ПО-СИЛНИ ОТ ОГЪНЯ
(коментар върху кн. "Даниил" 3 глава)

      "Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура във Вавилонската област." (1 стих)
      Началото на главата ни въвежда в една пищна процесия - освещаването на някакъв златен идол, наподобяващ образа от съня на Навуходоносор с тази разлика, че целият е направен от злато. На процесията са "поканени" да участват всички висши служители на царството. Специално подбрана музика трябва да оповести началото на поклонението. Когато тя засвири, всички трябва да паднат на колене. Който не стори това, "ще бъде хвърлен в огнената пещ".

      Събитията от тази глава са исторически осветлени през 1982 година благодарение на познанията и неуморния труд на Уилям Шейл. Разчетените от него клиновидни текстове, датиращи от времето на Навуходоносор, доста подробно описват причините, които подтикват царя да издигне идол на полето Дура. Между 599 и 594 г.пр.Хр. в империята възниква бунт, който обхваща северна Месопотамия - областта Акад. В центъра на този бунт стои царедворецът Набу. Изглежда, че той е имал особени заслуги пред бащата на Навуходоносор, тъй като получава дял от неговото наследство. С много мъки царят успява да потуши бунта. След това той поисква да се поднови клетвата за вярност от висшите му служители и от васалните царе. В книгата на Еремия намираме свидетелство, че в четвъртата година от своето управление цар Седекия е тръгнал за Вавилон. Той също е трябвало да положи клетва за вярност (виж Еремия 51:59-64). Клиновидните текстове ни съобщават още, че между 594 г. и 593 г.пр.Хр. Навуходоносор предприема обиколка, за да се срещне с васалните царе. Разноските по пътуването са описани в разчетен клинопис. Също така разполагаме със сведения за клетвата на вярност, която поданиците на царството е трябвало да положат. Първите три колонки на текстовете отразяват отношението на Навуходоносор към боговете. Описват молитвите и жертвите, принесени на бога Мардук. Следващите пет колонки говорят, че Навуходоносор иска да пътува, за да обиколи васалите си. После следва списък на офицери и висши чиновници и на това, което се изисква от тях. По време на процесията са били повишени в чин висши офицери. Има изброяване и на васални царе. На места списъкът е прекъснат. Срещаме името Неглисар, сановник от страната Акад. Но най-важното за нас е, че има един списък с библейски имена. Споменава се Набуцердинам - това е библейският Навузардан (4Цар.25:8,9,11). Срещаме и името Хануну - транслитерирано, това би могло да бъде юдейското име Ананий! В списъка се появява и името Ардинабу, което въз основа на езикови заключения бързо ни отвежда към библейското име Авденаго! Има го и името Музалим, тоест Мисах! Съгласните и гласните при обработката на текста не винаги съвпадат. При превод от един език на друг звученето на съгласните се променя. Но е важно да бъдат подредени правилно на точните им места. Тогава еврейското име запазва своята автентичност, макар и записано на арамейски.

      Идолът е бил висок шестдесет лакти и широк шест лакти, тоест десет на три метра. Ясно е, че Навуходоносор го свързва с видението си в съня, но с известна промяна- прави го само от един метал. С това си действие е искал да увековечи златната Вавилонска империя. Ето го човекът с представите му за света и Бога - още непреосмислил видяното и преживяното, Навуходоносор е вече готов да си създаде представа за Бога и за света. Колко наивно е всичко това! Но, забелязваш ли, читателю, че то се повтаря и днес? Колко много хора сериозно се залавят да прочетат Библията? Колко хора я оставят да се изкаже докрай? Колко хора още от първата и втората страница вече имат изградена представа и оттам нататък карат всеки следващ стих да се подчини на тази представа! И колко е голямо множеството на онези, които, още преди да са я прочели, вече знаят какво казва тя и в нейните стихове намират само поводи да доразвият собствените си възгледи за човешкото битие.

      Прави впечатление честата употреба на числото шест. Това не е случайно. Шест е окултно число. На гръцки шест е НЕХ и означава вещица. Тази символика навлиза в латинския език, а оттам - и в западноевропейските езици. На немски числото също означава вещица. На латински  е "секс" - факт, който напомня за тясната връзка между окултизма и разврата. Числовата система на вавилонците се състои от шест цифри, тоест те са работили в шестична система. Не е известно откъде е дошла тази символика, но тя пронизва целия духовен живот на Вавилон.

      Евреите пък избират числото седем за символ на Божието съвършенство. Това може лесно да се обясни с библейския доклад за сътворението на земята - седемте дни на битието (виж Бит.1 глава и 2:1-4). Изненадващо обаче е, че тук можем да намерим и обяснение за раждането на символа на шестицата. Според доклада човекът е бил създаден през шестия ден. С неговото създаване е приключило Божието творческо дело на земята. Седмият ден е ден на отдих, наречен с името "шабат" (събота), което означава почивка, съчетана с наслада и вътрешно удовлетворение. Това е първият цялостен ден от живота на човешката двойка. Вълнуващото е, че той е прекаран заедно с Твореца. Бог и човекът са заедно. Така се полага началото на една интимна, приятелска връзка между децата на планетата Земя и техния Небесен баща. С други думи, в седмия ден Божията творческа мощ спира да работи във физическия свят, а насочва Своето внимание към духовния свят на човека. В този ден Адам и Ева вкусват за пръв път от духовните благословения, които идват от приятелската връзка с Бога. По този начин числото шест, напомнящо ни за шестия ден, символично представя човека без Бога, уповаващ се единствено на своите сили; а числото седем - човека с Бога. В шестицата е отразено схващането, че човекът трябва да се издигне сам към Бога, докато в седмицата се влага разбирането, че Бог се снишава до човешките нужди и само с Негова помощ човекът може да се издигне нагоре! "И съботите Си дадох на тях, за да са знак между Мене и тях и да знаят, че Аз Съм Господ, Който ги о с в е щ а в а м"! (Ез.20:12)

      "А някои халдейци дойдоха и наклеветиха юдеите...Има едни мъже от Юдея, които си поставил ти над цялата Вавилонска област: Седрах, Мисах и Авденаго. Те не те почетоха. На боговете ти не служат и на златния образ не се поклониха." (8-12)
      Отново изпит на верността. Сред флирта, интригите, коварството, лицемерието и политиката трима души стоят неопетнени. Те и този път остават верни в малките неща. Колко е било лесно сред тълпата да се поклонят и те! Нали това е една формалност! Техните сънародници начело с цар Седекия послушно се покланят - защо да не го сторят и те? Те ли са най-правоверните? Не са ли прекалено крайни? Не схващат ли, че тук става въпрос повече за верността, която поданиците дължат на царя, отколкото за някакъв нов идол? Не, това не е крайност! Те не искат да обидят при никакви обстоятелства своя Бог! Те са верни и никога няма да позволят нещо да засенчи светостта на ревниво пазената от тях приятелска връзка с Бога. Величието на човешкия дух еднакво силно се проявява както в малките, така и в големите неща.

      Тъжно е, че хората, които наклеветяват младежите, са същите, за които Даниил се застъпва да не бъдат унищожени и им спасява живота, когато разгадава съня на царя. Каква неблагодарност! Завистта е страшно нещо. Само за някакви си осем - девет години тя изпепелява човешката душа и стопява благодарността, уважението, милостта и любовта.
      Къде ли е бил Даниил по това време? Нямаме сведения. Може би е отдъхвал или пък е бил изпратен в други части на империята по държавна работа. Но сигурно е, че ако е бил "поканен" на процесията, и той би се изправил до тримата младежи.

 < НАЗАД >           < НАПРЕД >