ГРЯХ И СВЯТОСТ

            Еврейската част на книгата "Даниил" съдържа най-задълбоченото разглеждане на световните проблеми - третото видение на пророка. Даниил е призован да разбере и да представи на човечеството движещите сили на неговото развитие. Той вижда две питомни животни (овен и козел), напомнящи за храмовите служби в Ерусалим. Поведението им и метаморфозите, които претърпяват пред очите му, ги идентифицират с познатите вече Персия, Гърция и Рим. Но сега тяхното съществуване е свързано със системата за уреждане на взаимоотношенията между човека и Бога - със светилището.

            Това проникване в историята през общочовешките проблеми, предизвикани от обременената съвест, донася на Даниил прозрение за общата закономерност на спасението - от грях към святост.

            Дръзките претенции на гордостта задвижват тайнствения механизъм на злото, който тегли света към фаталния край. Грехът прониква от сърцето на себевъздигналия се Луцифер във всяко човешко сърце. Притиснато от вината, то моли за прошка, иска извинение, копнее за спокойствие, но много често търси святост от греха. Гордо решава да се справи с проблемите си или по свой начин да намери Бога. Но и в двата случая не успява.

            Святостта принадлежи само на едно човешко същество - на богочовека Исус. Като Човешки Син Той преминава праведен през греха, за да ни огради с достойнство, и проля кръвта Си, за да ни изкупи за спасение. Като Божи Син ни примирява с Отец - осъществява лична връзка между човека и Бога, осигурява светлина на църквата Си, обединила спасените, споделя с всеки простен грешник собственото Си съвършенство.

            Намерил прощение и примирение, човекът ще бъде прославен, когато грехът и светостта бъдат разделени, когато светилището се очисти. Тогава в зависимост от избора си грешникът се отъждествява със светостта или с греха. Във Великия ден на умилостивението Бог или е заличавал грехове, или човешки живот: греховете веднага (в очакване на пълното очистване от Христовата кръв), а живота - до една година.

            Така е било преди 3500 години. А днес най-дългият пророчески период е изтекъл и е дошло времето за очистване на небесното светилище.

            Изтичат последните секунди на благодатта, на особената Божия милост. Съвсем скоро Небесният първосвещеник ще каже: "Който си е праведен, да си остане праведен докрай, а който е нечестив, да си остане нечестив докрай" (Откр.22:11). Тогава хората, приели посредничество на жертвената кръв, ще проникнат отвъд видимото, ще могат да се срещнат с Божията слава. А тези, които са предпочели "свободата" на отпущаемия козел, ще го последват в пустинята.

            Святи като небесния си Отец, прославените Негови синове не ще видят вече грях.

            Разумните ще разберат спасителната истина и ще удивят небето.

 < НАЗАД >           < НАПРЕД >