Успоредно с тези бурни световни събития в редиците на Божия народ започва да се извървва голяма религиозна реформа. В 621 г., когато Даниил е на две години, благочестивият цар Йосия (640-609) решава да очисти царството си от езическите идоли и да възстанови вярата в единния и единствен Бог. Заедно с него развива дейност пророк Еремия. В продължение на четиридесет години гласът му ще предупреждава народа за предстоящите събития и ще го изобличава за сторените грехове. Тук отново попадаме на известната вече закономерност. Когато един еврейски цар се грижи за духовното извисяване на нацията, когато търси опора в Бога, царството е необезпокоявано от водовъртежа на политическите събития. Но щом стъпи на политическата плоскост, изведнъж става играчка в ръцете на великите сили. Тринайсет години юдиното царство стои запазено от вихъра на политическите бури и дори разширява границите си до момента, когато цар Йосия прави фатална грешка. Виждайки, че Вавилон ще бъде силата, която ще управлява света, той решава плътно да се опре на нея. И за да докаже своята лоялност, влиза в битка с противника на Вавилон - египетския цар Нехао. Прави опит да спре египетските войски, които са тръгнали да откъсват части от падащата се на Вавилон територия на бившата Асирийска империя, но това не му се удава. Той пада убит, а заедно с него - и протекцията над еврейския народ (2Лет.35:20-27). Отсега нататък неговите последователи ще бъдат играчки в ръцете на Египет и Вавилон.

II. С Ъ Д Б А Т А   Н А    Д А Н И И Л

През пролетта на 605 г.пр.Хр. вавилонската войска за първи път напуска своята столица и под командването на престолонаследника Навуходоносор, син на Набопалазар, тръгва на северозапад. Тя разбива съюзените войски на египтяните и асирийците при Кархемиш и след ожесточени боеве превзема града. При Хумат, в централна Сирия, египтяните са отново разбити. Оттам вавилонската войска без особени затруднения може да напредне през Сирия и Палестина. Градовете на тези страни оказват незначителна съпротива.

Между окупираните области се намира и Ерусалим - столицата на малкото юдино царство. Навуходоносор е доволен от покорността на тогавашния цар Йоаким (608-597), но все пак иска да му предадат заложници като евентуална гаранция против всяка бунтовна проява. Заложниците трябва да бъдат от царско потекло. Между тях са Даниил и неговите трима приятели.

Така на осемнадесет години Даниил е отведен като заложник във Вавилон, за да не види вече своята родина. Там той ще преживее цяла една империя - най-бляскавата в световната история. Ще стане свидетел на преследването на еврейския народ и откарването му във Вавилон. Ще дочака и времето на неговото освобождаване. Даниил ще запази своята вярност към Бога сред най-висшите среди на обществото и като служител на най-великите световни владетели. В страната на своето пленничество четиримата заложници ще изпълняват Божията цел сред езическия свят. Те никога няма да се съгласяват с идолопоклонниците, а ще носят вярата и името си на поклонници на живия Бог като най-висока чест. И в благоденствие, и в нещастие ще прославят Бога. Затова Той ще ги прослави. На Даниил ще бъдат дадени най-величествените откровения за следващите 2600 г. от историята на света. А личността му ще бъде "светило, което гори и свети".

III. С Т Р У К Т У Р А Т А    Н А   К Н И Г А Т А

Двата езика, които Даниил използва в книгата си, ни насочват към структурните й особености. Еврейският език предава най-добре пророчествата за Божия народ, а арамейският - историческата роля на световните сили. Арамейският език е съвсем близък до еврейския. Той е бил нещо като "лингва франка" - широко употребяван из цяла западна Азия, и е почти идентичен с езика на арамейската част от книгата "Ездра".В него се съдържат голям брой вавилонски и персийски думи и понякога неправилно е наричан халдейски.

Структурните закономерности показват, че авторът е една личност. Логически обособените единици са подредени в характерния за онази древна епоха хиазмотичен вариант. При него трябва да се завърви с разсъждението, с което е започнато. Това не означава, че то се повтаря. Най-често третира същия проблем, като се противопоставя на мисълта, изказана в началото. Ето как изглеждат логически обособените единици в арамейската и в еврейските части на книгата:

                                                      глава 9:26 - С М Ъ Р Т Т А   Н А    М Е С И Я

Двата езика и двете съдби, с които ни среща книгата "Даниил", поднасят едно правдиво и стоплено от пламъка на човешките преживявания описание на единствения път към Бога - на пътя, който Той лично щеше да извърви около 600 години по-късно. А засега ни го представя в пророчески план и ни кани да разтворим Библията и историята, да застанем между двете съдби и нераздвоени, да последваме Даниил.

< НАЗАД >           < НАПРЕД >