КЛЮЧЪТ  НА  ОТКРОВЕНИЕТО

     Когато сте попаднали на пророческата част от книгата "Даниил" или сте разлистили страниците на книгата "Откровение", сигурно сте си казали, че са прекалено неразбираеми и символични за вашия ум. Изглеждало ви е трудно и дори тягостно да ги четете. Знайте обаче, че това е само привидно. Бог е дал тези пророчества, за да се четат, изследват и разбират. Те носят общото име Откровение, защото са предназначени да открият важни истини. Причината, поради която в началото изглеждат неразбираеми, е, че не винаги се обръща внимание на принципите за тяхното коментиране (тълкуване). Тези принципи са изложени в самото Писание и с право могат да бъдат наречени "ключа на Откровението".
     Първото нещо, което трябва да се знае, е, че библейските пророчества не са самоцелни, произволно адресирани да някой народ или царство. Те винаги са подчинени на обща идея, засягаща някои аспекти от невидимата битка между силите на доброто и силите на злото. По традиция тази обща идея ще наричаме теологична линия (от гръцката дума теология, която в превод означава знание за Бога или богознание).
     Второто нещо, което също трябва да се има предвид, е, че пророчествата не се занимават с народите въобще, а с онези центрове, където са съсредоточени Божиите спасителни истини и съответно техните фалшификати. Затова, преди да изредим принципите, ще направим малка разходка из света на Библията.

I. В СВЕТА НА БИБЛИЯТА
З а д   п р а г а   н а    и с т о р и я т а

     Светът на Библията започва от Райската цивилизация. Макар представена само от двама души - Адам и Ева, тя остава необяснима, защото се е развивала по съвсем други закони в свят, основан на съвсем различни принципи. Грехът и злото страшно са обезобразили човешкото естество. Ние се намираме толкова далече от първоначалния замисъл, че сега е невъзможно да си представим живота на нашите прародители. Не сме в състояние да идентифицираме и Едемския рай. Въпреки че Моисей дава някаква ориентация, която ни води до реките Тигър и Ефрат (Бит.2:9-15), повечето от тълкувателите на Библията приемат това за приблизителна картина, тъй като потопът коренно е променил облика на Земята.

     Вторият тип цивилизация е предпотопната. И тук се натъкваме на непреодолими трудности. Тя е описана само откъм своята морално-религиозна страна. Очевидно е, че като преки наследници на Адам и Ева тези хора са притежавали огромен интелект и необикновена физическа сила. За тяхното цветущо здраве и жизненост можем да съдим от почти фантастичното им дълголетие - средната продължителност на живота по това време е била 700 години! Няма да сбъркаме, ако кажем, че това е една технически усъвършенствана епоха, разполагаща със знания, далеч превишаващи дневните. Но всичко е изчезнало във водата и катаклизмите на потопната стихия. Останали са само някои следи в следващите култури, които объркват стандартната научна мисъл, вземаща за база някакъв "първобитнообщинен" строй. Защото се оказва, че по това време се е боравело с огнестрелно оръжие, използвана е била електролизата, съществували са писти за излитане на самолети! Тези факти често пъти се обясняват с присъствието на извънземни цивилизации, но това е пак опит да се спаси разбирането, че човечеството е тръгнало от животински стадий. Ако възприемем становището на Библията, че светът е започнал своето битие от много висок интелектуален стадий (Райската цивилизация), който вследствие греха е започнал да се снишава, а в "последните дни" на човешката история отново се издига, то нещата идват на мястото си.

     От библейска гледна точка по-важно за нас е описанието на двете противоположни тенденции, които формират съществуването на два полюса в предпотопния свят. Началото се поставя от синовете на Адам и Ева - Каин и Авел. Каин принася жертва от най-хубавите си плодове, но тя не се приема от Бога. Авел жертва животно, според Божиите изисквания, и жертвата се приема. В принасянето на тези жертви се виждат два възгледа за човешкото спасение. При първия възглед (на Каин) човекът трябва да застане пред Бога с най-доброто, което има. Той трябва да представи своите заслуги и да разчита на собствените си сили. При втория възглед (на Авел) човекът се оправдава пред Бога чрез заслугите и достойнството на друг, Когото Бог ще изпрати. Този Друг е символизиран с невинно животно, което понася вината на грешника. явно е, че Авел е схванал великите истини на изкуплението. Той се е видял грешник, видял е как грехът и смъртното наказание стоят между него и Бога. Авел донесъл закланата жертва, за да признае правата на закона, който е бил нарушен. чрез пролятата кръв той виждал бъдещата жертва - Христос, умиращ на Голготския кръст.

     Макар и с някакъв привлекателен ореол, възгледът на Каин води до едно бързо отдалечаване от Бога и затъване в блатото на греха. Самият Каин става братоубиец. Неговите потомци събарят преграда след преграда, докато се стигне дотам да няма нравствен принцип, непотъпкан от тях.
     Представители на Авеловия възглед след неговата смърт стават потомците на Сит. На фона на преобладаващото нечестие те могат да се сравнят с малък оазис сред пустиня, където Провидението съсредоточава великите истини за спасението на света и установяването на Божието царство на Земята. С право са наречени Божии синове (Бит.6:2).
     Като полюс, противопоставящ се на другия, потомците на Сит запазват вярата си до момента, когато встъпват в брак с потомките на Каин, наречени "човешки дъщери". Така се стига до констатацията: "И видя Бог, че се умножава нечестието по земята и всичките им помисли бяха само зло всеки ден" (Бит.6:5). За да спре това лавинообразно развитие на злото, Бог донася потоп, от който се спасяват само осем души - единствените, запазили вярата в бъдещия Изкупител. Това са Ной и неговите близки.

     Водите на потопа не успяват да унищожат докрай идеята за усъвършенстването на човешкия дух със собствени сили и на дръзкото противопоставяне на Божия план за спасение на човека. Кълновете й намират почва у Хам (третия син на Ной) и в сърцата на неговите потомци. Внукът на Хам, известният Нимрод, е първият владетел на "Плодородния полумесец", първият човек, създал голяма империя. Но идеята за гордото извисяване на човека достига най-силен израз в замисъла да се построи грандиозно здание - кула, свързваща земята с небето. "И рекоха: Елате да си съградим град и кула, на която върхът й да стига до небето, и да си придобием име, за да не се разсеем по лицето на земята" (Бит.11:44). Целта е противопоставяне на Божието намерение за заселване на цялата земя. Строителите искат да положат началото на една монархия, която постепенно да обхване целия свят. По този начин градът трябвало да се превърне в столица, а величествената кула - в паметник на силата и мъдростта на човека. Самото предложение за строеж на кула, достигаща до небето, показва, че представата за Бога вече е доста примитивна. От текста се чувства, че хората търсят естествени причини за потопа и в кулата виждат средство, чрез което могат да се избавят при евентуално второ бедствие. Но свръхестествено явление проваля реализацията на замисъла. Изведнъж се установява, че строителите не говорят вече един език и не могат да се разбират (Бит.11:8). Множеството хора, струпани в местността, се разпада на групи, които тръгват в различни посоки.

     В памет на станалото събитие (размесването на езиците) кулата е наречена Вавилонска, което преведено означава смешение, бъркотия. С това събитие се приключва дръзкото противопоставяне на Божия авторитет в предисторическите времена. Оттук нататък възгледът за усъвършенстването на човека и издигането на неговия дух със собствени сили ще се проявява в грубото идолопоклонство.

< НАЗАД >           < НАПРЕД >