На 29.Х.539 г.пр.Хр. Кир покорява Вавилон.
Завоевателната политика на Кир внася нови,
пресни струи в духовния живот на древния свят.
Зад разрушените стени не се издигат огнени
стълбове, не е разрушен никакъв храм или дворец;
не се ограбва нито една къща, никой не е набучен
на кол. Днес разполагаме с много източници, от
които можем да черпим информация за тази епоха.
Особено ценен в това отношение е "Цилиндърът
на Кир", който се пази в Британския музей. Там
могат да се прочетат думите: "Когато влязох във
Вавилон миролюбиво и установих властта си в
двореца..., тогава Мардук, великият господар,
предразположи към мен отзивчивото сърце на
вавилонците, а в това време аз всекидневно му
отдавах почитта си...Аз се погрижих с удоволствие
за вътрешността на Вавилон и всички негови
градове. Освободих жителите на Вавилон от...игото,
което не им подобаваше..."
Подобна търпимост
към култовете на народите, която е била написана
дори на бойното знаме на Кир, е нещо необикновено
за тогавашния свят. Същото може да се каже за
желанието му да дарява свобода.
И Библията е
запазила спомена за него като за носител на
светлина. Тя доста подробно описва как той
освобождава евреите и им дава право да
възстановят храма и разрушената си държава.
(Ездра 1:2-4).
Изобщо владичеството на Кир се
отличава с хуманност. Неговата мъдра и
добросърдечна политика го прави един от
най-привлекателните образи в историята на
Древния Изток. С право е наречен "Велики".
Неговата империя просъществува повече от 200
години. За сравнение трябва да споменем, че
Вавилонската империя се сгромолясва двайсет
години след смъртта на своя създател, а още
по-голямата империя на Александър Македонски се
разпада една година след неговата смърт. Ако
измерваме значимостта на един управник не само с
географските граници на неговата държава, но и
според вътрешната й сплотеност и трайност,
тогава с пълно право Кир заслужава да бъде
причислен към великите царе на света.Персийската
империя достига кулминацията на своя възход при
царуването на Дарий I (522-486), който успешно
продължава политиката на Кир и неговия син
Камбиз. По негово време империята се простира от
Индия до Средиземно море и от р. Дунав и Аракс до
Индийския океан.
В културно отношение персите
отстъпват на вавилонците. При тях не можем да
срещнем някакви върхови постижения в областта на
науката и изкуството. В този смисъл те наистина
не могат да блеснат така, както е блестяла
Вавилонската империя. Заслуга на древните народи
от средна Азия и Иран е умението им да
преработват чуждите художествени елементи -
вавилонски, асирийски и египетски - в единен
монументален художествен стил. Този стил е ярко
изразен в архитектурата на персийските дворци,
развалини от които са запазени и до днес. И колко
точно е отбелязало пророчеството петдесет
години преди Персия да излезе на бял свят със
своята култура, че сравнена с Вавилония, тя ще
бъде като среброто - ще играе ролята на
заместител!
В религиозните представи на персите
виждаме тласък напред. Те изповядват религията
на Заратустра (на гърка Зороастър), според която
светът има две начала - добро и зло. Представител
на доброто е светлото същество Ахурамазда (Ормузд),
а представителят на злото - Ангра-Майнинс (Ариман).
Те са в непрекъсната борба и човекът има
свещеното право на избор на чия страна да застане.
Религията не допускала никакви изображения на
боговете и поради това не създава никакви кумири
и храмове. Художественият елемент й е чужд, но
затова пък нравственият елемент заема важно
място. Тя твърди, че богът на доброто ще победи и в
тази битка човекът може да участва активно,
развивайки определени добродетели. Според
Заратустра душевната чистота изисква честност,
отстояване на дадената дума, благородни дела и
благородни мисли. Тук също има окултни
очиствания, особени свещенодействия, но те са
далеч по-опростени от вавилонските. За пръв път
се забелязва разделяне на авторитета от закона.
Докато при египетските и асиро-вавилонските царе
законът - това са те, при персите царят трябва да
се съобразява с дадената дума и с постановения
закон.
Но и тази империя няма да бъде вечна.
