За кратко
време Птолемеите (с помощта на етолийския
пълководец Скопа) успяват да си върнат Юдея.
Дивите пълчища на етолийците превземат с пристъп
Ерусалим, разрушават града и избиват всички, за
които се е знаело, че са привърженици на
Селевкидите (201 г.пр.Хр.). Към ужасите на войната се
прибавят и вътрешните смутове в Юдея, раздорите
между партиите на Товиадите и на Хиркан. Край на
това безначалие слага решителната победа на
Антиох над Скопа при град Панион, при изворите на
Йордан (198 г.пр.Хр.). Една след друга важните
крепости на Египет падат в ръцете на сирийския
цар, "южният цар" не може да му противостои.
Но срещу него застава Рим. В 190 г.пр.Хр. Антиох
претърпява поражение и отстъпва на римляните
всичките си европейски владения и всички области
на предна Азия до Тавар, като е задължен да
предаде флотата си и да заплати огромна военна
контрибуция. За гаранция на тази контрибуция той
изпраща като заложник в Рим своя син Антиох
Епифан. А какво е положението на Божия народ? След
победата на Антиох над Египет евреите получават
доста привилегии. Разрушените стени на Ерусалим
са възстановени и всяка година от царската хазна
се отделя сума за поддръжка на храма. Но след
разгрома от Рим Антиох решава да отнесе
съкровищата, пазени в храма на Ерусалим.
Възмутените от това светотатство жители убиват
царя и неговите спътници.
"Но оня,
който иде против него, ще действа според волята
си, и не ще има кой да му противостои; и ще застане
в славната земя, и в ръцете му ще бъде
разрушителна сила." (16)
Положението
на еврейския народ се влошава твърде много,
когато на сирийския престол се възкачва Антиох IV
Епифан (175-163). Първата му работа е да удовлетвори
исканията на водача на елинската еврейска партия
да го направи първосвещеник. От този момент
еленизмът ще прониква по един насилствен начин в
живота на юдеите. В съседство с храма е построен
стадион, където еврейските младежи ще се
състезават голи. Но Антиох е ненаситен. Той иска
още по-радикални промени. Затова назначава за
първосвещеник Менелай. Но понеже новият
първосвещеник на два пъти ограбва храма, за да
поднесе подаръци и подкупи на Антиох, в страната
започват бунтове, които са жестоко смазани от
сирийските войски. Ерусалим отново е изложен на
опустошения. В 169 г.пр.хр. 40 хиляди души са убити и
още толкова са изпратени на пазарите за роби.
Антиох нахлува във вътрешното отделение на храма,
и изнася оттам всички скъпоценни съдове и
свещените дарове. На следващата година подновява
войната си с Египет. Когато е завоювал значителна
част от страната, при него изведнъж се явява
Попилий Лен начело на римски пратеници с декрет
от римския Сенат: незабавно да върне провинциите
на Египет и да се оттегли. Познавайки силата на
римските легиони, Антиох Епифан се подчинява на
нареждането. Това унижение изглежда е
предизвикало радост в Ерусалим. Тогава Антиох
излива всичката си злоба срещу Юдея. Внезапно
напада жителите в съботен ден, изтребва хиляди
евреи, а мнозина заповядва да продадат в робство.
По-голямата част от града е в развалини, здрава
остава само частта, където се намира сирийският
гарнизон. После той обнародва указ, според който
на всички евреи строго се забранява да
изпълняват своите религиозни закони и са
задължени да почитат гръцките богове. Навсякъде
в Юдея са издигнати статуи на богове и олтари, на
които се принасят в жертва само нечисти животни.
Свитъците на Писанието се оскверняват с
изображенията на езически богове. В 168 г., за ужас
на евреите, върху свещения олтар на Ерусалимския
храм е издигната огромна статуя на Зевс и е
въведено богослужение.
Това
унижение надхвърля всякакви граници. Под
ръководството на Юда Макавей, син на свещеника
Мататия от рода на Хазмонеите, юдеите се вдигат
на въстание. То се превръща в общонародна война,
отбранителна и нападателна, която трае много
години. В 140 г.пр.Хр., т.е. след двадесет и осем
години, Юдея най-после става независима.
