Но тази изключителна случка би изглеждала
като самотно дърво сред пустиня, ако заедно с
Даниил не са и другите, онези, които подобно на
него са били верни и не са правили компромис със
съвестта си и с Божиите принципи. Насладата не би
била пълна. Затова и единственият предмет на
разговора е: "Кога ще бъде краят на всичкото
това?" Кога Божият народ ще бъде освободен и
въведен във вечността? С тържествена клетва "човекът
с ленените дрехи" обяснява, че след "време,
времена и половин време" ще настъпи последното
време. Ние разглеждахме този период от 1260 години,
обхващащ времето на папското средновековно
господство. Следователно от 1798 година, когато са
изтекли тези предсказани години и папството е
било детронирано, започва да тече последният
отрязък от човешката история, наречен от
Свещеното писание "последно време".
"И аз чух, но не разбрах. Тогава
рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на
това. А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са
затворени и запечатани до края на времето.
Мнозина ще се чистят и избелят, и ще бъдат опитани;
а нечестивите ще вършат нечестие и никой от
нечестивите не ще разбере; но разумните ще
разберат." (8 и 9 стихове)
Даниил няма да скрие своята книга.
Той я е написал, за да се чете, но истините й ще се
схванат тогава, когато Божият Дух реши да ги
поднесе на хората. Иди си, Данииле, защото колкото
и де се опитвам да ти обяснявам, няма да можеш да
разбереш. Това е смисълът на Божия отговор. Това
обаче, което Даниил с лекота може да схване, а
заедно с него и ние, е, че преди Христовото
пришествие ще се наблюдава процес, обратен на
традиционното освещение (опитване, избелване и
очистване): "Дори някои от разумните ще паднат,
за да бъдат опитани, та да се очистят и да се
избелят" (Дан.11:35). Тук има друга
последователност: първо очистване, после
избелване и накрая - опитване. С други думи,
гоненията в края няма да допринесат за
развитието на христоподобен характер.
Последното поколение ще се развива предимно в
тишина и относително спокойствие, а когато
настъпят гоненията, тогава просто ще се изпитат
ценностите, които чрез Божия Дух са станали част
от характера на Неговите верни и искрени
последователи. "На всеки работата ще стане
явна, защото Господният ден ще я покаже, понеже с
огън се открива и огънят ще изпита на всеки каква
е работата. Който е зидал на основа, ще устои и ще
вземе награда. А на когото работата изгори, ще се
ощети; а сам той ще се избави, но като из огън" (1Кор.3:13,14)."
Тихо и незабелязано, като "крадец през нощта",
ще дойде фаталният час, в който ще бъде решена
съдбата и участта на всеки един човек, и
предлаганата на грешниците благодат ще бъде
оттеглена завинаги" [3.2]. "Кризата постепенно
се приближава към нас. Слънцето на небето си грее,
изминава своя обичаен път и небесата все още
разказват славата Божия. Хората все още ядат и
пият, садят и градят, женят се и за мъж отиват.
Търговци все още купуват и продават. Хората се
блъскат над своите проблеми, борейки се за най-високото
място. Любителите на удоволствията все още се
тълпят в театрите, кината, конните състезания,
баровете и дискотеките. Преобладава най-голямо
възбуждение, а часът, когато благодатното време
ще свърши, наближава и всеки отделен случай ще
бъде завинаги решен за вечността. Сатана вижда,
че времето му е кратко. Той е пуснал в действие
всичките си средства, за да могат хората да бъдат
измамени и излъгани, заети и ангажирани до деня,
когато благодатното време ще се свърши и вратата
на благодатта завинаги ще се затвори" [3.2]. Сега
е времето, когато трябва да се приготвим, утре
може да е вече късно. Кажат ли се в небето думите
"Който си е праведен, да си остане праведен
докрай, а който си е нечестив, да продължава да си
бъде нечестив" (Откр. 22:11), съдбата на всеки ще
бъде окончателно решена.
"И от времето, в което всегдашната
жертва се отнеме и мерзостта на запустението се
постави, ще бъдат хиляда двеста и деветдесет дни.
