СВЕТИЛИЩЕТО
Третото
пророческо видение от книгата "Даниил"
завършва с вълнуващия въпрос: "Докога се
простира видението за всегдашната жертва и за
престъплението, което докара запустение, когато
светилището и множеството ще бъдат тъпкани?". И
веднага последва отговорът: "До две хиляди и
триста денонощия светилището ще се очисти" (Дан.8:13,14).
От този кратък диалог между две небесни същества
(ангели) се вижда, че главните тенденции на
световното развитие и на Божията намеса са тясно
свързани с три понятия: "всегдашната жертва",
"престъплението, докарващо запустение" и
"светилището". Първото понятие е превод на
еврейската дума МИШНАХ, която се е употребявала
за хлебните приношения. За пръв път я срещаме в
"Битие" - 3:3,4, където се говори за жертвите на
Каин и Авел. Освен "хлебно приношение"
безкръвната жертва се е наричала и "възвишаемо
приношение". Тази жертва е съпътствала
принасянето на животни за грях, за всесъжение, за
примирение, което определено сочи, че тя
символизира не принасянето на Исус в жертва за
човешките грехове, а това, което ще последва след
Голгота - Неговата дейност след възнесението (Числ.15:2-5).
"Аз съм хлябът на живота. Този е хлябът, който
слиза от небето, за да яде някой от него и да не
умре. Аз Съм живият хляб, който е слязъл от небето.
Ако яде някой от този хляб, ще живее до века. И
хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще
дам за живота на света." (Йоан 6:48,50,51). Чрез
чудото на въплъщението Творецът навлезе в нашето
битие и се доближи до нас, стана като един от нас,
за да можем да Го опознаем и обикнем. Успоредно с
това Неговият напълно човешки живот показа и
пред хората, и пред цялата Вселена Божия идеал за
човека. Така в личността на Исус Христос се
съчетаха в пълна хармония две природи -
божествената и човешката. По този начин се даде
задоволителен отговор на въпроса: "Що е
човекът, та да Го помниш?" (Пс.8:4). Хлебното
приношение е символизирало човешката природа на
Исус, чрез която Той ще се доближи до падналите
грешни същества, ще се сроди с тях и ще ги
представи пред Вселената в качеството си на
техен брат, на "Син човешки". Затова "може
съвършено да спасява тези, които идват при Бога
чрез Него, понеже всякога живее, за да
ходатайства за тях" (Евр.7:25).
"Престъплението,
докарващо запустение" е пък
противодействащата на ходатайствената Христова
служба тенденция. Тя се развива още с приноса на
братята Каин и Авел. Каин олицетворява
разбирането за оправдание пред Бога чрез дела и
лични заслуги, докато Авел въплътява
евангелската истина за ходатайствената дейност
на Спасителя. Според пророчеството най-силно
развитие на учението за оправдание чрез дела и
лични заслуги ще се достигне по време на
владичеството на Малкия рог - онази страшна
религиозно-политическа система през
Средновековието.
По-подробно ще се спрем на третото понятие -
светилището. На него Библията е отредила доста
страници, което по недвусмислен начин показва, че
тук се крият важни спасителни истини.
I. СЪЩНОСТТА
НА СВЕТИЛИЩЕТО
"И да ми
направят светилище, за да обитавам между тях. По
всичко, което ти показвам - образа на скинията и
образа на всичките й принадлежности - така да я
направите." (Изх.25:8,9)
Моисей е на
планината Синай. Той получава допълнителни
разяснения от Бога относно заветните отношения,
в които е влязъл неговият народ. А долу, в
подножието на планината, хората нетърпеливо
чакат своя водител и вече се прокрадват съмнения,
че с него може да се е случило нещо. Само за
няколко седмици величествените картини на
обхванатата в пламъци планина, тресяща се при
изговарянето на всяка заповед от Божиите уста,
почти избледняват. Избледнели са и чудесата в
Египет, разделянето на морето, всекидневното
поднасяне на небесен хляб. Необяснимата жажда за
удоволствия, от които са лишени повече от месец,
напира в душите. Старите идолопоклоннически
чувства се пробуждат. Някакво парещо желание да
изпаднат в екстаз пред някой идол ги кара жадно
да молят Арон да им направи златно теле, за да му
се кланят. Готови са да дадат всичките си златни
украшения, но да имат идола; жадуват да пеят, да
играят, да извършват религиозен разврат...Най-после
златното теле е готово. Арон го представя на
народа и всички извикват във възторг: "Тези са
боговете ти, о Израилю, които те изведоха из
Египетската земя!" (Изх.32:2-8). "И като се
приближи до стана, видя телето и игрите и пламна
гневът на Моисей, така че хвърли плочите от
ръцете си и ги строши в подножието на планината."
