text-7.jpg (13277 bytes)

ДАНАИЛ

Първа глава:
Апокалиптичните пророчества

Сред пророчествата на Библията
Ключът на откровението
Между две съдби

Втора глава:
Империи и хора

Трагедията на грешния избор
Нишките на живота
Посланието на боговете
Кой ще завладее света
Европа в пророчествата
Началото на вечността
10 По-силни от огъня
11 Гордост и безумие
12 Претеглен на везните
13 Свободата да се извисиш
  
 Империи и хора

Трета глава:
Палачи и жертви

14 Световни царства
15 Шедьовърът на злото
16 Защо Бог мълчи
17 Триумфът на доброто
    Палачи и жертви

Четвърта глава:
Грях и святост

18 Дръзките претенции на гордостта
19 Да удивиш небето
20 Светилището
21 Очистване на светилището
22 Отвъд видимото
    Грях и святост

Пета глава:
Божият народ

23 Божият народ
24 Слуга на трима господари
25 Християни срещу християни
26 Идващият
27 До утрото на вечността
    Разумните ще разберат

ОТКРОВЕНИЕ

(Картината е силно драматична и не е можело да остане незабелязана. Навуходоносор е в недоумение.) Даниил не тръгва, както се е практикувало тогава, към върха на някоя планина, кула или пирамида, за да се срещне със своя Бог. Без никакви ефекти, заклинания или жертви той коленичи заедно с тримата си приятели, горещо молейки Го да се намеси. Сигурно не са случайно тук. Може би пред тях ще се открие велика мисия. часовете на неизвестността сигурно са последната част от подготовката за поемането на тази мисия. Те търпеливо чакат отговора на Провидението.
          "И откри се на Даниил тайната чрез видение през нощта" (Даниил 2:19).

          Не чрез сън, а в будно състояние, като на филм Бог открива съня на Навуходоносор и дава неговото тълкуване. Затрогнат от оказаната му чест и вдъхновен от величествените откровения, младият пророк изказва молитва на благодарност и прослава. После отива при Навуходоносор.
          "Даниил казва на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят нито мъдреците, нито вражарите, нито врачовете, нито халдейците. Но има Бог на небесата, Който открива тайни, и Той открива на Навуходоносор онова, което има да стане в последните дни" (Даниил 2:27).

Преди да пристъпи към съня и неговото тълкуване, Даниил прави малко въведение. В самото начало той се опитва да извини объркаността на вавилонските жреци и по този начин да спре тяхното избиване. В същото време обаче категорично заявява, че силите, на които те са оракули, предсказанията, които правят, сънищата, които виждат, магиите, чрез които си служат, не произхождат от истинския Бог. Те идват от някой друг или други, които говорят от Негово име, без да имат нищо общо с Него. Даже нещо повече - те му се противопоставят, като създават лъжливи представи за Неговия характер и действия.
          "Царю, размишленията ти възлязоха в ума ти на леглото за онова, което има да стане по-късно, и Онзи, Който открива тайни, явил ти е онова, което има да стане" (Даниил 2:29).

Сега Даниил връща кадрите на миналото още по-назад - в момента преди царят да заспи. Защо? По две причини. Сънят е забравен, припомнянето му се е оказало невъзможно и Навуходоносор не би имал никаква гаранция, че разказаният от Даниил сън е същият. Но сигурно ще си спомни мислите, които са витаели в главата му преди да заспи. Затова Даниил започва оттук. Той иска да даде неоспорими доказателства, че Богът, Когото Той представя, е великият Аз Съм, пред Когото няма нищо скрито. Навуходоносор е изумен. Този младеж знае тревогите му и твърди, че в онази тъмна нощ Небесният Бог е почел царя, като е решил да даде отговор на парливите му терзания. В това има нещо затрогващо. Същият Бог, на Когото е разрушил храма, подчинил и разпилял народа, се доближава до него, до неговите проблеми, вълнения и страхове, тоест Той го о б и ч а! Как ли се е почувствал царят, когато е осъзнал това?
          "Колкото за мен, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която да имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си" (Даниил 2:30).
          В края Даниил казва нещо и за себе си. И то с каква скромност! Как се стреми да не създаде впечатление за някаква особена мъдрост! Как иска да утвърди разбирането, че той е само един инструмент, чрез когото Бог говори! Как иска да внуши в съзнанието на царя, че Даниил е една второстепенна фигура - един измежду многото - и че повод за съня е единствено самият цар!

