СЛУГА НА ТРИМА ГОСПОДАРИ
(коментар върху кн. "Даниил" 11:14-20)

            "Никой не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона." (Мат.6:24)

            В първите три периода от историята на еврейския народ след вавилонското пленничество съвсем ясно проличава грижата на великия Йеова за това беззащитно поколение. Намиращо се в центъра на тогавашния свят сред непрекъснати политически конфликти между царе и областни наместници, заселило се по тези запустели земи единствено от желанието да възстанови храма, нацията и да изповяда вярата си според Божиите изисквания, то остава запазено от превратностите на времето. Разбира се, има и години, в които верността е подложена на сериозен изпит, но те са преходни - в повечето случаи жадните за територии и слава царе са принудени да гледат на еврейския Бог с подобаващо страхопочитание, а това води до толериране на Неговия народ. В периода на владичеството на персите последните пророци на библейския канон - Ездра, Неемия и Малахия - поставят началото на едно велико дело: те успяват в значителна степен да подчинят социалните отношения на боговдъхновените откровения. Свиканият от тях събор на народните представители (Неемия 9 и 10 гл.) прераства във върховен ръководен орган, известен като "Великия събор" или "Великата синагога". Той се занимава със съдебна, религиозно-законодателна и възпитателна дейност. На него се дължи канонизирането на Стария завет и заместването на еврейско-финикийската писменост с по-разбираемото за народните маси асирийско квадратно писмо. Полагат се изключителни грижи за възпитанието и образованието на народа. И резултатите не закъсняват. Еврейският народ се радва на спокойствие и мир, независимо от нескончаемите конфликти между династиите на Птолемеите и Селевкидите. Служейки единствено на своя Бог, юдеите в Палестина, Вавилон и Египет живеят добре. Запазени от ветровете на времето, развиват култура и религия, радват се на обилни материални и духовни благословения. Без цар, приобщени към една от провинциите на Птолемеите, на пръв поглед съвсем беззащитни и във всеки момент готови да се превърнат в ябълка на раздора между воюващите царства, те като че ли са оградени с някаква невидима стена, която не допуска алчните страсти на Селевкидите да въвлекат малката държавица в нескончаеми войни. Докога еврейският народ ще продължава да просперира и да предизвиква удивление и завист у околните народи? Отговорът е съвършено прост: докато бъде верен само на един Господар, докато служи само на своя Бог. За съжаление обаче от края на трети век, под влияние на елинската култура и мироглед, на предизвикателството на Птолемей IV Филопатър, а и вследствие разгорелите се лични амбиции на водачите на народа, Юдея рязко сменя поетия курс, като решава да служи и на амбицията на световните господари. От този момент всяко спречкване, всеки конфликт между Сирия и Египет ще засяга и еврейския народ. С навлизането в политиката на Древния свят Божият народ загубва най-ценното нещо на този свят - мира.

            I. Под владичеството на Селевкидите  (202-168 г.пр.Хр.)
            "И в онези времена ще въстанат против южния цар; ще се повдигнат и насилниците от твоите люде, за да потвърдят видението; но ще паднат." (14 стих)
            Антиох не е единственият, който тръгва на война срещу детето Птолемей Епифан. Първият министър на Египет, настойник на царското дете, е жесток и несправедлив. Като реакция на неговото управление, подчинените от Египет провинции вдигат бунт. Въстания има и в самия Египет. Антиох сключва съюз с македонския цар Филип. Походът му се подкрепя и от евреите. Силно възбудени и ядосани от тираничното управление на Птолемей IV (221-206), те доставят продоволствие на сирийските войски, прогонват от Ерусалим египетския гарнизон и улесняват Антиох да завоюва Келесирия. Благоприятни за целите на Антиох се оказват и семейните раздори между синовете на влиятелния бирник в Келесирия и любимец на египетския двор Йосиф бен-Товий. Предпочитанието, което Йосиф оказва на най-малкия си син Хиркан, прави другите братя да го намразят. Тази омраза се усилва особено след смъртта на бащата, когато хитрият и подмазващ се Хиркан спечелва доверието на египетския цар и придобива високата финансова длъжност на баща си. От омраза към него по-големите му братя, наречени Товиади, преминават на страната на Антиох и му помагат да завоюва Юдея. Така в 202 г.пр.Хр. Юдея става сирийска провинция и преминава под владичеството на Селевкидите.

            Какво обаче спечелва? На пръв поглед би трябвало да спечели доста, защото срещу Египет е насочил оръжието си почти целият тогавашен свят. Но се появява нова сила - "насилниците на твоите люде". Тя обърква сметките на всички.
            Далеч от сцената на разглежданите събития, на бреговете на река Тибър се появява ново царство. Отначало слабо, то расте с голяма бързина и вече крои планове да погълне бившата империя на Александър Македонски. Сирия и Македония съвсем скоро ще разберат за съществуването на Рим - в 200 г.пр.Хр. "Докато Филип и Антиох се съвещават да ограбят царството на детето, провидението изпрати срещу тях римляните." [1.8]. Виждайки опасността, египетският двор търси помощ. Той изпраща посланици в Рим, за да предложат на римляните да станат настойници на малолетния още цар, както и да поемат регентството на държавата му. Сенатът изпраща трима посланици. Първите двама заявяват на Филип и Антиох да престанат да безпокоят владенията на малолетния цар на Египет - в противен случай Рим ще им обяви война, за да го защити. Третият посланик Емилиус Лепидус според получените от Сената наставления отива в Александрия, за да поеме настойничеството на Птолемей. Той поставя работите в ред и се завръща в Рим.

            Години преди тези събития, още в самото начало на историята на еврейския народ (малко преди неговото влизане в Ханаан), Моисей разкри трите варианта за развитието на народа в зависимост от избора, който ще прави през вековете. Когато евреите започнат да се опират на чужда помощ, да обслужват интересите на световните владетели и да възприемат култовете на силните народи, тогава ще станат играчка в ръцете на великите сили и ако не се опомнят, нещата все повече ще се усложняват, докато накрая евреите бъдат пръснати по целия свят. Силата, която ще ги разпръсне, е представена като "народ отдалече, от края на земята, ще дойде с крила на орел, народ, на когото езика не знаеш, народ със свиреп поглед" (Вт.28:49,50). До този момент всички поробители живеят сравнително близко до техните земи и езиците им са познати за евреите. Изключение прави само един народ - римският. Затова изразът "насилниците на твоите люде" трябва да се отнася за римляните, тъй като е в пряка връзка с пророческите изявления на Моисей.

            "Но ще паднат" - някои тълкуватели отнасят тези думи за първата част на стиха, а именно: "за онези, които ще се повдигнат против южния цар", т.е. Сирия, Македония и Юдея; други ги вземат за "насилниците на твоите люде"- римляните. И в двата случая пророчеството се сбъдва. Ако се е отнасяло за противниците на Египет - те падат много скоро, а ако се отнася за Рим - и него го сполетява тежка съдба по време на Великото преселение на народите.
            "За да потвърдят видението" - намесата на Рим в историята на елинистичните борби трябва да е сигнал за Божия народ да внимава, защото, ако продължава така, всичко лошо, предсказано от Мойсей, е на път да го сполети.
            "И така, северният цар ще дойде, ще издигне могила и ще превземе укрепените градове; и нито мишците на южния цар, нито отбраните му люде ще могат да му противостоят, нито ще има сила да противостои." (Дан.11:15)

< НАЗАД >           < НАПРЕД >