"И ще
насочи лицето си да дойде със силата на цялото си
царство, и ще му предложи справедливи условия, и
ще действа според тях; ще му даде най-отбраната
дъщеря между жените, за да го разврати, но това не
ще успее, нито ще го ползва." (17 ст.)
По-точният
превод гласи: "ще утвърди лицето си, за да влезе
със сила в цялото царство". От бившата империя
само Египетското царство е останало незавладяно
от Рим. В 51 г.пр.Хр. умира Птолемей Авлет,
оставяйки короната и царството на най-големия си
син Птолемей и на дъщеря си Клеопатра. В
завещанието му е било определено те да се оженят
и да царуват заедно. Поради своята младост обаче
са поставени под опекунството на Рим. Но войната
между Помпей и Цезар превръща Египет в
конфликтна територия. Младият Птолемей убива
Помпей, своя опекун, и се подчинява на Юлий Цезар.
Египет е разтърсван от стълкновения, причинявани
от поддръжниците на брата и сестрата. Тогава
Цезар издава заповед двамата престолонаследници
да се явят пред него. Това се приема като
оскърбление за Египет, който е все още независимо
царство. Войната става неизбежна. Юлий Цезар е с
много малко войска. Конфликтът достига връхната
си точка, когато Клеопатра тайно влиза в стаята
на римския завоевател и чрез прелъстителната си
сила налага волята си да остане на престола.
Първият министър Потин не се съгласява с това и
тръгва срещу Цезар с 20 000 войници. Двете армии
взаимно подпалват флотите си. От техните пламъци
изгаря прочутата Александрийска библиотека със
своите 400 000 тома книги. Цезар получава помощ от
съседните страни - в това число и от евреите. В 47 г.пр.Хр.
Египет е вече под властта на римляните. "Ще му
даде най-отбраната дъщеря между жените, за да го
разврати" - връзката между Цезар и Клеопатра и
раждането на техния син се сочи от историците
като единствена причина за предприемане на такъв
опасен поход - срещу целия Египет с толкова малко
войска. Връзката на Цезар с Клеопатра го задържа
по-дълго, отколкото интересите му налагат. Той
прекарва по цели нощи в пиршества с развратната
царица. Но последната част на стиха загатва за
влюбването на Клеопатра в Антоний - нещо, което
става по-късно. Затова по-точният й превод е: "Тя
не ще устои, нито ще е откъм него".
"После ще
обърне лицето си към островите и ще завладее
много от тях; но един военачалник ще направи да
престане нанесеният от него укор; дори, при това,
ще възвърне укора му върху самия него." (18)
След войната
с Фарнак, царя на Кимерийския Босфор, Цезар се
завръща от Египет. Историкът Придо описва
нападението на Цезар като безжалостно. Там
прочутият пълководец казва: "Вени, види, вици"
("Дойдох, видях, победих"). Отсъствието на
Цезар е довело до големи бунтове в Испания и Мала
Азия. Над него надвисва справедливият укор, че
заради една жена занемарява управлението, но
блестящата битка с кимерийския цар отново връща
славата му.
"Тогава ще
обърне лицето си към крепостите на своята земя,
но ще се препъне и ще падне, и няма да се намери".
(19 стих) (фиг.21)
След
победата над Фарнак Цезар подчинява и последните
си противници от партията на Помпей. Спечелил още
няколко битки, той се завръща в Рим, в "крепостите
на своята земя", с желанието да бъде
провъзгласен за доживотен цар. Но преди да влезе
в Сената, е повален от 23 удара с нож. Между
съзаклятниците е и неговият довереник Касий Брут.
Така Цезар се "спъна и падна" в 44 г. пр. Хр.
"Тогава
вместо него ще се издигне един, който ще изпрати
бирник по най-славната част на царството; но в
малко време ще загине, и то не чрез гняв, нито чрез
бой." (20 стих)
След
размирици и кръвопролития племенникът на Юлий
Цезар, Октавиан, поема управлението на Римската
империя в свои ръце. От 31 г.пр.Хр., когато спечелва
битката със своя опонент Антоний, той е избиран
пет или шест пъти за консул, като споделял
властта си с консули, които сам назначавал. В 28 г.
е избран за председателстващ Сената и оттогава
се появява принципат като форма на управление.
Около 23 г.пр.Хр. получава пълномощия над цялата
империя, а в 19 г.пр.Хр. е обявен за пожизнен консул.
Към името му
се прибавя титлата Август (божествен), тъй като е
искал да възстанови републиката. Това е златен
век за Римската империя.Около четиридесет и три
години трае управлението на Октавиан, отличаващо
се с особена форма на диктат. Заслуга на
императора е, че новият ред се установява без
особен шум, с голяма умереност и спокойствие,
като нещо, което се разбира от само себе си.
Пророчеството характеризира неговото
управление като бирническо. Наистина, той е
повече администратор, отколкото пълководец.
Събирането на данъци е споменато и от Лука във
връзка с раждането на Спасителя. Преброяването,
за което се говори (Лука 2:1), е целяло да определи
размера на данъка във всички провинции. Йосиф и
Мария е трябвало да слязат от Назарет във Витлеем,
за да се запишат, и там се ражда Христос.
С 20 стих
приключва цяла една епоха. Еврейският народ вече
няма да бъде Божи представител на земята, ще бъде
заменен от Христовата църква. Но нека да се
върнем на мисълта, с която започнахме: "Никой
не може да служи на двама господари!" От 202 г.пр.Хр.
еврейският народ се опитвал да служи и на Бога, и
на силните на деня, но винаги бил губещ. В крайна
сметка се оказало, че той служи на трима: на Бога,
на Селевкидите и на Рим. Но своя Бог разпънал,
защото не искал да има друг цар, освен Кесаря (Йоан
19:15), а на Селевкидите и на римляните обявил война.
На кого служел еврейският народ? На Дявола. Само
че не го разбирал. Защото Дяволът умее
изключително коварно да прикрива своите планове
и влияние. В историята, която разгледахме, се
вижда, че той му дава и спокойствие, и привилегии,
но те засягат преди всичко материалната страна
на живота и имат краткотрайно съществуване. Само
привидно еврейският народ има трима господари.
Той става слуга на един - на големия противник на
Бога.
<
НАЗАД > < НАПРЕД > |
