"След това
видях друг звяр, приличащ на мечка, който се
повдигна на едната си страна, и имаше три ребра в
устата си между зъбите си. И му казаха: Стани, изяж
много месо!" (5 стих)
Идва ред на
Мидо-Персия. Тя стои на едната си страна, което
много точно подчертава по-силния народностен
елемент - персите начело с Кир. "Трите ребра"
са трите големи царства, които Мидо-Персия
завладява: Лидийското в 547 г.пр.Хр., Вавилонското в
539 г.пр.Хр. и Египетското в 525 г.пр.Хр. Те образуват
срещу Кир мощна коалиция, която той с изненадващ
удар разбива. Покоряването им обаче е
продължителен процес, който бива окончателно
завършен от Камбиз, сина на Кир. Изразът "изяж
много месо" описва жестокия характер на
мидяните и персите. Свидетелството за това са
събитията, свързани с раждането на Кир. Дядо му
Астиаг е последният силен цар на Мидия. Той
сънувал сън, а после още един, в който се казвало,
че рожбата на неговата дъщеря ще завладее цялата
земя. Уплашен за своя трон, Астиаг започнал
непрекъснато да следи дъщеря си. За още по-голяма
сигурност я оженил за слабия цар на персите. Но
страхът го гонел непрекъснато и когато дошло
времето да ражда, той я прибрал в своя дворец с
тайното намерение да убие детето, а на нея да
каже, че е умряло при раждането. Така и станало.
Детето било предадено на близкия съветник на
Астиаг Харпак, за да го убие. Той пък от своя
страна го дал на един говедар със същото
нареждане, като поискал да види трупа. Когато
говедарят се прибрал с детето, видял жена си
обляна в сълзи. Тя му разказала, че докато
отсъствал, родила мъртво дете и може би нямало да
има рожба. За да я утеши, говедарят предложил да
разменят децата. Така Кир бил спасен. Изминали
години. Кир започнал да проявява
организаторските си способности. По една
случайност това станало известно в двореца.
Астиаг започнал да вижда в това дете някои много
добре познати му черти. Постепенно истината
излязла на бял свят. Астиаг бил толкова ядосан, че
не можел да си намери място и решил да даде добър
урок на Харпак. Организирал угощение, на което
поканил всички висши служители. За Харпак имало
блюдо с по-особена храна. Когато съветникът изял
ястието си, царят насмешливо го попитал дали е
било вкусно приготвеното и после жлъчно му
открил, че е ял месото на своя син. Така
мидийските царе наказвали онези, които не се
подчинявали на заповедите им или не ги
изпълняват достатъчно прецизно. Като прибавим
към тези истории буйните деяния на сина на Кир,
братоубийствата, жестокостите, строгите
заповеди, свързани с дворцовите церемонии,
небивалия култ към царя, войните, които се водили
с голямо ожесточение от приемниците на Кир,
наистина Персия е "изяла много месо".
"После видях друг звяр, приличащ на леопард,
който имаше на гърба си четири птичи крила. Този
звяр имаше и четири глави. И даде му се власт
голяма." (6 ст.)
Аналогията
със съня на Навуходоносор е очевидна. Затова може
би Даниил е схванал с лекота, че става дума пак за
същите царства. Тук определено и самото животно,
и четирите крила говорят за бързината, с която
третото царство ще покори света. Това е
изключително точна символика за походите на
Александър Македонски. От 334 г.пр.Хр. само за десет
години, и с армия от 530 000 души, той завладява
Персия, Египет и стига до реките Инд и Ганг в
Индия. Смъртта обаче го покосява преждевременно
и той не успява да завърши своите планове за
покоряването на целия свят. Но идеята за обща
интернационална култура се осъществява. Западът
триумфира над Изтока. Светът навлиза в периода на
елинизма. Внезапната смърт на Александър
разклаща из основи огромната империя, чието
единствено свързващо звено е неговата личност -
законен приемник на персийските царе и на
египетските фараони, от една страна, син на Филип
- от друга. Измежду останалите живи сподвижници
на царя с най-голямо внимание се ползват
Пердикас, Антипатър, Птолемей, Евмен, Антигон и
др. Те са силни, решителни и честолюбиви хора,
които нямат никакво желание да отстъпят на
някого първенството в държавата. Това предвещава
дълги и изтощителни войни. В продължение на
двадесет години империята на Александър се тресе
от кръвопролития, заговори и коварни убийства.
