ИМПЕРИИ И ХОРА

В пророческия сън на Навуходоносор II чрез човешката фигура, съставена от четири метала (злато, сребро, мед и желязо) и от един неметал (глина), Бог открива кои световни царства от VI в. пр. Хр. до Второто пришествие ще донесат на човечеството блясък и слава.

Грандиозният исполин стои горд и непоклатим със златна глава, сребърни гърди, медни бедра, железни крака и глинено-железни стъпала. Макар и с променлив блясък, той е световен владетел и културата му оформя облика на всички народи. Вавилон откри златното съкровище на науката и изкуството, Персия показа как толерантността може да бъде устойчив заместител на златото, Гърция донесе медния устрем на свободата, Рим наложи железния ред, а дневната разделена Европа ту погубва, ту възражда цивилизацията в боричкащия се съюз между желязото и глината.

Всяка империя обаче е преценявана от Бога не според културната си ценност, чийто блясък постепенно помръква, а според чистотата на религиозните представи, поддържащи съществуването й. Най-вълнуващото е, че макар и противници на избрания народ, световните царства (без да осъзнават) изпълняват Божията воля за езическия свят. С изселването на евреите, осъществено от Навуходоносор, се постигат две големи цели: пленниците са изтръгнати от духовната си летаргия, а езичниците, през чиито земи минават и с които живеят, се запознават с истинския Бог, с обещания Месия. Персите освобождават Божия народ да се завърне в своята родина - библейската истина още веднъж обхожда целия свят. Гърция и Рим пък създават най-добрите условия за бързо разпространяване на Евангелието. Универсалният език (гръцкият), общата култура, добре уредената пощенска и транспортна мрежа стават проводници на живата вяра. Така зад човешката надежда за власт откриваме изпълнението на Божиите намерения за света, независещи от отношението и активността на Неговия народ.

Затова финалната част на пророчеството представя намесата на Бога в човешкото битие - Второто пришествие. Колосът на световното господство ще стане на прах от сблъскването с камъка Христос. Точно тогава, в началото на вечността, невидимите нишки на живота - верността, благородството и доверието - ще блеснат ярко в облика на спасението и ще се открият като непоклатими основи на човешката нравственост. При рухването на империите хората с изящен дух ще устоят. Защото още сега са по-силни от огъня и мирно съжителстват с лъвовете. Те са избрали свободата и затова техният Бог ще ги извиси над световните проблеми.

Империи и хора живеят между доброто и злото. Неутрални обаче няма - Даниил ясно разбира това. Даващите светят ярко и винаги имат какво да споделят със света. Но в миговете на края всичко угасва - империите се разпадат, хората умират. Последният такъв миг (Второто пришествие) е уникален със съзидателната си мощ - установява се Божието царство, възкръсват Божиите хора.

Империите са преходни, хората могат да бъдат вечни.

Разумните ща разберат цената на човека и ще населят царството, което "няма да премине в други люде: ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребивава във век" (Даниил 2:44).

 < НАЗАД >           < НАПРЕД >