КОЙ   ЩЕ  ЗАВЛАДЕЕ  СВЕТА
(коментар върху кн. "Даниил" - 2:31-49)

"Ти, царю, си видял голям образ. Той е бил велик и блясъкът му е бил превъзходен. Застанал е пред тебе и изгледът му е бил страшен. Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците - от сребро, коремът и бедрата   - от мед, краката от желязо, стъпалата - отчасти от желязо и отчасти от глина. Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръка, и е ударил образа в стъпалата му, направени от желязо и глина, и ги е строшил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който е ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят. Това е сънят и сега ще кажем значението му" (31-37 ст.)

Божият Дух се доближава до човека чрез особеностите на неговото мислене. За древните хора сънят е имал голямо значение за връзката с Бога. В много царски хроники от времето на Навуходоносор могат да се прочетат интересни сънища. Когато пък в съня са се появявали образи, както в този случай, те са предизвиквали вълнение и ужас, тъй като чрез тях са били олицетворявани силите на съдбата. Самият Навуходоносор е бил идолопоклонник и затова е съвсем естествено да бъде заинтригуван чрез образа на човек, съставен от метали, тоест чрез идол.

З л а т н а т а   В а в и л о н с к а    и м п е р и я  (605-538 г.пр.Хр.)
          "Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство, сила, могъщество и слава. Където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги даде в твоята ръка и те постави господар над всички тях. ТИ СИ ОНАЗИ ЗЛАТНА ГЛАВА!" (37,38 ст.)

С блясъка и качествата на металите Бог е представил световните империи, които ще се появяват на историческата сцена и ще оставят особени дири в религиозния живот на човечеството от времето на Навуходоносор до пряката Божия намеса в света - Второто пришествие. Преди да пристъпим към историческите факти, е добре да спрем нашето внимание на библейското разбиране за закономерностите във въздигането и сгромолясването на царствата и народите. Интересна формулировка на тези закономерности ни предлага апостол Павел в проповедта си пред атинските философи на Ареопаг. Там той казва, че Бог "е направил от една кръв всички народи да живеят по лицето на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселението им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един" (Деян.17:26,27). На народите е определено време, през което да развият култура, наука, религия, а най-вече да се доближат до Бога. С други думи, един народ ще се извиси над другите въз основа на по-високи ценности и на по-чисти религиозни представи. Той ще пребъдва, докато ги поддържа.

Със златната глава е представена Вавилонската империя, основана от самия цар Навуходоносор II. Тя е забележителна с недостигнати дотогава върхове в областта на изкуството и науката. За дълго време нейната столица е център на източните религии и тайнства. Самата империя представлява кулминационен завършек на културния живот на народите от Плодородния полумесец и на ръководната им роля в Древния свят.

И до днес названието на халдеец е синоним на астроном и гадател. Наблюдаването на небето в услуга на астрологията постига неподозирани успехи. Халдейците съумяват да определят предварително слънчевите и лунните затъмнения. Във вавилонското училище по астрономия към 750 г.пр.Хр. са направени изследвания на някои небесни тела, продължили без прекъсване повече от 350 години. Това е най-дългата наблюдателна кампания. При това изчисленията превъзхождат тези на европейските астрономи от ХVIII век. Вавилонците са разделили годината на месеци и са съставили календара, който и днес използваме. Те разпределят денонощието в двайсет и четири часа, установяват измервателна система. Много религиозни и поетични митове, наченки на правов ред, на история, граматика, летоброене идват от Вавилония.

За начало на Вавилонската империя се приема 605 г.пр.Хр., годината, в която под предводителството на Навуходоносор халдейските войски спечелват решителната битка с египтяните при Кархемиш и приобщават към царството си Сирия и Палестина. По-нататък са последвали серия от походи, които правят Вавилон безусловен господар над целия Плодороден полумесец. Империята обхваща Месопотамия, Елам, Сирия, Палестина, Арабския полуостров, Идумея, Тир, Египет, части от Мала Азия и част от Етиопия - една територия, простираща се от областта Елам на изток до Средиземно море на запад и от черно море на север до Етиопия на юг.

За разлика от своите предшественици - асирийските царе, Навуходоносор не се е стремял само към завоевания. Вавилонските надписи изброяват строителството, на което царят отделил доста сили и средства преди всичко за обществени нужди. С превъзходна система от канали и голям изкуствен басейн близо до гр. Сипар той успял да овладее буйната река Ефрат и корабоплаването било осигурено. Навсякъде царял ред и търговските кервани можели свободно да обхождат цялата империя.