II. Юдея и
Хазмонеите (140-37 г.пр.Хр.)
Новата
държава се крепи най-вече на националното
въодушевление и на военния гений на своите
водачи. Но в устройството й е пренебрегната една
много важна Божествена разпоредба: религиозната
и царската власт да бъдат разделени. Хазмонеите
са едновременно и управители, и свещеници. Това
явление винаги носи в себе си зародишите на
разложението. Решенията, взети от царя -
първосвещеник, много често дават поводи за
религиозни конфликти на политическа основа,
причиняващи силни сътресения в държавата.
Хазмонеите се оказват неспособни да обединят
трите враждуващи партии на фарисеите, садукеите
и есеите. Те не съумяват да потиснат и
династичните разправии - нещо, което довежда
работите дотам, че на престола се настанява
династия от нееврейски произход, изцяло
подкрепяна от Рим. Тази династия идва от Ирод
Велики - идумеянин, който чрез хитрата политика
на баща си и с личното си угодничество пред Рим
успява да се възкачи на престола. Тук е мястото да
се отбележи, че идумеяните са насилствено
поеврейчени от Аристовул в 104 г.пр.Хр. Още една
грешка, която струва доста скъпо на Божия народ!
III.
Господството на Рим
"Ще
действа според волята си и не ще има кой да му
противостои." През 67 г.пр.Хр. Рим изпраща на
Изток консула Помпей, за да освободи морето от
киликийските пирати - задача, с която той се
справя отлично. На следващата година Помпей е
упълномощен да води война с царете на Понт и
Армения. Той победоносно ги отблъсква към
Каспийско море и присъединява Мала Азия към Рим.
През 64 г.пр.Хр. Помпей започва поход срещу Сирия,
който слага край на монархията на Селевкидите.
След това се обръща към "земята на славата" -
Палестина.
По това
време Юдея е изпаднала в династични раздори,
които вещаят гражданска война. Овдовялата царица
Саломея Александра (79-70) предоставя управлението
на големия си син, слабия и добродушен Хиркан, а
по-малкия Аристовул държи встрани, страхувайки
се, че неговият честолюбив и буен характер може
да навреди на Юдея. След провъзгласяването на
Хиркан за цар, Аристовул събира войска и веднага
потегля към Ерусалим, за да отнеме престола със
сила. Следва смяна на престолонаследниците,
после примирие и след това опит за контрапреврат,
разпалвани от идумеянина Антипатър. Кой ще бъде
цар на Юдея, в крайна сметка трябва да реши Рим.
Хиркан и Аристовул се явяват със своите
оплаквания при Помпей, който е в Дамаск. Под
влиянието на други партии, искащи републикански
характер на управление, римският консул изпраща
обратно каращите се братя с обещанието, че като
приключи походите си към Арабия, ще дойде да
разреши проблема в Ерусалим. Осъзналият се
Аристовул опитва да му окаже съпротива, заедно с
жителите на Ерусалим. Три месеца Помпей обсажда
Храмовия хълм, но безуспешно. Най-после (в 63 г.пр.Хр.)
римляните успяват да нахлуят през един отвор в
крепостта. Наказанието за оказаната съпротива е
повече от жестоко: 12 000 души са изклани, храмът и
пазените в него съкровища - ограбен и всички
крайморски градове са обявени за свободни
търговски пристанища. Така Юдея загубва своята
независимост и териториите, които са били
приобщени към нея по време на Макавейските войни.
"Ще дойде с разрушителна сила". Помпей
нарежда стените на Ерусалим да бъдат сринати, за
да няма никаква съпротивителна сила. В тази
история има една твърде интересна подробност.
Когато Помпей влязъл в храма и видял, че няма
никакво изображение на Бога на евреите, той дълго
съзерцавал Светая Светих и пощадил храма. Какво
ли му е нашепвал Божият Дух? А колко по-добре би
било истината за великия Йеова да стигне до него
по друг начин, не чрез разправиите между двама
братя!
<
НАЗАД > < НАПРЕД > |
