Но трябва да знаем, че този "скъпоценен"
и "твърд" камък спрямо хората ще прояви
двупосочно въздействие. За него ни говорят
думите на Исус: "И който падне върху този камък,
ще се счупи, а върху когото падне камъкът, ще го
пръсне" (Мат.21:44). Преди две хиляди години Бог
постанови пред човечеството своя крайъгълен
камък. Всеки човек ще се срещне с Него. Той може да
Го подмине, считайки Го за досадно нещо, или пък
да Го заобиколи, виждайки в Него препятствие в
живота, но ще има хора и ги има, които ще строшат в
Него черупката на своя егоизъм и гордост, кората
на едно голямо лично "Аз". Идва обаче времето,
когато малката планета Земя ще бъде приобщена
към небесната хармония и тогава тези, които не са
счупили черупката на своя грешен характер, ще се
окажат непригодни за новия живот. Образно казано,
те ще бъдат "смазани от този камък".
II. УСТАНОВЯВАНЕТО НА ЦАРСТВОТО
Откъсването на камъка
Пророчеството загатва
за един предхождащ Второто пришествие процес,
който става на небето и не е свързан с човешкото
участие. За този подготвителен процес ще получим
повече сведения от следващите пророчески вериги
в Данииловата книга.
Падането на камъка
"И в дните на онези
царе небесният Бог ще издигне царство, което няма
да се разруши никога и владичеството му няма да
премине в други хора, но то ще строши и довърши
тези царства, а самото то ще бъде вечно." (Дан.
2:44)
Тук не може да става
дума за първото идване на Исус Христос, защото то
не е предизвикало никаква катастрофа в света и
още, защото е станало по времето на желязната
Римска империя. явно тук се има предвид времето,
когато не хората ще падат върху камъка, а Той
върху тях. Това второ идване съвсем естествено
повдига два въпроса: как и кога ще стане.
1. Как ще дойде Господ Исус Христос?
Според библейските
стихове Неговото идване ще бъде буквално. Това се
вижда и от цитирания стих. Както империите са
били буквални, явни за всеки, така и шестото
подред царство трябва да бъде буквално. Освен
това стиховете добавят, че "ще Го види всяко
око" (Откр. 1:7) и че ще бъде придружен от всички
ангели (юда 14,15; Мат.25:31). Това е грандиозна
процесия, която човешкият ум не може да си
представи. Исус я сравнява със светкавицата: "Защото
както светкавицата излиза от изток и се вижда на
запад, така ще бъде пришествието на човешкия Син."
(Мат.24:27) В Псалмите срещаме описанието: "Навият
Бог ще дойде и няма да мълчи; ще има пред Него огън
пояждащ и около Него силна буря." (Пс. 50:3)
Идването му ще бъде съпроводено с природни
феномени. Атмосферата ще бъде изсмукана, ще се
нагъне като книга (свитък), планините ще се
разклатят, скалите ще се разпукат, огромни вълни
ще се повдигнат и ще залеят цели острови (виж Откр.
6:14). Като че ли творението ще се разпадне на
своите атоми. "Това е великият и страшен ден на
Господа", денят на Неговата справедливост.
Най-радостното в този ден ще бъдат
две събития. Първото е възкресението на
праведните: "Защото сам Господ ще слезе от
небето с повелителен глас... и мъртвите в Христа
ще възкръснат по-напред" (1 Сл.4:16). Гласът на
Животодателя достига до всяко ухо, до праха на
всеки обичащ Го покойник. И чудото става...
Радостта е неописуема! Но успоредно с него става
и още едно, второ чудо: "мъртвите ще възкръснат
нетленни, а живите ще се изменят в една минута, в
миг на око. Защото тленното трябва да се облече в
безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово:
Погълната биде смъртта победоносно" (1 Кор.
15:52,53). Вижда се, че става дума за някаква промяна в
човешката физика. Каква е тя? Трудно е да се
обясни. Любимият ученик на Исус - Йоан, чрез
когото се даде откровението за развитието на
Христовата църква, споделя: "Възлюбени, сега
сме Божии чеда и не е ясно още какво ще бъдем. Но
знаем, че когато дойде, ще бъдем подобни на Него,
защото ще Го видим както е " (1 Йоан. 3:2). Едно
обаче е ясно. Бог ще облече човека с онази
светлинна дреха, с която е било забулено тялото
на първата човешка двойка и която е била подходящ
символ на богосиновността. По всяка вероятност
това ще бъде съпроводено с вътрешни изменения в
човешкото тяло, за да бъде годно да съществува
вечно.
За много хора обаче Второто
пришествие ще бъде истинска катастрофа.
Обезумели от ужас ще се молят на планините и
скалите да паднат върху тях, "за да ги скрият от
гнева на Господа" (Откр. 6:16). С тях се е случило
най-страшното: те са принудени да застанат пред
лицето на Твореца с твърдите черупки на своите
грешни характери. Някои са живеели с представата,
че са "праведни", други пък изобщо не са
обърнали сериозно внимание на "крайъгълния
камък". Сега е дошъл часът на съвестта. Под
влияние на нейния осъдителен глас душата започва
да стене, да се раздвоява и раздира. Бремето на
човешката вина е толкова непоносимо, че смъртта е
предпочитана пред това трагично съществуване.
2. Кога ще дойде Христос?
"А за онзи ден и час
никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът,
а само Отец!" (Мат.24:36)
Всяко посочване на
тези дати, години, месеци и дни е небиблейско.
Приближаването на деня на Второто пришествие
може да се определи по белезите, които
апокалиптичните пророчества дават. А те са
твърде много и доста изчерпателно посочват
основните характеристики на епохата и
генерацията, която ще посрещне Исус Христос. Ние
ще ограничим навия отговор само върху
информацията, която ни дава съня на
Навуходоносор.
"В дните на онези царе..." - във
времето, когато глината и железните парчета ще
подготвят поредния съюз, Исус ще дойде.
Реформацията слага
край на Европа и папите, като разделя
християнството на две части: католици и
протестанти. Европа също е разделена на
протестантски и католически зони. Това се
отразява на железните парчета - кралствата,
образувани от разпадането на Римската империя.
От ХVI до ХVIII в. те могат да воюват непрекъснато
помежду си, защото липсва могъщество на
духовната сила, която до този момент ги е
обединявала. Европа на кралете се разпада на
около четиристотин държави, всяка от които се
стреми към независимост и си я осигурява със
силата на своето оръжие. Вижда се, че структурата
на пророчеството е различна от политическия
развой на историческите събития. Глината все
повече и повече е изтласкана от историческата
сцена. С особена сила казаното важи за времето на
Людвиг ХIV (1638 - 1715 г.), наречен още краля Слънце. В
един мемоар, който той оставил за своя син, са
изложени възгледите за предоставеното му от Бога
владетелско достойнство: "Единствено на царя
принадлежи пълното господство над неговата
държава. За упражняването на най-висшата власт
царят отговаря единствено само пред Бога. Царят е
върховният вожд на нацията и действа само в
единство с нея. Законодателната власт произтича
от личността на самодържавеца. Тя е независима и
неделима... Царят, така да се каже, заема мястото
на Бога. Затова притежава част от мъдростта Му".
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
