РАЗУМНИТЕ ЩЕ РАЗБЕРАТ

            Сред древни и съвременни конфликти един народ живее в мир със своя Бог и носи Неговото име. Евреи или християни, Божиите синове не признават друг господар, освен своя Спасител. Техният път не е гладък, но препятствията, изпитанията и страданията ги правят победители: "Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действа в мене мощно" (Кол.1:29). На фона на политическите сблъсъци, сред непрестанните конвулсии на стенещото под бремето на греха човечество всеки може да обича своя Бог и да Му бъде верен, защото Той дава необходимата сила за това.

            В поразения от греха свят само едно нещо стои недокоснато - малката стръмна пътека, която води към портите на Небесния Ерусалим. Нея Исус ни показва в "Матей" 7:13,14: "Влезте през тясната врата, защото широка е вратата и просторен е пътят, който води към смъртта, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е вратата и тесен е пътят, който води към живота, и малцина са, които ги намират."

Животът е обещан на разумните, на "осветените в Христа Исуса, на призованите светии заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ, Който е и техен, и наш" (1Кор.1:2).

            Отношението на човека към принципите на Божието управление го прави разумен или безумен: "И тъй, всеки, който слуша тези мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и придойдоха реките, и повяха ветровете, и нападнаха на тази къща; и не падна, защото бе основана на камък. И всеки, който слуша тези мои думи и не ги прави, ще се уподоби на човек безумен, който съзида къщата си на пясък; и валя дъждът, и придойдоха реките, и повяха ветровете, и нападнаха на тези къща; и тя падна, и голямо бе нейното падане" (Матей 7:24:27).

            Безумните, макар и християни, не са част от Божия народ - те са най-жестоките му противници. Те са се разминали с мъдростта, останали са глухи за наставленията на Христос: "Придобий мъдрост, придобий разум не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми. Не я оставяй и тя ще те пази, обичай я - и ще те варди" (Притчи 4:5,6).

            Идващият обича всекиго, но Него очакват с обич само разумните.

            Тези, които ще разберат, че цената на човека е съизмерима със смъртта на Божия Син; че смисълът на страданието е да очиства или опитва характерите им; че истината за спасението е жива в действието на Божията благодат, която донася правда.

            Разумните ще разберат силата на любовта и ще посрещнат Идващия.

            Разумният Даниил толкова обикна своя Бог и Неговия народ, че разбра проблемите на              Божиите верни синове без посредничество на символи. Последното му видение бе съвършено откровение за съдбата на света - на безумния свят, който тъпче разумните, но все не успява да ги довърши. Христос и Даниил са живели и работели заедно дълги години. Господ е дарявал пророка Си с небесна светлина, той я е отразявал, за да достигне до империи и хора, до палачи и жертви и да ги води от грях към святост. Настъпил е моментът на раздялата. Бог изпраща Своя верен служител в небитието, за да чака там зората на нетлението.

            "Иди си, Данииле! Ти ще заспиш, защото не би искал да посрещнеш утрото на вечността сам. Затова ще почакаш своя народ - "да не се постигне съвършенство без нас" (Евр.11:40).

            А дотогава - довиждане!

            Довиждане, Данииле, до утрото на вечността!

< НАЗАД >