II. ПРИНЦИПИ ЗА
ТЪЛКУВАНЕ НА АПОКАЛИПТИЧНИТЕ ПРОРОЧЕСТВА
След този кратък
исторически обзор вече сме готови да формулираме
основните принципи за интерпретиране на
пророчествата.
1. Е с х а т
о л о г и ч е н п р и н ц и п
Гръцката
дума есхатос означава последен, а логос - слово.
Есхатологичният принцип изисква в центъра на
всяко пророчество да стои идеята за Божието
царство, което ще се установи в края на времето.
Развитието на империи, царства, народи
представлява подготвителен период за
установяването на Христовото царство. Това
означава, че освен историческата линия
внимателният изследовател на библейските
пророчества ще следи и теологичната - линия,
отбелязваща Божиите планове и намерения. Този
начин на интерпретиране ни е даден от самия
Христос: "И като почна от Мойсей и от всичките
пророци, тълкуваше им писаното за Него във
всичките писания" (Лука 24:27); Йоан 5:39).
2. С р а в
н и т е л е н п р и н ц и п
"Което
и възвестяваме не с думи, научени от човешка
мъдрост, но с думи, научени от Духа, като
поясняваме духовните неща на духовни човеци"
(1Кор. 2:13).
Според този принцип Библията се
явява коментар на самата себе си. За изясняване
на теологичните връзки е необходимо да се
сравняват изказванията, дадени в различните
библейски книги, и чак тогава да се прави изводът.
Това с особена сила важи за символите.
3. П р и н
ц и п з а с и м в о л и з м а
Този
принцип се явява следствие на сравнителния
принцип. Според него подходът ни към символите
трябва да бъде следния:
а) ако нямаме изрично указание, че
текстът е символичен, първо трябва да го
разглеждаме като буквален. Ако в хода на
тълкуването се окаже, че не е възможна буквална
трактовка, тогава ще търсим символично значение;
б) на символите не бива да се гледа
като на египетските йероглифи. Те са взети от
бита на хората по онова време и са били
употребявани от тях. Подобно на детските
приказки, библейските символи имат за цел да
помогнат на пророка да схване развитието на
бъдещите събития и да опише неща, които са много
далечни за неговия ум. Съдържанието на символите
трябва да се търси в самата Библия. Разбира се,
можем да се ползваме и от услугите на историята,
но твърдението ще се приеме за вярно само когато
имаме подкрепа от Библията.
4. Е к л е
з и о л о г и ч е н п р и н ц и п
Еклезия
означава църква. "Вие обаче сте род избран,
царско свещенство, свят народ, хора, които Бог
придоби, за да възвестяват превъзходствата на
Този, Който ви призовава от тъмнината в Своята
чудесна светлина" (1Петр.2:9).
Християнската църква става
наследница на Божиите обещания. Прехвърлянето на
това наследство обаче е подчинено на някои
правила. С тях трябва да се съобразяваме винаги
когато тълкуваме пророчествата, говорещи за
новозаветното време. Според еклезиологичния
принцип
а) всяко пророчество за еврейския
народ може да се разглежда вторично приложено за
християнската църква само когато това е
направено от боговдъхновен писател (пророк или
апостол);
б) понеже Християнската църква е
космополитна, то при всяко прехвърляне на
пророчествата от еврейския народ към нея те
трябва да бъдат освободени от географски, расови,
полови и национални граници (виж Гал.3:28,29). Същото
важи и за текст, прославящ борбата на църквата.
Когато в него са споменати царства, местности,
реки и градове, известни от Стария завет с
характерни белези на слава или падение, те трябва
да се приемат - въз основа на прилика - като
символи на подобни белези и проявления, присъщи и
на новозаветното време. По същия начин, както
сега се възприема думата вандал - като човек,
който безогледно руши и унищожава - докато в
древността е просто название на воин от племе,
участвало в разрухата на Рим.
5. Х р о н
о л о г и ч е н п р и н ц и п
"А ти,
Данииле, затвори думите и запечатай книгата до
края на времето..." (Дан.12:4).
Според този принцип
апокалиптичните пророчества ще се разберат
непосредствено преди тяхното изпълнение. От
средата на ХХ век книгата "Даниил" е почти
изцяло разтълкувана.
< НАЗАД >
< НАПРЕД
> |
