СВЕТОВНИТЕ ЦАРСТВА
"В
първата година на вавилонския цар Валтасар
Даниил видя сън и видения на главата си върху
леглото си. Тогава написа съня и разказа
същността му." (1 ст.)
В книгата не
е спазен хронологичният принцип. Затова не бива
да ни учудва фактът, че седмата глава е посветена
на пророчеството, дадена от Бога около 551 г.пр.Хр.,
тоест дванадесет години преди събитията, описани
в шеста глава. Съдържанието е разпределено по
тематичен признак в така наречения хиазмотичен
вариант. Затова в центъра на нашето внимание ще
бъдат отново световните империи, но сега
погледнати от друг ъгъл: взаимоотношенията им с
Божия народ; тяхната жестокост и неговото
страдание.
"Видях в нощното си видение четири небесни
ветрове, които избухнаха върху голямото море. И
четири големи зверове възлязоха от морето,
различни един от друг." (2 и 3 стихове)
Видението
започва с картина на бурни стихии, напомнящи за
сътворението. Но вместо прекрасен свят, се
появяват уродливи чудовища, жадни за кръв и
смърт. Трите символа - ветровете, голямото море и
зверовете, ще разкрият смисъла на грандиозната
картина.
Ветровете
или вихрушките в пророческото слово са символ на
войни, кръвопролития, страдания и нещастия. "Ще
докарам върху Елам четири ветрища от четирите
страни на небето и ще ги разпръсна по всичките
тия ветрища, та не ще има народ, където да не
отидат изпъдените еламци." (Ер.49:36) Изселването
на еврейския народ и сполетелите го нещастия
също са описани чрез вихрушка: "От голите
височини на пустинята духа горещ вятър към
дъщерята на людете Ми..." (Ер.4:11-13)
Морето
или водите са символ на народните маси.
"Водите, които си видял,...са народи и люде, и
племена, и езици." (Откр.17:15). В поетичния език на
Библията също срещаме този символ: "Ти Си,
Който успокояваш шума на морето, шума на вълните
му и метежа на народите, които живеят по краищата
на земята..." (Пс.65:7,8)
Зверовете
като символ са обяснени в самата глава: "Тези
четири големи зверове са четири царе, които ще се
дигнат от земята...Четвъртият звяр ще е
четвъртото царство на земята..." (Дан.7:17,23).
Следователно, под звяр трябва да се разбира
световно царство, политическа сила, или по-просто
казано: империя.
По този
начин въведението ни показва, че вследствие на
големи военни стълкновения, разразили се върху
гъсто населените райони, ще се появят четири
големи световни царства.
"Първият звяр приличаше на лъв и имаше крила на
орел. Гледах, докато се изскубаха крилата му и
стана от земята, и застана на краката си като
човек, и му се даде човешко сърце." (4 стих)
Даниил е
схванал значението на първите три звяра. Това се
вижда от стих 19, където пророкът моли ангела да му
даде обяснение само за "четвъртия звяр, който
се различава твърде много от останалите".
Символиката на първите три чудовища е била
пределно ясна. И наистина, кой не би се сетил, че
"лъвът с крила на орел" е самият Вавилон.
Това са били двата отличителни белега на града
Вавилон. Те са били използвани от вавилонското
изкуство, за да подчертават мощта и величието на
империята. (Фиг.17)
Улицата на
процесиите, през която се е влизало в същинския
Вавилон, не била само пищна декорация, но за всеки
нашественик се превръща в път към смъртта.
Потискащото чувство, което този каменен проход е
навявал на завоевателите, се засилвало още
повече от около сто и двадесет двуметрови лъва,
чиито блестящи пъстроцветни релефи красели
стените.
Те
сякаш излизали от тях и крачели срещу неприятеля.
Величествени и горди пристъпвали там, със зинали
уста, в които проблясвали хищни зъби, с бяла и
жълта козина, с жълти или червени гриви на
светлосиния или тъмносин фон на стените. Лъвът
като символ на Вавилон се появява и в библейските
пророчества: "Израил е овца, която се скита:
лъвове я гониха - първо асирийският цар я изяде, а
после вавилонският цар Навуходоносор" (Ер.50:17;
Плач.4:19). Орловите крила символично представят
бързината и мощта, с която Навуходоносор е
завладял тогавашния свят (виж Ез.17:3; Ав.1:8). После
настъпва промяна. На чудовището се дава
"човешко сърце" и то се облагородява. На
какво е символ сърцето? В Библията често се среща
изразът "мислеше в сърцето си"( Бит.6:5; Ис.14:13
и др.), което показва, че става дума за
емоционално-мисловната дейност на човека.
Очевидно пророчеството е отразило обръщането на
Навуходоносор към Бога - акт, който е упражнявал
своето въздействие до края на империята. Това
особено силно се забелязва в поведението на
последния цар на Вавилон - Набонид. Открита е
неговата молитва за сина му Валтасар: "А в
сърцето на Валтасар, моя първороден син, потомък
на моето лоно, вложи страха пред твоето възвишено
божество, за да не извърши никакви грехове и да
получи достатъчно блага от изобилието на
живота". Набонид е заповядал да се изровят
разрушените светилища и храмове, да се разгадаят
и преведат древните ръкописи и надписи. Той е
ремонтирал напукалата се от старост
стъпаловидна кула в Ур. Принцеса Вел-Шалти-Нанар,
сестра на Валтасар, е споделяла археологическите
интереси на своя баща. В постройката на един храм
в Ур, където тя е управлявала като жрица, е открит
истински музей на света. Тя е описала грижливо
колекцията си, парче по парче, върху един глинен
цилиндър. Но това не довежда до пълна промяна в
живота на вавилонското общество и империята е
превзета от мидяните и персите, а самият град е
обречен от библейското пророчество на разруха и
забвение (Виж Ис.13:19-22). Дори чакалите, бухалите и
особено камилските птици отдавна са напуснали
това място. Могъщият Ефрат също му е обърнал гръб,
макар че в неговите води са се отглеждали някога
непреклонните стени и високата до небето кула.
Той си е намерил ново корито и само силуетът на
палмите в далечината показва новото му течение.
Само малкото арабско селище "Вавил" пази в
името си спомена за гордия град, но и то се намира
няколко километра на север от развалините.
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