Най-величественото постижение на архитектурно-строителния гений на Навуходоносор е градът Вавилон, опасан в огромни стени, по които можели да препускат няколко колесници, с високата кула в чест на бога Мардук, издигната в царския дворец, и с висящите градини - едно от седемте чудеса на древния свят. Ефективната напоителна система, съчетана с огромните плодородни площи, блясъкът на гланцираните плочи, с които са били украсени стените и павирани някои от улиците, както и изобилието на златото, чийто блясък е можел да се види не само в храмовите постройки и сградите на двореца, но дори и в обикновените къщи, пленявали въображението на всеки посетител.

Над всичко обаче доминирала религията. Целият живот бил пропит от нея. Наистина вавилонските божества били може би най-привлекателни от всички богове на Плодородния полумесец. Те не били толкова жестоки, колкото асирийските, нито пък изисквали човешки жертви като финикийските идоли. В този смисъл тук имаме известен тласък напред към една по-чиста представа. Същото може да се види и във вавилонския способ за свързване с Бога. Тук в чест на боговете вместо пирамиди, както в Египет, се издигали кули, наречени зикурати. Пирамидите в Египет се строели от владетеля в продължение на един, често пъти кратък живот, и то само за него, за неговата мумия, за неговия дух закрилник Ка, докато във Вавилон стъпаловидната кула била градена от поколения владетели. Тя имала за цел да бъде светилище на целия народ, място за поклонение на хилядите, които почитали Мардук като върховен бог.

Но за съжаление доброто се изчерпва само с тази даденост. Независимо че божествата са били по-меки, грубото идолопоклонство добило широк размах. Обожествяването на небесните светила довело до създаването на сложни астрологически системи за предсказване на бъдещето въз основа на разположението на планетите и звездите. Така се появили зодиите.

Всичко неморално в обществото можело да се върви в храмовете като част от религиозния екстаз. Според Херодот най-срамният обичай бил следният. Един път в живота си всяка местна жена трябвало да отиде в храма на богинята Мюлита и да се отдаде на чужденец. Херодот е видял жени да стоят в храма и да чакат някой да ги потърси в продължение на години.

Отличителен белег на вавилонската идолопоклонническа система е изключителният разкош. Каква ли гледка е представлявало многолюдното шествие, когато е възлизало по грамадното каменно стълбище, водещо от едната страна на Вавилонската кула до първия етаж (на височина тридесет и три метра), докато жреците се изкачвали по отсрещната стълба на втория етаж, а оттам по тайни стъпала - до върха на кулата, до светилището на главния бог Мардук! Статуята на този бог на бурята и на върховната власт на Вавилон, представен във фантастичния вид на грифон (крилато чудовище с глава на орел и тяло на лъв), заедно с трона, подножника и масата била направена от чисто злато и тежала 23 700 кг.
          Ако вавилонският период трябва да се представи само с един символ, той не може да бъде друг, освен з л а т о т о!

С р е б ъ р н а т а   п е р с и й с к а   и м п е р и я  (538-331 г.пр.Хр.)
          "И подир тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето..." (39 ст.)
          Тъжната истина, която Навуходоносор е трябвало да научи, е, че въпреки непревземаемите стени и изкусните отбранителни съоръжения, въпреки изключителното плодородие на вавилонските земи империята не ще бъде вечна. Постоянното разрушително действие на грубото идолопоклонство, разюздаността на нравите, липсата на идеали, силният диктат на царя, робството и завоевателните войни водят до бързо изчерпване на духовния заряд на обществото, а оттам - до изчерпване на цивилизацията и до нейното слизане от историческата сцена.

Седем години след смъртта на Навуходоносор II престолът бил зает от Набонид (в 555 г.пр.Хр.). Той е последният владетел от Двуречието, защото събитията в Иранската планинска страна предвещават, че световната история бързо се насочва към голям обрат. В 550 г.пр.Хр. мидийците, които след падането на Асирия поделят нейната огромна територия с вавилонците, са неочаквано победени от своя васал - съседния персийски народ. Техният цар Астиаг бива сразен от собствения си внук Кир. Това събитие довежда до образуването на велика държава, простираща се от пустините на Източен Иран до централната част на Мала Азия и от високите арменски планини до горещите брегове на Персийския залив. Реакцията на Плодородния полумесец е бърза. Срещу новата държава се образува коалиция от три мощни царства: Лидия, Египет и Вавилон. Сега обаче Кир проявява своя военен гений. Още преди да изтече една година от съществуването на коалицията, в момента, когато съюзните войски се оттеглят да презимуват, младият цар напада столицата на Лидийското царство - Сардис. Внезапният удар обърква войските и предрешава победата. Така най-богатият цар на древността - лидиецът Крез - става пленник на Кир. След спечелването на тази битка, довела до рухването на силното Лидийско царство (в 547 г.пр.Хр.), пътят към Плодородния полумесец е открит. Дошъл е часът културният живот на древността да се ръководи от асирийските племена, от които по-късно ще произлязат индо-германските народи на западноевропейския свят.

< НАЗАД >           < НАПРЕД >