ОЧИСТВАНЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО
(коментар върху кн. "Даниил" - 8:13,14)

            Службите в светилището са били извършвани от специално призовани чрез Моисей мъже: "Арон, брат ти, и синовете му с тебе ще пазите свещеническата служба във всичко, което принадлежи на олтара и което е отвътре зад завесата, и ще ми служите: на вас дадох свещеническата служба като дар" (Изх.28:1; Числа 18:7). Дрехата на обикновения свещеник била направена от бял лен. Тя стигала до стъпалата и се препасвала с ленен колан, бродиран в синьо, пурпурно и червено. Ленена чалма, или кидар, е допълвала външния му вид. Дрехите на първосвещеника са били далеч по-красиви. Като прибавка към ленената дреха той е носел синя дреха, украсена около пояса със златни звънчета и нарове от синьо, пурпурно, червено и бяло. Препасвал се е с колан от същите цветове, красиво изработен. Над тази дреха първосвещеникът е обличал още една, по-къса, направена от злато и от син, пурпурен и червен препреден висон (Изх.28:6). Наричали са я ефод. На раменете й са били поставени два ониксови камъка с гравирани на тях имената на израилевите племена. Отпред се е окачвал нагръдник - най-святата част на първосвещеническата дреха. Четириъгълен, дълъг една педя и носещ дванадесет скъпоценни камъка, съответстващи на дванадесетте племена, той е показвал как Исус ще носи в сърцето Си всяка обръщаща се за помощ човешка душа и как неговата благодат ще направи грешника да заблести като скъпоценен камък във Вселената.

            Извършваните в светилището служби могат да бъдат групирани в две категории, в зависимост от това къде са се извършвали - дали в Светая или в Светая Светих. Второто отделение е било използвано само един ден в годината, докато първото отделение - всеки ден. Затова първият тип служби се наричат ежедневни. Най-важната част от тях е била тази, която се е идвършвала за отделните личности. Каещият се грешник е донасял приношението си до вратата на скинията и поставяйки ръката си върху главата на жертвата, е изповядвал греха си, като по този начин фигуративно го е пренасял от себе си върху невинното животно. Тогава агнето е било заколвано от неговата ръка и кръвта се е занасяла в Светая и се е пръскала пред завесата, зад която е бил ковчегът, съдържащ Божия закон, който грешникът е нарушил. Така символично грехът се е пренасял от грешника чрез кръвта в светилището (Лев.4:1-21). Казаното важи за човек, който е от свещенически род. Ако обаче приносителят е от обикновения народ, приношенията пак се внасят в светилището, но не пряко, а чрез личността на обслужващия свещеник (Лев.4:22-35 и 6:26). Греховете на Израил са се натрупвали в светилището, то се е омърсявало и е трябвало да бъде очиствано. Чрез специална служба неговите отделения и олтарите трябвало да "се очистват и освещават от нечистотата на Израилевите чеда." (Лев.16:19). Веднъж в годината, във великия ден на умилостивението, само първосвещеникът е влизал в Светая Светих, за да очиства светилището. С тази дейност е приключвала целогодишната служба. Подробни описания за нея намираме в "Левит" - 16 глава.

            Денят на умилостивението, Великият ден, в Израил се е считал за особено свят и не се е вършела никаква работа в него. Бил е фиксиран точно на десетия ден от седмия месец тишри, който отговаря на нашите септември-октомври. Който не е смирявал душата си в този ден, е бил отхвърлен от Израил - не е доживявал другата година (Лев.23:29). Десет дни преди това се е чувал гласът на тръбите, които са оповестявали на целия еврейски народ, че трябва сериозно да се замисли за поведението си, тъй като наближава Великият ден. След като първосвещеникът е извършвал определени процедури, за да се подготви за службата, при вратата на светилището са били донасяни два козела. Чрез жребий се е определяло кой да бъде "за Господа" и кой "отпущаем". Козелът за Господа е трябвало да се заколи като приношение за греха на народа. Първосвещеникът е занасял кръвта му отвъд завесата и е попръсквал капака на ковчега на завета - умилостивилището. "И да направим умилостивение за светилището поради нечистотиите на израилевите чеда и поради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за скинията на събранието, която стои между тях сред нечистотиите им." (Лев.16:16) Оттук се вижда, че службата на умилостивението е имала за цел да очисти предметите в светилището, народа и разбира се, самия първосвещеник. Кръвта на заклания козел е преминавала през цялото светилище чрез първосвещеника, стигала е до най-святото място, до ковчега на завета, където се е срещала с обвиненията на Божия закон. С този си преход тя е поемала вината, натрупана през годината, след което се е насочвала към другия козел. "И да тури Арон двете си ръце на главата на живия козел и да изповяда над него всичките беззакония на израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове, и да ги тури върху главата на козела. И да го проводи в пустинята с ръката на определен човек, и да понесе козела на себе си всичките им беззакония в необитаема земя; така да пусне яреца в пустинята." (Лев.16:21,22) Докато козелът не се отпрати в пустинята, дотогава народът не се е чувствал освободен от товара на греха. Затова, докато се е извършвала службата, народът мълчаливо е гледал всичко, потънал в смирение и молитва към Бога.