Този период е известен като период на диадохите
(наследниците). Кулминацията на конфликтите се
достига в 301 г.пр.Хр., когато се води една от
най-жестоките битки на древността - при Испос, в
Голяма Фригия. От този момент империята е
разделена на четири части между Касандър,
Лизимах, Птолемей и Селевкий. На Касандър се
паднала Македония, на Лизимах - Тракия и Мала
Азия, на Птолемей - Египет и Палестина, а на
Селевкий - Сирия и Месопотамия. Колко точно
пророчеството е предсказало разпадането на
Гръко-Македонската империя! Главите също са
алчни и жестоки. Сключеният мир и подялба са
твърде краткотрайни. Непрекъснато се оспорват
територии и се местят граници. Това продължава,
докато Рим не наложи своя железен ред.
"Подир това видях четвърти звяр, страшен и
ужасен, и твърде як. Той имаше големи железни
зъби, с които пояждаше и сломяваше, като
стъпкваше останалото с краката си. Той се
различаваше от всичките зверове, които бяха
преди него, и имаше десет рога." (7 стих)
Думите са
немощни да опишат жестокостта и характера на
четвъртото царство. На никакво животно не може да
се оприличи тази нова сила. А и Даниил не го
описва изведнъж. В деветнайсетия стих имаме
допълнителни данни за него: "Тогава исках да
науча истината за четвъртия звяр, който се
различаваше от всичките други, твърде страшен, на
когото зъбите бяха железни и ноктите му медни.
Той пояждаше, съкрушаваше и стъпкваше остатъка с
нозете си". Сходството със съня на
Навуходоносор (2:32,40) е пълно: железните зъби и
десетте железни рога съответстват на железните
крака и десетте пръста. Какво по-точно описание
на гордия Рим - Рим на цезарите! В продължение на
повече от шест века всички победени народи е
трябвало да доставят безплатно хляб, месо и вино
на римските граждани. А те са били около 600 000, ако
не се броят робите. По времето на цезарите Рим се
превръща в империя на оръжието, пълководците,
търговците и бирниците. Рим е управлявал
народите, като е събирал таксите и данъците чрез
местни хора, за да ги противопоставя един на друг
и така да следва принципа "разделяй и
владей". Рим е унижавал хората и е потъпквал
достойнството им чрез удоволствията, които е
предлагал. Гладиаторските игри ярко
демонстрирали крайна жестокост. Императорите
изградили амфитеатри. Само Колизеумът е побирал
над 50 000 зрители.
Игрите
винаги са били кървави и безчовечни. Известно е,
че в 107 г.сл.Хр. император Траян направил
увеселение, в което участвали 10 000 гладиатори.
Имало е и зрелища с диви зверове. Не само
гладиаторска кръв се е леела по подиумите на
амфитеатрите. От времето на Нерон (54-68г.) започва
гонението на християните. Рим гордо се изправя
срещу този нов Бог и срещу Неговите
последователи. Милиони са хвърлени на дивите
зверове, разпъвани на кръст, изгаряни като факли,
преследвани и изтезавани. И което е било
най-необяснимо: обикновените хора са искали кръв
и са се наслаждавали от проливането на кръв.
Неистово било удоволствието, когато са гледали
как зверовете разкъсват беззащитните жертви, как
човекът се превръща в пихтия, как костите му се
раздробяват от здравите челюсти...Римските
граждани били толкова пристрастени към подобен
род зрелища, че за да си запазят място в
амфитеатъра, отивали още преди изгрев слънце и се
отказвали да обядват. Разбира се, на такова
жестокосърдечие трябва да се сложи край. Идва ред
на железните рога.
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