Приемниците на Кир започват да издигат царя
почти в култ. По време на Ксеркс (485-465) се правят
опити религиозната свобода да се премахне и
навсякъде да се утвърди персийската религия. А
това е първият сигнал, че едва времето, когато
империята ще бъде "принудена" да слезе от
историческата сцена.
М е д н а т а Г р ъ к о - М а к е д
о н с к а и м п е р и я (331-322 г.пр.Хр.)
"И ще се въздигне
друго царство от мед, което ще обладае целия свят"
(39 стих).
Медта е метал,
много по-различен от златото и среброто. Химикът
ще каже, че той принадлежи към групата на
цветните метали, докато златото и среброто са от
групата на благородните. Това означава, че
световното царство, което ще се появи след
Персийското, ще бъде много по-различно в своята
организация и мироглед от източния тип монархии.
Както медта бързо губи своя блясък, така и то
трябва бързо да помръкне. Въпреки това обаче
пророчеството предсказва, че то ще завладее
територия, много по-голяма от тази на
Вавилонската и на Персийската империя. В медта е
скрит още един символ. Древната мисъл винаги е
считала този метал символ на войната (виж Ер.1:18;15:20;Лев.26:18,19;Йов20:24,25;Откр.1:15).
Медта е била използвана за военни и отбранителни
цели и по времето на Навуходоносор. Блясъкът й
сигурно е напомнял за медните врати, които самият
цар поставя на много места в своя град, за да го
направи непревземаем за вражеските войски.
Казаното дотук ни позволява да посочим четирите
важни характеристики на предсказаното царство.
1. Ще се различава от източния тип монархии.
2. Блясъкът му бързо ще помръкне.
3. Ще се крепи единствено на военните походи.
4. Територията му ще бъде много по-голяма от тази
на Вавилонската и на Персийската империя.
Няма съмнение, че пророчеството е
визирало появилата се 250 години по-късно огромна
империя на Александър Велики. Александър III,
известен като Александър Македонски и повече
като Александър Велики, в 336 г.пр.Хр. наследява
трона на своя баща Филип II. Освободена от игото на
Филип, Гърция смята, че ръката на
двадесетгодишния македонски цар ще бъде по-лека
за нея. Не изминава и една седмица и в Тесалия
вече се появяват първите признаци на бунт. На
някои места македонските военни гарнизони са
изгонени, на други договорът за подчинение е
скъсан, а в Тива започва сериозна подготовка за
въстание. Но тези гръцки области твърде скоро
разбират, че на престола седи човек с решителен и
твърд характер, смел и съобразителен. За
единадесет месеца той потушава бунтовете и
налага своята воля върху целия елински свят. Във
втората година от царуването си започва трескава
подготовка за поход срещу Мидо-Персия с армия,
съставена от македонци и гърци. Целият му
съзнателен живот протича във войни. Това е
пълководец, който никога не е губел сражение.
Непрекъснато се тревожел да не би да стигне до
края на света и да няма вече земя за завладяване.
чрез серия от походи (най-известните от тях са:
при река Граник в 334 г., при Исос в 333 г. и при
Гавгамела /Арабела/ в 331 г.) той покорява Мидо-Персийската
империя и прибавя към нея области, които достигат
чак до Пенджаб в Индия. Спечелената битка при
Арабела в 331 г.пр.Хр. се счита като начало на
неговата империя, разпростираща се от реките Инд
и Ганг на изток до Македония и Либия на запад, от
черно море на север до Персийския залив на юг.
Умората от продължителните походи, изтощението,
неизвестността на новите земи предизвикват
остро негодувание и съпротива сред войските на
Александър и го принуждават да потегли обратно
на запад и да се откаже от увлечението да
достигне "края на света". С част от войската
си той се установява във Вавилон и живее под
градините на Семирамида. Тук разработва планове
за нови походи, но внезапната му смърт осуетява
тяхното реализиране. Той умира на 13 юни 323 г.пр.Хр.
- четиридесет и девет дни преди своята тридесет и
три годишнина. Създадената от него империя го
надживява само с една година. Защо? Защото се
крепяла единствено на силата на оръжието и
личността на Александър Велики. И сигурно
пророчеството би я отминало като нещо съвсем
нетрайно, ако тя не отваряше вратите за
нахлуването на новата култура на елинистичния
свят.
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