            Чрез тази годишна служба, единствена от втория тип - служба, извършвана в Светая Светих - на народа се давали важни уроци относно умилостивението. В приношенията за грях, принасяни през цялата година, на мястото на грешника е заставал невинен заместник, жертва, но кръвта й не е можела да направи умилостивение за греха. Тя е била само средството, чрез което грехът се е пренасял в светилището. Чрез кръвната жертва грешникът е признавал авторитета на Божия закон, изповядвал е вината си и вярата си в Този, Който "щеше да вземе греховете на света", но не е бивал напълно освобождаван от осъждането на закона. Той си е излизал простен, примирен, но не и очистен. В деня на умилостивението първосвещеникът, достигнал с кръвта на жертвения козел чак до очистилището, е вземал в качеството на ходатай греховете върху себе си и е напускал светилището, за да ги стовари върху главата на отпущаемия козел. Тази символика е представяла Божието изкупително дело в неговата заключителна фаза.

            Светилището е било направено по даден образец. То е представлявало в символичен вариант действителни събития, които ще настъпят след идването на обещания Спасител. Жертвите въплътявали Исус Христос - "Агнеца Божий, Който взима греховете на света" (Йоан 1:29). Свещеник и първосвещеник е пак той: "Защото Христос не влезе в светилище с ръка направено, което бе праобраз на истинското, но в самото небе, за да се яви пред лицето на Бога за нас" (Евр.9:24). Това означава, че жертвата, свещеническата и първосвещеническата служба са представлявали трите вида дейности, които Исус ще извърши, за да даде прощение, примирение и чистота на обичащите Го души. С раздирането на завесата в Ерусалимския храм Бог преустановил символичните служби, защото символът и образът се срещнали, когато Исус издъхнал на кръста - жертвата вече е дадена. С възнесението Си Исус поел функцията на небесен първосвещеник: "Той направи очистване на греховете ни и седна отдясно на величието на небето. А краят на това, което говорим е, че ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на величествения престол на небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е издигнал, а не човек" (Евр.1:3; 8:1,2). Денят на Петдесятница с изливането на Светия Дух открива, че небесното светилище е започнало своето функциониране, тъй като елеят е потекъл и светилникът е запален (Деян.2:1-18). Подобно на старозаветните свещеници Исус дава на всяка молеща Го душа прощение и примирение. Той (по силата на собствената Си кръв) прехвърля вината върху Себе Си и я внася за разглеждане във Вселената. Но това не може да продължава безконечно. Ще дойде ден, когато на греха като явление трябва да се сложи край, т.е. светилището да се очисти и вината да се стовари върху главата на "отпущаемия козел". Даниил получи привилегията със собствените си очи да види блясъка на небесното светилище, престола на Бога, където "хиляди по хиляди Му служат и десетки хиляди стоят пред Него" (Дан.7:10). Даниил видя последната част на ходатайствената служба, когато "съдилището ще седне и книгите ще се отворят". Той видя и великия първосвещеник, който изглеждаше като "Син Човешки и идваше с облаците небесни, и застана пред Стария по дни" (Дан.7:13). Това ще стане във Великия ден на очистване на светилището. В този ден Бог ще изтрие греховете на Своя народ и ще му даде достойнство, за да бъде пълноправен жител на Вселената; спасените да се чувстват и да бъдат възприемани като души, които сякаш никога не са съгрешавали. "Тогава останалите на Сион и оцелелите в Ерусалим, всички, записани като живеещи в Ерусалим, ще се наричат святи" (Ис.4:2,3). Христос ще облече своите верни в собствената Си правда, за да може да представи на Отца Си църквата "славна, без петно или порок, или нещо подобно" (Еф.5:27).

 < НАЗАД >           < НАПРЕД >