"В определеното време ще се върне
и дойде към юг, но последният път няма да бъде
като първия, защото китимските кораби ще дойдат
против него, поради която причина, огорчен,
наново ще се разяри против светия завет; като се
върне, ще се споразумее с ония, които са оставили
светия завет." (29,30). Латинската империя не
просъществува дълго. През 1261 г. никейският
император Михаил Палеолог с паричната помощ и с
флота на генуезците, главни търговски съперници
на Венеция, превзема Константинопол и
възстановява Византийската империя. През ХIII в.
се предприемат още няколко значителни
кръстоносни похода, но те не променят почти нищо.
Седмият кръстоносен поход завършва с пълен
неуспех. Такъв е и резултатът от последния - Осми
кръстоносен поход, осъществен през 1270 г.
Призивите за следващ поход не увличат никого.
Едно след друго владенията на кръстоносците на
Изток преминават към мюсюлманите. Споменаването
на китийските кораби (в Библията под китийци се
разбират критяните - Бит.10:4; Числа 24:24) отново
насочва вниманието ни към църковния принцип.
Ясно е, че става дума за силна флота, която
очевидно е имала решаващо значение за изхода на
битките. И наистина - Византия стъпва на краката
си едва когато влиза в преговори с флота на Генуа,
а мохамеданите използват гръцки кораби, за да
възвърнат земите си. Стихът намеква и за борбата,
която папството повежда с верните на Бога хора,
за организираните походи срещу албигойците,
катарите, хугенотите и др.
"И от него ще се повдигнат сили, които ще
омърсят светилището на силата и ще отнемат
всегдашната жертва, и ще издигнат мерзостта,
която докарва запустение." (31)
Връзката с девета
глава е очевидна. "Мерзостта на
запустението" е система на фалшиво
богослужение, почиваща на идеята за оправдание
чрез дела и лични заслуги. Премахването на
"всегдашната жертва" е премахване
първосвещеническата роля на Исус. След
въвеждането на изповедта тя е прехвърлена на
свещениците на Католическата църква.
"И ще изврати с ласкателства онези, които
беззаконстват против завета: но людете, които
познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат
подвизи. И разумните между людете ще научат
мнозина; при все това ще падат от меч и от пламък,
чрез пленение и чрез разграбване, за много
дни." (32)
Едва спечелило
сила, папството простира ръцете си, за да смаже
всичко, което застава против неговите интереси.
Църквите една след друга му се подчиняват.
Църквата във Великобритания е подчинена на
папата по насилствен път. Подобна е съдбата на
ред други църкви. Но тъкмо в страната, където
папството е разположило своя трон, лицемерието и
развалата срещат най-голяма съпротива. Столетия
наред църквите в Пиемонт поддържат
независимостта си, но най-после идва време,
когато Рим решително настоява да му се подчинят.
След несполучливи борби против тиранията му
водителите на тези църкви признават
върховенството на папата. Но някои решават да са
откъснат и да не правят компромис със съвестта
си. Те се оттеглят в уединени и пусти места, за да
запазят своята свобода. Валдензите първи в
Европа получават превод на Свещеното Писание.
Стотици години преди Реформацията те притежават
Библията в ръкопис на своя роден език. Основават
в непристъпни места училища за разпространяване
на библейските истини. Децата им знаят наизуст
цели пасажи от Божието слово, за да подарят своя
свитък на хората, които нищо не знаят за Библията.
Със смирение, искреност, ревност и пламък те
разнасят факела на истината през тъмните векове.
Серия от кръстоносни походи слага край на
тяхното съществуване като евангелизационен
център. Но щафетата се поема от други. И за да се
справи с тези "ереси" и "секти",
папството учредява инквизицията - най-страшната
машина за терор и насилие, за аутодафета, за
прекарване на хората през "меч и огън".
