ПОСЛАНИЕТО   НА  БОГОВЕТЕ
(коментар върху кн. "Даниил" - 2:1-30)

"Във втората година от своето царуване Навуходоносор видя сън, от който духът му се смути, но сънят побягна от него. Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят съня" (Даниил 2:1,2).
          Суматоха в двореца. Призрачен сън е преминал през съзнанието на царя. Като падаща звезда е осветил за миг тъмните пространства на бъдещето и после си е отишъл също така, както се е и появил, оставяйки след себе си терзаещото любопитство по нещо съдбоносно.
          Навуходоносор е силно развълнуван...Макар забравил съня, той не може да се отърве от чувството, че това е някакво послание от боговете, засягащо империята и него. Но кой ли бог му го е изпратил? И защо сега го скрива?

Прочутите вавилонски мъдреци трябва да отговорят. Но какъв ужас! Окултният живот в двореца е парализиран! Астролозите (врачовете) са смутени - тъмен воал е обвил небето и никакви поличби не могат да се видят по него. Нищо не могат да кажат и спиритистите (вражарите) - странна тишина се е спуснала над отвъдния свят: няма гласове, няма видения, няма почуквания, няма никакво съобщение от духовете на умрелите. Вцепенени стоят магьосниците (омаятелите) - силата на магиите им е изчезнала внезапно. Объркани са и халдейците - боговете на Вавилон са потънали в тягостно мълчание.
          Ужасен от ситуацията и разгневен от безизходицата, Навуходоносор обвинява целия свой окултен антураж в лъжа и издава заповед за неговото унищожаване.
          "И тъй, като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и приятелите му, за да ги убият" (Даниил 2:13).

Защо Даниил не е бил повикан? Вероятно, защото царят е счел еврейските младежи за твърде неопитни. Втората година от неговото царуване съвпада с времето на тригодишното им обучение. Те все още не са защитили своите умения. Пък и заслужава ли някакво внимание техният Бог - Бог, на когото царят разруши храма и разпиля народа?
          Но тогава защо трябва да бъдат екзекутирани? Обяснението е просто: "покрай сухото гори и суровото". Царят е разгневен на всички, които имат или ще имат претенции да говорят от името на боговете. С поведението си в двореца четиримата младежи са изявили една твърда позиция на вярност спрямо своя Бог и по този начин са се причислили към жреците.

Пак буреносни облаци се сгъстяват около живота на Даниил и неговите приятели. Отново ураганът на бързо сменящите се събития е готов да ги помете. И пак причината е в тяхната вярност. Колко по-спокойно щяха да си живеят, ако бяха последвали другите еврейски заложници - да тръгнат по пътя на компромиса с вярата и идеалите...Сега какво ще стане? Кой ще спре ръката с вдигнатия меч? Бог ли пряко ще се намеси, или ще ги остави да загинат, обещавайки им награда след смъртта?

Не, младежите няма да умрат, а ще се извисят! В този нощен час самият Бог ги призовава да станат Негови свидетели, да Го открият пред очите на световния монарх. чрез Даниил ще се предадат величествените откровения за бъдните дни - чрез този младеж, когото царят пренебрегна и не го сметна за нищо. чрез тях, верните Свои приятели, Бог ще изяви всемогъщата Си сила и неизмеримата Си обич, защото Той, Творецът на Вселената, копнее не само да бъде почитан, но и о б и ч а н! Почитта лесно се постига. Един интригуващ сън, и Навуходоносор е вече готов да се преклони. Но да заобича е нещо далеч по-трудно. Би му помогнало послание, написано на друг език; не на езика на силата и чудесата, а на езика на човешкото сърце - езика на общението и приятелството. От разтълкуването на загадъчния сън, както и от обстоятелствата, свързани с него, царят ще добие представа за всемогъществото на Бога, а чрез поведението на младежите и в общуването си с тях той ще вниква в Неговия характер и любов.
          "Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци" (Даниил 2:14).

Призрачният сън отдавна си е отишъл. Той е развълнувал царя, накарал го е да изтръпне и след това завесата на неизвестното внезапно се е спуснала. Край на първо действие. Идва ред на второто - да се погледне на Бога от друг ъгъл - като на личност. В късните часове на тъмната нощ, донесла още по-тъмни събития, сред вцепенението, ужаса и гнева блясват две качества - благородството и мъдростта. От тези малки нишки на духовния живот бликва неочаквана светлина, носеща в себе си надежда и упование. Ние не знаем какво точно е казал Даниил на Ариох, но и да знаем, пак няма да можем да почувстваме особеното обаяние на Данииловата личност. Думите са безсилни да предадат нейното влияние - топлота, избавителна светлина, която излъчва благородният характер. Като ореол тя съпровожда думите, поведението и преживяванията на верния младеж. В радост и мъка, в щастие и в неволя тя свети неподправена и незасегната от промените на времето. И чудото става. Гневът на царя е успокоен. Даниил получава отсрочка - време, през което заедно със своите приятели в молитва да потърси Бога, на Когото така всеотдайно служи.

Интересно е да се отбележи, че Провидението укрива истината и от верните младежи. Даниил е поставен в същото положение, в което се намират вавилонските мъдреци. Но за разлика от тях, той внася надежда. Всъщност Творецът на света продължава да говори на Навуходоносор с качествата на Своя представител. Царят не получава веднага отговор на загадката, но почти неусетно е принуден да вникне в характера на Даниил и да види доверието, което този младеж питае към Бога. Той става неволен свидетел на така чудното и необяснимо приятелство между простосмъртния човек и безкрайния Бог. Подобно явление е нещо съвършено чуждо за езическото мислене.
          "Тогава отиде Даниил в дома си и обяви това нещо на Анания, Мисаил и Азария - неговите другари, за да искат милост от Бога..."(Даниил 2:17).

< НАЗАД >           < НАПРЕД >