(Изх.32:19). Договорът е скъсан. Народът не е удържал
на думата си. Греховните му привички, осакатеният
характер, египетският манталитет така силно са
се вкоренили в неговата душа, че е невъзможно да
следва Божиите заповеди. Силата на греха е
толкова мощна, че е способна да заслепи евреите
до такава степен, че да забравят кой ги е извел от
Египет. Какво може да се направи? Да се повтори
пак обещанието е излишно, тъй като няма гаранция,
че този път хората ще удържат на думата си. Мойсей
влиза в ролята на посредник (ходатай): "Уви!
Тези люде сториха голям грях, че си направиха
златни богове. Но сега, ако можеш, прости греха им;
ако ли пък не, моля Ти се, изтрий моето име от
книгата на живота!" (Изх.32:31,32). За пръв път
Мойсей възприема Бога като такъв, Който може да
им помогне да не съгрешават, да бъдат верни. Най-напред
обаче народът трябва да получи прощение и да
възстанови прекъснатата връзка с Освободителя
си. Така на базата на своя личен опит еврейският
народ трябваше веднъж завинаги да разбере, че е
неспособен да изпълни Божиите изисквания.
Оставен на собствените си сили, той е жалък и
способен да извърши най-големите мерзости. След
като тази истина се запечата в умовете на хората,
Бог им предложи Своя план - начина по който
наистина да станат святи.
Той няма да
ги напусне, но ще продължи да "обитава" между
тях чрез една семпла постройка, наречена "светилище",
"скиния" или "шатър за срещане с Бога".
По-късно (по времето на Соломон) скинията се
модифицира в много голямо здание (храм), но
основните церемониални изисквания остават
непроменими. Така под светилище или храм трябва
да разбираме не толкова постройката, а система,
чрез която Бог дава прощение на грешника,
примирява го със Себе Си и го прославя.
От заповедта
се вижда, че скинията е била направена по небесен
образ. Това означава, че тя е копие на нещо, което
съществува на небето. С една подходяща символика
на картинен разбираем и за детето език, тя е
разкривала основните аспекти на Божия
спасителен план и най-вече - личността на бъдещия
Спасител, Господ Исус Христос. По такъв начин
устройството и службите в земното светилище ни
говорят за онова, което Исус е извършил на земята
и което върши за нас на небето. Спрямо
старозаветния Божи народ ние се намираме само с
една крачка по-напред в разбирането на
Христовата мисия. Можем пряко да научим какво
Исус е извършил на земята, но какво прави на
небето, можем да разберем единствено от
символичните служби в светилището. Затова
въпреки Голготската жертва земното светилище
заема централно място в познанието ни за Бога.
II.
УСТРОЙСТВОТО НА СКИНИЯТА
Материалите,
от които е било направено земното светилище, са с
просто и ясно значение - те са букви на
неговата особена картинна азбука. Първите три са
представени от металите мед, сребро и злато.
Според Ер.1:18; 15:20; Йов 20:24,25 и Лев.26:18,19 медта
символизира борбата с греха и божията строгост
спрямо него, но и проявената издръжливост.
Среброто пък ни говори за цената, която трябва да
се заплати (виж Изх.30:11-16 и 27:17-19). А златото показва
прославянето на грешника и на Спасителя.
От
неметалите срещаме: дървото ситим, отличаващо се
със способността си да не изгнива, препреденият
висон - много фин ленен плат, и различни видове
кожи - язовски, овчи и ярешки. Негниещото дърво
представя безгрешното човешко естество на Исус (Пс.1:1-3).
Скъпият ленен плат - правдата, с която Бог ще
облече простения грешник - онази дреха на човешко
достойнство, която Адам и Ева загубиха, след като
съгрешиха (Откр.19:8; Ис.64:6; Бит.3:7; Откр.3:18). Трите
вида кожи разкриват различни аспекта на Божията
жертва за падналите в грях творения. Те са
оформяли покрива на скинията, състояща се от
четири пласта материали: най-вътрешният е бил от
ленен плат, по-външният - от ярешки кожи,
следващият - от овчи кожи, боядисани в червено, и
най-външният - от язовски кожи (Изх.26:14). Самата
скиния представлявала палатка с дървени колове,
всеки от които се е свързвал с другия чрез
препреден висон, а в основата си имал сребърна
подложка (Изх.36:20,34). Скинията е била разделена на
две отделения: първото, по-голямото, се е наричало
Светая, а второто - Светая Светих. Двете отделения
са били отделени едно от друго чрез завеса.
Зданието не е имало прозорци. То се е намирало в
центъра на едно пространство, наречено двор, имащ
размери 23 на 46 метра. Предметите в двора и в
светилището символизират етапите на Божия
спасителен план.
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
