ТРАГЕДИЯТА   НА  ГРЕШНИЯ  ИЗБОР
(коментар върху кн. "Даниил" 1:1,2)

"В третата година от царуването на юдейския цар Йоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади. И предаде Господ в ръката му Йоаким и част от съдовете на Божия храм, и занесе ги в земята Сенаар, в дома на своя бог, и ги внесе в неговата съкровищница" (Даниил 1:1,2).
         Цитираните стихове повдигат три важни въпроса: как е станало погубването на юдиното царство, защо Бог го е допуснал и има ли някакви сведения вън от Библията, които да потвърждават историческата достоверност на споменатите събития.

     I. К Р А Я Т   Н А    Ю Д И Н О Т О   Ц А Р С Т В О

Малкото информация, съдържаща се в двата стиха от книгата, може да бъде обогатена чрез докладите от книгите на царете, летописите (виж 4Царе 23:31-37;24 и 25; 2Лет. 36 глава) и "Еремия". С тяхна помощ ще се опитаме да възкресим тези драматични събития.
         Фаталната грешка на благочестивия цар Йосия вкарва малката държавица юдея в политиката на Плодородния полумесец. Царете й стават пионки в ръцете на двата колоса - Вавилон и Египет. Първата жертва е Йоахаз - приемникът на Йосия. Той царува само три месеца, защото на връщане от своя поход египетският фараон Нехао го сваля от престола и го завежда в плен в Египет, а на негово място поставя друг син на Йосия - Елиаким. Той дори променя името му в Йоаким (608-597 г.пр.Хр.). След направената промяна юдиното царство провежда проегипетска политика. Това обаче не се харесва на замогващия се Вавилон.

Четири години по-късно, тоест през 605 г.пр.Хр., Навуходоносор се чувства достатъчно силен, за да оспори на Египет върховенството над западните провинции на загиналата сирийска империя. След спечелването на двете важни битки при Кархемиш и Хумат: вавилонците са вече до границата на царството на фараоните. Сирия и Палестина попадат под суверенитета на Вавилон. Йоаким (като проводник на египетската политика) в началото е бил окован във вериги, но впоследствие успява да спечели доверието на бъдещия цар на Вавилонската империя. Навуходоносор се задоволява само с това да вземе младежи от царския род като заложници. Там попадат Даниил и неговите трима приятели. Отнася и част от съдовете на Ерусалимския храм - едно от седемте чудеса в древността.

След още четири години, в 601 г.пр.Хр., битката се подновява между вавилонците и египтяните. юдейският цар вярва, че сега е настъпил благоприятният момент да се освободи от вавилонското подчинение. Той отказва да плаща данъци като васален цар. Изглежда Навуходоносор не е погледнал сериозно на този бунт, тъй като в началото се задоволява да изпраща васалните царе на съседните държави - Моав, Амон и Сирия - да накажат юдея. Но те не успяват да станат господари на положението. Едва тогава самият Навуходоносор тръгва бързо към юдея. Докато стигне обаче до Ерусалим, Йоаким ненадейно умира. На престола се възкачва неговият син Йехония (597 г.пр.Хр.). Осемнадесетгодишният цар трябва да заплати за измяната на баща си. В третия месец от своето царуване той благоразумно се предава на вавилонския цар. Навуходоносор го отвежда като затворник във Вавилон заедно с неговата майка, висши административни служители и хиляди поданици. Между заточените се намира и пророк Езекиил.

При все това царството юдея продължава да съществува още единадесет години. Навуходоносор поставя начело на юдейската държава Матания - един от последните синове на Йосия, "чието име царят променя на Седекия". Той повтаря грешката на Йоаким: разчитайки на помощта на новия фараон Априес, в 588 г.пр.Хр. въстава. Този път обаче отговорът на Вавилон е бърз. Ерусалим бива обсаден, крепостите на юдея падат една след друга, египетската армия, която фараонът е изпратил, за да свали обсадата на измъчваната от глад столица, бива разбита. След осемнадесет месеца Ерусалим е превзет. Вавилонците събарят неговите укрепления, изгарят входните врати на града, двореца и представителните постройки. Изгарят и светинята на всеки евреин - храма на живия Бог (фиг.5). Съдбата на цар Седекия е ужасна: пред него посичат всичките му синове, после избождат очите му и го закарват пленник във Вавилон заедно с по-голямата част от населението.

Така в 605 г.пр.Хр. са взети първите заложници, в 507 е първото голямо изселване начело с пленения цар Йоахан, в 587 г. са отведени още 832 души, а в 586 г. е второто голямо изселване. В страната (вече провинция на Вавилонската империя) остават само малък брой бедни хора, за да се занимават с лозарство и земеделие. Последното изселване на 745 души става след убийството на поставения от Навуходоносор управител на Годолия (582 г.).

Завесата на историята е вече спусната над една обезлюдена страна. Израилевите синове са разпръснати по всички краища на света.

< НАЗАД >           < НАПРЕД >