"И разумните, когато паднат, ще им се
достави малко помощ, обаче мнозина ще се
присъединят към тях чрез ласкателства. Дори
някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани,
та да се очистят и да се избелят до края на
времето, защото и то ще стане в определено
време." (34,35)
Кръстоносните
походи и инквизицията смълчават почти всеки
глас. Южна Франция - центърът на албигойците и
катарите - е подложена на пълно опустошение. Но и
в църковните кръгове започват да се надигат
гласове. Хус и Саванарола са изгорени, но това не
е в състояние да спре протеста. Стига се до едно
епохално събитие, което обхваща цяла Европа -
Реформацията от ХVI век. Тя идва, за да спре
насилието и да даде "малко помощ" на верните
люде. Но вместо да се организират в църкви на
покаяни вярващи и да не приемат в средата си
непокаяни души, поддръжниците на Реформацията
оформят църкви и засягат интересите на различни
кралски особи и съсловия. По този начин в
църквите се вмъкват хора, имащи вид на
протестанти, както и доста папски шпиони.
Реформацията предизвиква и контрареформация,
пак гонения, пак клади, пак кръвопролития. Това е
сериозна проверка за Божия народ.
"И царят ще действа според волята си, ще се
надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще
говори чудесно, надменно против Бога на боговете;
и ще благоденства, докато се изчерпи
негодуванието; защото определеното ще се
изпълни. И няма да зачита боговете на бащите си,
нито желанието на жените, нито ще зачита някакъв
бог, защото ще направи себе си по-велик от всички
тях. А вместо Него ще почита бога на крепостите;
да! със злато и сребро, със скъпоценни камъни и с
желателни вещи, ще почита един бог, когото бащите
му не са познавали." (36-38)
Папството
приема титли и изявява дръзки претенции, които
никой дотогава не е изявявал. "Няма да зачита
бога на бащите си" (по-точен превод - няма да
зачита авторитета на Христос), потъпквайки
Неговите принципи. Еврейската дума, преведена
като "желанието на жените", има смисъл на
безбрачие, целибат - нещо, което се свързва с
реформата на Григорий VII. От негово време
свещеникът не трябва да има жена или семейство,
защото служи на цялото човечество и не трябва да
се обвързва с отделни хора. "Ще почита бога на
крепостите, или на силите" - наистина,
непрекъснатите войни, които папството води с
крале, мохамедани и еретици, са сполучливо
илюстрирани с почитание на бога на войната, което
езичниците са практикували при обявяване на
военно положение. "Ще почита един бог, когото
бащите му не са познавали" - целият католически
свят обръща поглед и се моли на Дева Мария,
явление, съвсем непознато на апостолската
църква. В католическото богослужение Дева Мария
е повече от обожествена: тя е закрилница на
майките, по-близка е за грешниците, отколкото
Исус и чрез нея Бог изпраща Светия Дух. На нея са
посветени молитви, песни, ритуали и церемонии.
През ХIХ век Дева Мария става догма на църквата.
Освен свръхестественото зачатие, на нея се
приписват нови характеристики - че тя е родила
без грях и следователно е безгрешна (1845 г.). А през
1950 г. се появява нова догма: Мария се е възнесла на
небето.
Ето как стиховете ни пренесоха в нашето
съвремие. То, както се вижда, е затишие пред буря,
преди последната война. Приключвайки обаче
прегледа на средновековната християнска
история, се убеждаваме в правотата на думите на
Исус: "Ще ви предадат на мъки, и ще ви убиват, и
ще бъдете ненавиждани от всичките народи заради
Моето име!" (Мат.24:9). Защо в християнската епоха
има далече повече жестокости, отколкото в
езическата? Не може да се даде рационално
обяснение, тъй като тези жестоки действия са
продукт на нарушената връзка с Бога. Исус казва
на Своите ученици: "Без мен нищо не можете да
сторите" (Йоан 15:5). Учениците Му почувствали
това, когато, въпреки искреното си желание да Му
помогнат и да Го подкрепят, заспали, после се
разбягали, а след това едва излезли от
отчаянието, което ги било обхванало. Откъснат от
Христа, човек много лесно развива жестоката си
природа. Откъснат от Христа, християнинът става
Негов противник.
<
НАЗАД > < НАПРЕД > |