Блажен, който изтърпи и стигне в дните хиляда
триста тридесет и пет." (11 и 12 стихове)
Във връзка с
последното време в края на книгата се появяват
още два периода: 1290 и 1335 пророчески дни. Понеже не
е дадена никаква допълнителна информация, трябва
да ги обвържем с предишния, често споменаван
период от 1260 дни. В известен смисъл те се явяват
като пояснение към него
Борбата между
истината и заблудата, между великото учение за
оправдание чрез вяра и неговия фалшификат -
оправдание чрез дела и лични заслуги, е сложен
процес, който не започва с установяването на
папската институция като политическа сила, а го
предхожда. Според пророчеството тридесет години
преди това ще се наблюдават тенденции за
налагане на друг възглед за Спасителя и Неговата
роля като ходатай и посредник. Пророчеството ни
отвежда в 508 г.пр.Хр. Какво е станало тогава?
Нямаме точен отговор. Това е време, когато кралят
на франките Хлодвиг приема католическата вяра и
титлата "Негово християнско светейшество".
От 496 г., когато той се покръства, до 508 г. чрез
съюзи и войни на католическата вяра са подчинени
римските владения на Запад, великобританците,
бургундите и вестготите. В периода 508-518 г. и във
Византия стават интересни събития (след
отлъчването на император Атанасий от папата). Те
са описани от историка Гибън: "Статуите на
императора са строшени, докато той се крие в едно
преградие; едва след три дни той се осмели да
излезе от скривалището си и да моли поданиците си
за милост. Императорът се яви на трона на арената
без корона и в положението на молещ се.
Католически настроените му поданици пееха
песента за Триединството на Бога" [3.5]. Вижда се,
че в 508 г. се фокусират важни промени в мисленето и
реакциите на варварските племена, създаващи
добра база за бъдещия възход на папството.
Вторият
период би трябвало да започне пак от същата
година, т.е. от 508. Така стигаме до 1843 година, или
една година преди започването на службата по
очистване на Небесното светилище. Особено
блаженство, изречено за хората, живеещи след тази
година, може да се свърже с "Даниил" 12:2. Тук
намираме отговор на въпроса за праведните, които
ще участват в частичното възкресение. Това ще са
хората, живеещи след 1843 година, които ще
преживеят вестта за Второто пришествие, ще я
проповядват и с нея ще си отидат в гроба. Те ще
получат специалната награда да видят отначало
докрай всичко онова, което са проповядвали.
Същото обещание забелязваме и в притчата за
работниците на Божието лозе, където се казва, че
"последните ще бъдат първи" (Мат.19:30; 20:1.16).
"Но ти си иди, докато настане
краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще да
поемеш дела си." (13 стих)
С тези думи
завършва книгата на Даниил - съвсем кратко, но
изключително. Те говорят за завършека на едно
дело, на един посветен на Бога живот, в който
нишките на верността, благородството и доверието
изплитат правдата на "човека с изящен дух".
Говорят ни и за една неподкупна съвест, за едно
обичащо сърце - два велики принципа, издигащи
човешкия дух до пиедестала на вечността и
правещи малката прашинка във Вселената да блести
силно и вечно като звездите. Те ни говорят още и
за осемнадесетгодишния младеж, който е принуден
да напусне бащиния си дом и своята родина, за да
отиде като заложник във Вавилон - без вина
виновен, без да е сторил нищо, но обречен да
страда; за човека, който има моралното право да се
бунтува и да мрази, но не го прави. Даниил не
позволява мъката да се превърне в омраза, а
доверието в Бога - в обвинение. Той продължава да
обича и да се доверява и стига дотам, че е готов не
само да слее съдбата си с наказанието на Божия
народ, но дори да поеме неговата вина и с това
удивява Небето. Тези думи ни говорят как чрез
един живот Слънцето на правдата успява да пробие
път през безпросветната езическа сивота. В
лицето на Вавилонската империя на Навуходоносор
II светът видя този миг на избавление от оловния
сумрак, а сигурно още много други са последвали
неговия пример.
<
НАЗАД > < НАПРЕД > |
