ДРЪЗКИТЕ ПРЕТЕНЦИИ НА
ГОРДОСТТА
(коментар върху кн.
"Даниил" - 8 глава)
От осма глава започва еврейската част на книгата.
Тя има триъгълен вид и също е подчинена на
хиазмотичния принцип. Началото й започва с
видение за световните царства. То е дадено на
Даниил две години след видението от седма глава и
допълва неговото съдържание, уточнявайки някои
важни за вярващия човек моменти.
"В третата
година от царуването на цар Валтасар ми се яви
видение след това, което ми беше дадено по-напред.
И видях във видението, че бях в Суза - столицата,
която е в областта Елам, при потока Улай.
Повдигнах очите си и видях, че пред реката стоеше
овен, който имаше два рога, рогата му бяха високи,
но единият бе по-висок; и по-високият порасна
после. Видях, че овенът бодеше към запад, към
север и към юг. Никой звяр не можеше да устои пред
него и нямаше никой, който да може да се избави от
силата му. Той постъпваше по волята си и се
възвеличи." (1-4 стихове)
Видението е
представено със съответното тълкуване. Затова ще
го разглеждаме успоредно с неговия коментар.
"Двата рога на овена, които си видял, са царете
на Мидия и Персия." (20 стих)
Отново пред
очите на пророка ще се покажат познатите вече
световни империи. Пак чрез Божия Дух съзнанието
му ще премине през двадесет и шест столетия
човешка история - история на жестокости и
кръвопролития, история на разюздани страсти и
амбиции, история на дръзко потъпкване на
истината, история на открит бунт срещу Бога,
история на едно болно и страдащо човечество,
чието безумство неумолимо го тласка към фаталния
край...Какво още иска да каже Бог с това
преразглеждане на мрачната история на греха?
Първия път, в съня на Навуходоносор, Той показа
блясъка, културното влияние, което четирите
царства ще окажат на човечеството, като оформят
неговия облик. Във второто видение, описано в
седма глава, Бог откри на пророка какво ще
отнемат на човечеството и как ще го управляват.
Той му показа техния кръвожаден, жесток характер,
който накрая ще се насочи в явен бунт срещу Бога и
верните Му последователи. Третото видение е
посветено на възхода на гордостта и безумието.
Еврейският народ е знаел твърде добре, че грехът
е тръгнал от себелюбието и възгордяването. Така
се е отклонило от добрия път най-надареното във
Вселената творение, "Синът на зората" -
Луцифер (Ис.14:12,13). Оттогава те стоят в основата на
всеки грях, на всяко падение. С други думи,
пророческите вериги постепенно пренасят нашия
ум от последиците към причините, от
кръвопролитията и гоненията към себелюбието и
гордостта, от фактите към законите, от
непосредственото наблюдение към цялостното
обобщение.
Защо обаче е изпуснато Вавилонското царство?
Нима то не е имало дръзки претенции? Третата
година от царуването на Валтасар е 548 или 547
г.пр.Хр., тоест десет години преди превземането на
Вавилон от Кир Велики. По това време царството е
загубило доминиращата роля в живота на
Плодородния полумесец и затова е излязло от
пророческия поглед. Това се вижда от мисленото
пренасяне на пророка в областта Елам, в столицата
на Персийското царство Суза.
Чрез гордия овен е представена мощта и величието
на Мидо-Персийската империя. Двата рога
представляват двата народа, от които е била
съставена - мидийците и персите. Потокът Улай е
разделял териториите им. Оттук двете
незначително дотогава царства се разпростират
надалеч подобно на пожар или буен поток и чрез
серия от бляскави походи покоряват една
територия, която е обхващала почти целия познат
тогава свят. Мидийците придобиват трайно
присъствие в политиката на Древния свят, когато в
съюз с вавилонците разгромяват асирийската
армия и превземат гордата Ниневия. За персите
започва да се говори по-късно, когато настъпва
процеса на сливане с мидийците след брака на
дъщерята на мидийскя цар Астиаг Мандана с
Персийския цар Камбиз. От този момент Персия
играе ролята на по-малкия брат и определено може
да се каже, че е васално царство. Но след
възкачването на Кир на персийския престол нещата
коренно се променят. За удивително кратко време
той покорява Мидийското царство и след смъртта
на дядо си Астиаг изцяло поема кормилото на
властта. Затова често вместо Мидо-Персия се казва
просто Персия.
"Овенът бодеше на запад, на север и на юг."
Показано е развитието на новото царство,
походите на персите. Забелязва се връзката с
трите ребра, които мечката от предното видение бе
захапала с устата си. Първите походи на Кир са
насочени на запад - към Лидия и Вавилон. После
следват походи на северозапад - към Тракия и
Македония. Войските му стигат чак до река Дунав.
Завоевателната политика на Кир се продължава от
следващите царе. Неговият син Камбиз започва да
"боде на юг" и успява да покори двете силни
царства - Египет и Етиопия. Нищо не е в състояние
да утоли жаждата за слава и величие. Идеалите на
Кир рухват веднага след неговата смърт. Между
синовете му настъпват раздори, отпадат много
племена и градове. Камбиз тайно убива брат си
Бардия. В Бехистунския надпис се казва: "Когато
Камбиз уби Бардия, народът не знаеше, че Бардия е
убит". От времето на Дарий Велики (522-485)
персийският цар е наричан цар на страните, цар на
царете, владетел на всички хора от изгрев до
залез слънце. Царете на Персия в повечето случаи
не са били обожествявани, но култът им е бил
завиден. Властелина можели да съзрат само
избрани хора, намиращи се в непосредствена
близост по служба или по родство. На годишните
празници в двореца Персеполис войската можела да
види своя господар, издигнат заедно с трона си от
сатрапите. На фона на ослепителното зрелище
изглеждало, че плува във въздуха. Срещата
траела само няколко мига. А войниците били
изобразявани с еднакви лица - сключени вежди,
орлов нос, къдрава брада. Според персите това
означавало, че гвардията, наброяваща десет
хиляди души, никога няма да намалее. На мястото на
убития веднага заставал друг, също толкова
знатен, смел и предан, затова отрядът се наричал
безсмъртен.
"Когато размишлявах, видях, че ярец от козите
идваше от запад по лицето на земята и не се
допираше до земята, и ярецът имаше бележит рог
между очите си. И дойде до овена, който имаше
двата рога, и завтече се към него с устрема на
силата си. И видях, че се приближи при овена и се
разсвирепи против него, и удари овена, та счупи
двата му рога; и нямаше сили в овена да устои пред
него. Козелът хвърли овена на земята и го стъпка;
и нямаше кой да отърве овена от ръката му. Козелът
се възвеличи много; и когато заякна, счупи се
големият му рог; и вместо него възлязоха четири
други бележити рога към четирите ветрища
небесни.
"Козелът е
царят на Гърция: големият рот, който е между очите
му, той е първият цар. А че се е строшил и са
възлезли четири рога вместо него означава, че
четири царства ще се въздигнат от този народ, но
не според неговата сила." (5-8, 21, 22 стихове)
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