Ще спрем дотук. Не бива да отминаваме важните поуки от станалите събития. Те съдържат в себе си откровение за Божия характер и воля. Преди да надникне в световната история, Бог му открива Своя духовен свят. И това откровение не е по-маловажно от другото, обхващащо период от около 2 600 години.
          Първата истина, която научаваме от случката в двореца, е, че Бог винаги ни търси! Той търси всеки човек. Иска да вникне в същината на неговото мислене, иска да откликне на чувствата и вълненията му. Но го прави по "тих и нежен начин", без натрапване. Като че ли най-силно това може да се види в историята на пророк Илия. Отчаян от колебливото поведение на народа, пророкът се усамотява в една пещера с желанието там да посрещне последния си час. Бог обаче не го оставя.
          "Господ му каза: Излез, та застани на хълма пред Господа. И Господ ще мине покрай теб. Повдигна се вятър голям, който цепеше горите и стриваше скалите, но Господ не бе във вятъра. И подир вятъра - трус, но Господ не бе в труса. И подир труса - огън, но Господ не бе в огъня. И подир огъня - тих и нежен глас. И като чу Илия, покри лицето си с кожуха и застана пред входа на пещерата" (3 Цар.19:11-13).

Пред очите на Илия преминават природните стихии. Всеки път той очаква да усети Божието присъствие, но напразно. Едва след като обстановката след като всичко се успокоява, чак тогава до ушите му достига Божият глас. Божественото величие се открива в стихиите, докато Неговото нравствено съвършенство - в тиха обстановка и с нежния глас, отправен към съвестта и сърцето. Същата последователност наблюдаваме и в случката в двореца. Най-напред сън - стряскащ, ужасяващ, а после - тишина, в която се носи благородният глас на един заложник.
          Освен откровение за Божия характер, нощта донася и откровение за гигантската битка, която се води между доброто и злото. Даниил ясно посочва, че вавилонските жреци са движени от сили, противопоставящи се на Божия авторитет и характер. Тук за пръв път в книгата леко се повдига завесата, отделяща видимия свят от невидимия. Вече имаме загатване за особени персонажи от свръхестествен характер, за личности с неземен произход, които движат окултния живот в двореца. За Навуходоносор става ясно, че различните храмове и богослужения не са пътища, които водят към един Бог, а напротив - те отдалечават от Него. Защо оттогава и до днес се говори, че всички религии в края на краищата водят към един и същ Бог, само дето посочват различни пътища за Неговото постигане? Данииловите думи са категорични: Пътят е един и Бог ясно го посочва. Вавилонските жреци нямат нищо общо с Него.

Бог държи да Му се отговори по подобаващ начин. Той се снишава до човешките нужди и потребности, но това не означава, че на Неговия авторитет трябва да се гледа лекомислено. Когато Навуходоносор гневно иска да научи истината за това странно послание, не получава никакъв отговор, докато не се успокои, докато не подходи по-смирено. Дотогава ще мълчи Бог. "Аз обитавам на високо и свято място, още в съкрушеното сърце и смирения дух, за да оживявам духа на смирените и сърцето на съкрушените" (Исая 57:15).
          Затова Творецът предоставя откровението за Своя характер на човешкото сърце. Бог открива Себе Си чрез своите верни свидетели. Християнското благородство на Даниил - това чудно небесно творение - се превръща в учебник за изучаване на Божията личност. "Който вярва в Мене, както рече Писанието, реки от жива вода ще потекат от него" (Йоан 7:37). чрез един посветен живот човек не само се издига над проблемите, но внася повей небесна атмосфера в този задъхващ се от противоречия свят.

< НАЗАД >           < НАПРЕД >