ДА УДИВИШ НЕБЕТО
(коментар върху кн. "Даниил" - 9:1-22)

            "Защото цялото създание с нетърпение очаква, ожида откриването ни като синове Божии" (Римл.8:19). Едва ли може да си представим колко е огромна пропастта между нас и непадналите в грях светове. Едва ли сме способни да схванем колко е по-различно нашето мислене от тяхното и какво съжаление понякога предизвикват мечтите и стремежите ни. Пред очите на Вселената са открити болките и страданията на гърчещото се в грях човечество, неговите вопли, пориви, терзания. Това предизвиква милост, съчувствие, а понякога и болка, но породените чувства на състрадание са недостатъчни да издигнат мост над зейналата бездна. Безгрешните същества не са в състояние да ни видят като пълноправни Божии синове и дъщери. И затова е необходимо преди Второто пришествие Исус да извърши нещо: да проведе съд пред цялата Вселена, за да открие скъпоценните нишки на живота, които Той и Светият Дух са създали в нас. Но понякога в живота на вярващите хора тези златни нишки на необятната любов проблясват в един миг и карат небето да се удиви. Това са вълнуващи звездни мигове - откровения на Божията премъдрост и блясък на един богоподобен характер, който ни сродява със светостта на Бога, с неизмеримата Му любов; мигове, които въздигат на огнени крила малката прашинка във Всемира и я свързват с вечността. Подобен миг срещаме в деветата глава на книгата "Даниил".

            "И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на людете си Израиля, и принасях молбата си пред Господа, Моя Бог за светия хълм на моя Бог, докато още говорх в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението си по-напред, като летеше бързо, се приближи до мен около часа на вечерната жертва. И вразуми ме, казвайки: "Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш. Когато ти почна да се молиш, излезе заповедта и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен (в други преводи: любезен, желан)..." (2-23 стихове)
            Даниил се моли, горещо излива душата си пред Бога, но заедно с това деветдесетгодишният старец открива и някои свои качества, които карат небето да занемее от почуда. То го нарича любезен, желан. И е изключително важно да разберем с какво пророкът е накарал небето да се удиви, какво толкова е казал, че е предизвикал възторг, какво е открил пред погледа на Вселената.

            "В първата година на Дария, Асуировия син от рода на мидяните, който се постави цар над халдейската държава, в първата година от царуването му аз, Даниил, разбрах от Свещените книги числото на годините, за които дойде Господното слово към пророк Еремия, че запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години. Тогава обърнах лицето си към Господа, за да отправя към Него молитва и молби с пост, с вретище и пепел." (1-3 стихове).
            Около единадесет години са изминали от видението в осма глава. В него Бог отново проследява значимите събития на световната история. Сега главните тенденции в историческото развитие са представени чрез две питомни животни - овен и козел, носещи чертите на прекомерна гордост и жестокост. Защо по такъв начин е представена човешката история? Как тази интерпретация е въздействала на пророка? Животните напомнят службите, извършвани в продължение на векове в Ерусалимския храм. Следователно тук се прави връзка между световните събития и съдбата на еврейския народ и храма. Това още повече се подсилва от финалната част на видението, която завършва с въпроса: "Докога се простира видението за всегдашната жертва и за престъплението, докарващо запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани? И каза ми: До две хиляди и триста денонощия, тогава светилището ще се очисти" (Даниил 8:13,14). Даниил копнее да разбере нещо повече за съдбата на народа си. До него застава сам Господ Исус Христос и пророкът чува думите: "Гаврииле, направи този човек да разбере видението!" (Дан.8:16). Ангелът му обяснява по-голяма част от видението, но когато стига до най-интригуващата, а може би и най-важната за пророка, му казва: "А казаното видение за денонощията е вярно; все пак обаче запечатай видението, защото се отнася за далечни дни" (Дан.8:26). "Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни. После станах и вършех царските работи. И чудех се на видението..." (Дан.8:27). Две хиляди и триста денонощия са малко по-малко от шест години и пет месеца. Въпреки че Даниил не е разбрал началото на пророческия период, ако той е бил буквален, при всички случаи е изтекъл. Пророкът не може така лесно да се примири с мисълта, че най-важната част на видението, засягаща съдбата на народа му, е останала запечатана за него. Освен това доста важни събития вече са се сбъднали - Вавилонската империя вече не съществува. Този поробител на еврейския народ е вече страница от миналото. Но какво ще стане по-нататък? Кир е дал свобода на много народи, проявил е лоялност и към еврейския народ. Няма ли и на тях да даде свобода? А каква трябва да бъде ролята на пророка и човека Даниил? Той отново е издигнат до трона на царя, почитан и уважаван. Какво може да направи за своя народ? Да издейства ли от Кир позволение всеки евреин да се върне в родината си? Пророкът търси отговор в молитва, но небето мълчи. Това, разбира се, не го обезкуражава. Бог никога не Се чувства задължен да отговаря единствено чрез видения. Затова пророкът никога не Го е задължавал да прави това. Той знае, че Творецът е съхранил Своите слова в Библията, там трябва усърдно да се търси Божията воля. Като най-скъпо нещо, което е взел със себе си, напускайки принудително родния дом, младежът Даниил запазил свитъците на Стария завет и най-вече свитъка на книгата на пророк Еремия, чиито думи дълго време са звучали в ушите му. Въпреки че малко след това той също става пророк, това съвсем не го освобождава от задължението да търси Божията воля, представена във виденията на предхождащите го пророци. И Даниил през целия си живот е търсил, чел и изследвал Свещените писания. В повратната година на сгромолясването на Вавилонската империя (539 г.пр.Хр.) той пак се е обърнал към книгата на Еремия. И там попаднал на текста: "И всичката тази земя ще бъде в запустение и разорение. И тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години. И когато се изпълнят седемдесет години, ще накажа вавилонския цар и онзи народ, говори Господ, за беззаконието им, също и Халдейската земя, и ще я направя вечно запустение." (Ер.25:11,12) Вавилон е превзет. Той е преминал под владичеството на друг цар. Не е ли дошло времето да се изпълни пророчеството на Еремия?

           Ако към 539 г.пр.Хр., годината на превземането на Вавилон, прибавят седемдесет години, ще се получи 609 г.пр.Хр. В тази година не се е случило нищо особено. Същото можем да кажем и за следващата, 608 г.пр.Хр. Защо Даниил е тръгнал оттук и е стигнал до заключението, че е дошъл краят на еврейското пленничество? Защо не е взел под внимание факта, че в 586 г.пр.Хр. се слага край на Юдиното царство и следователно в 516 г.пр.Хр. трябва да изтече предсказаното време? Защо Даниил е допуснал такава неточност? Очевидно защото е бил повлиян от бурните събития. Той е предполагал, че е дошъл краят, и съвсем не е обърнал внимание на началото на периода. Безгрешни хора няма. И пророците грешат. Но когато сме искрени и сме готови да отстраним заблужденията, тогава нашите грешки не са фатални. Бог много лесно ги прощава.

 < НАЗАД >           < НАПРЕД >