И ще потвърди завет с мнозина за една седмица,
а в половината на седмицата ще престанат
жертвата и приношението, и върху крилото на
мерзостите ще е запустителят, и до свършването на
времето гняв ще се излее върху запустителя."
(Дан.9:27)
След три
години и половина Исус е разпънат на кръст (точно
в средата на последната седмица), завесата на
храма се раздира и жертвеното животно избягва
(Мат.27:51). Но Бог продължава да предлага Своята
кръв на разпъналия Го народ още три години и
половина. Исусовите ученици проповядват
Евангелието само на еврейския народ, само на
изгубените овце от Израил (Мат.10:5; 15:24). Краят на
този период е съпроводен с две важни събития:
смъртта на първия мъченик за Исусовата вяра
(дякон Стефан) и първата среща на младежа Савел с
Евангелието. Това е 34 г.сл.Хр. От тази година
нататък ролята на еврейския народ като
Богоизбран е приключена. Евангелието ще се
разпространява чрез нов тип организация - църква.
Тридесет и шест години по-късно римските войски
обсаждат Ерусалим. След продължителна обсада
градът е превзет с пристъп и въпреки усилията на
император Тит да запази храма, той е унищожен.
"Людете на Вожда" - да, наистина, римските
войски се явяват инструменти в Божиите ръце,
средство, чрез което би трябвало да се вразумят
неговите люде. От този момент в центъра на
историческите събития ще стои Христовата църква,
която става наследница на Божиите обещания.
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
